Самостоятелна изложба на Красимир Терзиев

Националната галерия в Двореца представя самостоятелна изложба на Красимир Терзиев, която се открива на 4 август и ще продължи до 6 септември 2015 г.

Красимир Терзиев е един от водещите български художници, занимаващите се с нови медии и видео. В работите си той анализира и коментира промените на света и на нашето му възприятие в зависимост от средствата за масова информация и новите технологии.

Особено внимание той отделя за промени в представите ни за минало и бъдеще, как се изменят историята и митологията, а границите на личното, груповото и общественото пространство все повече се преплитат.

Както заглавието загатва, изложбата “Между миналото което е на път да се случи и бъдещето, което вече е било” се ситуира в едно настояще, в което, неизбежно нахлуват сцени, образи и изображения от миналото и бъдещето. Беше време, когато с относителна сигурност можехме да потвърдим последователността на тези три времена: миналото е последвано от настоящето, в последствие от бъдещето. Тази сигурност обаче се е изпарила с насищането на света с дигитални изображения.

Днес може да се отиде в бъдещето, като колонизатор на Марс, а утре да се прекара в приключения като средновековен рицар, римски войн или праисторически примат. Въпрос на избор - футурология, или анахронизъм, или дори и двете. Вече има множество технологии, които осигуряват това, например, фентъзи филми, 3D анимации, виртуални разходки, добавена реалност, компютърни приложения.

Изложбата представя селекция от работи, които с различни прийоми и в различни перспективи, задават въпроси около производството и циркулацията на образи, около режимите на тяхното възприемане и икономика. Работите на Красимир Терзиев са изпълнени с вътрешни цитати, препратки, познати образи и мотиви, така че да комуникират непосредствено със средата на ежедневния живот.

Начална отправна точка слага видео инсталацията „Един филм” (2004) – квази историческа драма без сюжет, в която 50 статисти, облечени в исторически костюми от гардероба на Киностудия „Бояна” се мотаят сред филмов декор в очакване на сигнал “action”. „Мону-ментално” (2011) е видео, в което камерата наблюдава от дистанция групи младежи, които „убиват“ свободното си време около Паметника на Съветската армия в София, без да обръщат особено внимание на идеологическата натовареност на пространството. „Опитомяване. Първите пет хиляди години” (2014) сбъсква зрителя с фигурата на куче, което отдавна не е част от живите същества. Следват работи от последните няколко години, в които са на фокус различни разпознаваеми хардуерни, софтуерни форми и образи от екрана. „Както водата, газта и електричеството идват отдалеч…” (2011) е серия цветни фотографии, представящи сцени от ежедневието на аматьор-астронавт. „Семейство” (2015) изпробва хипотезата за семейния живот на луната, докато „Монумент на изтеклото време” ни връща в проблематиката на паметта, но този път ролята на въображаем монумент играе персонален лаптоп, чийто живот е изчерпан.

„Между миналото което е на път да се случи и бъдещето което вече е било” се ситуира в едно настояще, в което неизбежно нахлуват сцени, образи и изображения от миналото и бъдещето. Преди години с относителна сигурност можехме да потвърдим последователността на тези три времена: миналото е последвано от настоящето и бъдещето. Тази сигурност обаче се е изпарила с насищането на света с дигитални изображения. През 1990-те един от слоганите на Майкрософт беше “Where do you want to go today?” („Къде искаш да отидеш днес?”). Настоящият слоган би бил „Кога искаш да бъде днес?”. И наистина, днес мога да поискам да отида в бъдещето като колонизатор на Марс, а утре, живот и здраве, да прекарам в приключения като средновековен рицар, римски войн или праисторически примат. Технологии, които да осигурят това, колкото щеш: фентъзи филми, 3D анимации, виртуални разходки, добавена реалност, различни компютърни приложения. Въпрос на избор – футурология или анахронизъм, или, защо не, и двете, споделя Красимир Терзиев.

Моля коментирайте