Още в началото на присъединителния процес от Брюксел услужливо ни предупредиха за това, че той ще бъде дълъг и сложен, и точно затова ще изисква много търпение и последователност. В нашия случай това усилие може да бъде двойно, заради пословичната ни бюрократщина и нестихващата любов на българския чиновник към бумащината. За това как Агенция “Митници” (АМ) се е превърнала в европейска институция, разговаряме с Анелия Ангелова, директор на дирекция “Тарифна политика” към агенцията.
Г-жо Ангелова, какви промени настъпиха за българските фирми, занимаващи се с внос и износ, след влизането на България в Европейския съюз ? - Настъпиха сериозни промени за фирмите, но не в практически, а в теоретичен план. Познанията им, сделките, които те правят вече се подчиняват на доста по-широк обхват материя, която трябва добре да се познава. Това са всъщност европейските изисквания. Преди това България имаше по-скромни политики, както по вноса, така и по износа, особено по износа. Общоизвестна истина е, че в областта на селското стопанство субсидиите бяха много малко, за малко стоки и малко дестинации - ЕС предлага доста повече. От друга страна, при вноса нямахме защитни инструменти, като антидъмпинговите мита например. ЕС прилага много такива мерки срещу традиционен наш внос за потребление, като стоките от Китай, Тайван, Индия, Украйна, Русия. Тези мерки бяха абсолютно непознати за бизнеса до този момент. Благодарение на инструментите, които им бяха предоставени, българските търговци, занимаващи се с внос и износ, сравнително бързо се ориентираха в обстановката.
Какво представляват инструментите, които са били предоставени на търговците? - Става дума за онлайн система, която се поддържа в ЕС, по отношение на търговската, селскостопанската и тарифната политика, отнасяща се до стокообмена в трети страни. Със системата работят всички митници и тя трябва да е отворена за икономическите оператори, за да могат те да проверяват, тяхната стока: откъде внасят, закъде ще изнасят, с какви документи да го направят, какви суми ще могат да получат или да платят. Нарича се интегрирана тарифа, има я разположена и на наша страница на Агенция “Митници” като български вариант, достъпна е на български език и на страницата на европейската комисия.
Сблъскаха ли се българските търговци и с други проблеми след влизането ни в ЕС? - Говорейки за облекчаване на търговията, се опитахме да намалим регулаторните режими. Така бяха премахнати много от режимите, които предполагат някакво лицензиране. Цялата селскостопанска политика на ЕС обаче е на лицензиран принцип. С присъединяването си към ЕС вносители и износители трябваше да разберат, че търговията с тези стоки в повечето случаи става след получаване на лицензи или от МЗ или от РА - едните отговарят за вноса, другите - за износа. Голяма част от тарифните квоти, които се ползват с намалени мита, също са с предварително лицензиране. От моя гледна точка, на експерт в АМ, това е по-добре и за износители, и за вносители. Специално за квотите и сключваните от тях сделки е хубаво търговците предварително да знаят какви са разрешените условия, които трябва да спазват и митата, които ще платят. Преди това нямахме този механизъм и се получаваше следното: докарват дадена стока тук, оказва се, че не е изгодно икономически тя да бъде пусната, защото се е изчерпала квотата и трябва да я държат на склад или тепърва да й търсят пазари извън страната. Сега политиката е предсказуема, ясна и се знаят всички условия.
Пораснали ли са изискванията към износна и вносна стока, откакто сме в ЕС? - Претенциите към това, което произвеждаме и внасяме като качество и като годност са много по-големи. Преди членството ни в ЕС не е имало такива строги изисквания. Свободното движение изисква много от тези стоки да бъдат проверени, независимо дали нашият потребител е трениран да изисква само високо качество. Възможността, тези стоки, които се внесат тук, след това свободно да отидат в Германия и на други места, ни принуждава да бъдем отговорни към тези изисквания. В момента всички сме в процес на усъвършенстване на познанията и контролните си функции в тази област.
Кои са контролните органи? - Много са. Не всичко се извършва на Митницата на границата. Контролът трябва да се прави и от други, вътрешни контролни органи. Върху контрола на една стока може да работят три различни органа, и въпреки че всеки от тях има собствени критерии, по които я оценява, и трите трябва да са в пълно сътрудничество. Граничният ветеринарен контрол, например, е преди митническия, те следят граничните ветеринарни документи. Това дори само три месеца преди присъединяването не беше така. След това следва митническият контрол, след него контролът по безопасността на храните и т. н.
Как се санкционират нарушителите? - Това е едно от слабите ни места. Законодателството за санкциите в административната област е национално. Не е хармонизирано на общностно ниво. Трябва да бъдат изпълнени определени условия, но когато не са изпълнени, няма еднаквост при третирането. При едни държави глобата може да е по-ниска, при други - много висока. Санкциите са от различен характер в различните държави-членки. Самите ние виждаме затруднения, защото за различни видове административни нарушения, нямаме разпоредби, които да имат конкретен размер към това неспазване на правилото. Митническо ни законодателство беше насочено най-вече към вноса. Ако дадена стока дойде тук и вносителят не е спазил правилата, то може да бъде наказан: да му се отнеме стоката, да се глоби, да плати два пъти цената, два пъти митото и т.н. Обаче при износните случаи - стоката напуска територията, тя вече не е наша собственост и ако искаме да накажем икономическия оператор за това, че не е спазил някое изискване при износа, няма как да го направим чрез стоката. тБ