Голямо синьо лазурно море. Небе, което непокорно се влива в перфектната линия на любимото синьо, създавайки онова усещане за синя цялост.
Небе и море – симбиоза с такава вибрация, която кара цялото ти същество да потръпва. Веднъж достигнал до най-южната точка на нашето Черноморие, нямаш избор, освен да се влюбиш в това място. Завинаги. И да си пожелаеш да се връщаш там отново и отново. И отново.
Синеморец е малко, живописно селце, намиращо се на 90 км. южно от Бургас. В годините, имах възможност да се любувам на удивителната му енигма през лятото – тогава, когато животът бушува, заведенията са препълнени и се чува весела глъч на деца. Причината да летувам всяка година в Любимото синьо беше резерватът Силистар, разполагащ с една от най-удивителните и широки плажни ивици, възможни да се видят по нашето Черноморие.
Силистар
Силистар е само няколко километра преди граничната ни точка с Турция, достъпен след няколко километра черен път след отбивка от главния път. Заливът Силистар напомня много на залива във филма “Плажът”, естествено Силистар е една идея по-хубав. Това е перфектното място за хора, които не търсят шум и високи децибели, нито екзотични коктейли и плейтнати чинии. Плажът има две заведения, където можете да хапнете готвена храна и да си поръчате ледена бира. За мое голямо съжаление, изминалата година не успяхме да посетим Силистар, тъй като беше излязъл от концесия, но тази година се очертава да има голямо завръщане – за нас и за всички онези, които са изкарали летата си в Резервата.
Но да се завърнем към любимото Синьо.
С огромна радост и наслада успях да видя другата страна на забързаното селце, тъй като миналата година създадохме малка спретната къщичка в селото, която неусетно се превърна в Дом. Това е и причината да мога да видя Синеморец през очите на човек, вече част от магията. Сезонът след и преди лятото е невероятен. Само когато попаднеш през спокойните дни при морето, можеш да се усмихнеш и да разбереш Фотев и неговата “Измислица ли е морето?” . Тишината по улиците, песента на птиците, шумът на вълните, писъкът на чайките, рибата във Велека, шепотът на Странджа – всичко това кара сърцето да пее и душата да мечтае. Художникът – да рисува, музикантът – да свири, писателят – да твори.
Корабите
Във водите на рибарското пристанище можете да видите едно великолепие от скална маса, по-известни като природна местност “Корабите”. Местните говорят, че в древността в Синеморец са вилнели пирати. Смята се, че в местността "Корабите" са палели огън на високите скали, имитирайки фар и са примамвали търговските кораби да се разбият в скалите. Когато застанеш на носа над Корабите, можеш да се закълнеш, че ги виждаш как се движат. А точно над тях е едно от моите най-любими заведения – Ресторант Таляна, където можеш да похапнеш от прясно наловена риба и да се наслаждаваш на гледка, която и седемзвездни заведения трудно могат да предложат.
Липите
Естествено, ще поговорим и за хубавите плажове наблизо. След Силистар, идва ред на плаж Липите, който няма организиран път и може би точно за това е толкова спокоен и екзотичен. До плажа се стига пеша, през плаж Бутамята и по една малка пътечка през скалите. Ако решите да плажувате на там, не забравяйте да вземете със себе си храна и напитки, тъй като няма кафене наблизо. Също, не забравяйте да си съберете отпадъците - на Липите няма място, където да се изхвърлят боклуци.
Бутамята
Преди да стигнем до Липите, минахме през плаж Бутамята. Това е т.нар. градски плаж, който е доста широк и изключително приятен. Разбира се, близостта на плажа го прави и доста посещаван, дори пренаселен на моменти. На Бутамята има доста заведения за хапване, развлекателни услуги като: каране на джет и на банан, а и разходка с лодка до близката Пещера на гълъбите.
Плажът на Велека
Идва ред и на един от най-любимите плажове в Синеморец - плажът на река Велека. Естуарът на реката е трудно да бъде видян широк през активния сезон, а любителите на лодки и кану имат възможност да се насладят на прекрасен ден в реката. Тук е и мястото за плодовит риболов. Не забравяйте да подновите риболовния си билет - очаква ви изобилие от морска и речна фауна.
Аромат на смокини
А сега искам да ви опиша един отрязък от обикновен ден в любимото Синьо. Събуждаш се от писък на чайка. Лети ниско, усещаш порива от крилата ѝ. Правиш си чаша горещо кафе, излизаш на балкона и вперваш взор в изумрудено синята шир. Тишината е толкова крещяща, че дори е нереална. Затваряш очи. Чуваш песен от горска чучулига. Някъде там, дълбоко в гората е големият маслинов присмехулник. Береш листа от смокинята в двора и приготвяш еликсира на боговете.
Отваряш очи, изпълнен с невероятна благодарност – че си тук, че те има и че имаш възможност сам да разбереш думите на Фотев - „Не е измислица морето и щастието съществува!“
