За мнозина тази сложна дума не е нищо по-различно от обикновена туристическа разходка в планината, но трекингът касае едно по-добре организирано и подготвено преживяване в по-високата планина. Зимният трекинг е вид спорт и забавление, в което планирано избираме маршрут за преход или достигаме до определено място в планината. Най-често това е стигането до хижа, до определена местност в планината, изкачването на връх и може да бъде за ден, два или повече.
Важно е да съчетаем това забавление с приятели или група съмишленици, които освен да са наша приятна компания, са и известна гаранция за сигурността ни в снежната планина, с която традиционно се свърза понятието зимен трекинг. Правейки този избор е добре да прецениш възможностите и силите на всеки от участващите, като правило е целите, скоростта и нивото на трудност да бъдат съобразени с подготовката на най-слабия или неопитен участник в групата. Добре е, когато сме в планината, да се движим заедно и да не се разкъсваме, освен на места, на които поради лавинна опасност се изисква преминаването поединично. Ако например в групата ни има малки деца, съобразяваме терена с техните възможности и подбираме такъв, които не е толкова стръмен, труден и дълъг и по чието протежение има заслони или хижи, на които можем да се отбием за топъл чай, вкусна домашна супа и разпален огън.
Прогнозата е важен фактор в избора на подходящ терен или планина
В деня преди да тръгнеш, прецени добре какви са условията, като проследиш информацията за вятър, мъгла, температура и нови снеговалежи. Избери място и височина, на които да се чувстваш комфортно – трекингът не е активност, която трябва да случи задължително и на всяка цена. Ако прогнозата за планираното място не е добра, избери друго по-подходящо, по-ниско и безопасно. Като човек с много опит в преходите бих могъл да кажа, че в планината няма лошо време, достатъчно е да съобразим целите, възможностите си и екипировката. На сутринта преди да тръгнеш провери отново прогнозата и ако има рязка промяна /често се случва в планината/ - адаптирай своите планове докато все още не е късно. И не забравяй всичко е само и единствено с цел да се забавляваш активно и сред природата. Тук не гоним олимпийски резултати нито време или постижения.
Българските планини предлагат внушителни възможности за приятен трекинг
Ако си в района на София, Витоша е една от най-достъпните и добре организирани планини, в които можеш да направиш еднодневен преход, съчетан с вкусно хапване в някоя от многото хижи, да качиш децата си на лифт и да разходиш любимото си куче. Начални точки на твоя преход могат да бъдат различни пътеки от всички страни на Витоша. Ако търсиш спокойствие далеч от типичната навалица, препоръчвам да тръгнеш от красиви и по-малко познати, но добре маркирани пътеки през Владая, Кладница, Чуйпетлово, Железница или Бистрица, вместо от Драгалевци, Бояна или Княжево.
Пирин и Рила предлагат възможности за всички, от начинаещи любители до доста по-напреднали планинари. Стара Планина, Родопите и Осогово разкриват невероятни красоти на по-ниска височина и отново са доста добре маркирани и организирани. Ако пък търсиш нещо по-нетрадиционно - Беласица, Руй, Вискяр планина и Странджа ще те отведат в по-малко познати и населени планински райони, изпълнени с впечатляващи гледки, древна история и гостоприемство на местните жители.Като цяло в страната ни всички планини са добре маркирани и с възможности за избор на много трасета - такива в близост до известните курорти до по-предизвикателни и технични маршрути с опция за 2-3 дневни трекинги.
Важно е да знаем, че избирайки нашия маршрут, трябва да се движим по маркирани пътеки и трасета, които задължително са упоменати като „Зимно трасе“
Разликата между зимни и летни пътеки се крие в това, че ако летните обикновено са по-кратки и атакуващи целта директно, то зимните са съобразени с лавинната опасност и преминават по терени (обикновено била), които са с по-малка и незначителна лавинна опасност. Понякога те са и малко по-обиколни, но това пък удължава емоцията и ще ни даде усещане за сигурност. Движете се по добре маркирани и утъпкани пътеки, а ако има нов сняг или в момента вали, оставете най-опитните в групата да са първи и да пробиват пъртина.Както вече споменах, маркировката винаги трябва да е водещият ни навигатор, но все пак не е зле винаги да имаме под ръка хартиена карта на района и GPS устройство, които да са ни от помощ в ориентирането.
Какво е необходимо за един добър трекинг преход?
Не подценявай важността на екипировката. Аз категорично отричам твърдения, че има „най-добра“ екипировка. Излишно е да купуваш например експедиционни обувки, предназначени за върхове над 5 000 метра, само защото за яки на вид, скъпи и модерни, а в някой магазин са ти казали, че това е „върхът, най-доброто“. Повярвай ми, ако ще ходиш на Витоша до Черни Връх това е не само лоша инвестиция, но и ще ти създаде доста проблеми. Избери онова, което е удобно за теб и същевременно дава топлина и необходимите дишаемост и водоустойчивост.
Практиката ми показва, че така нареченото обличане на слоеве дава най-добрите резултати. То е въведено преди години като концепция от алпинистите, изкачващи високи върхове и представлява микс от няколко вида дрехи, всяка осигуряваща и добавяща различи важни за изживяването параметри.
Да започнем отвътре навън, от тялото (next to skin) - материите, които са в първи и в непрекъснат допир с тялото, трябва да са комфортни и меки, да не дразнят, да не задържат влага и да позволяват на кожата да се охлажда. Може да започнем с една обикновена тениска, но задължително от техническа материя полиестер или сроден микс и никога чисто памучна – тя работи като гъба, задържа влагата от изпотяването и съхне трудно, а това само по себе си е предпоставка за бърза настинка и дискомфорт. За първи слой препоръчвам избора на термобельо, като най-добро решение. Неговата роля е да задържа топлината генерирана от тялото точно там, където тя ни е най-необходима, като същевременно не запарва.
След първия слой е добре да си осигурим повече топлина като използваме поларена блуза или флийс. Това е вид мембранна техническа материя, осигуряваща топлинен комфорт на тялото без да го задушава. Поларите са различни на вид, модел и дебелина - избери такъв, които най-добре пасва на активността ти и разбира се на бюджета. Идва ред и на външния „щит“ – якето и панталона, които ще подбереш. В логиката на облекло на слоеве за външен слой се използват тънки и леки материи с мембрани от типа на Gore-tex, eVent, Neoshell, Sympatex, и други. Това са високотехнологични нано материи, осигуряващи висока степен на водонепропускливост, вятъроустойчивост и дишаемост. Те имат уникалните свойства да възпират водата и вятъра отвън навътре, но да дават възможност влагата и парите отвътре навън да излизат безпроблемно т.е. позволяват тялото да диша и да не стои влажно, като същевременно го предпазват от външните фактори като вятър и вода. Не на последно място тези облекла са изключително леки, комфортни и красиви на външен вид. Доказаните брандове отделят внимание на всеки детайл – водонепропускливи ципове, удобни за работа дори с дебели ръкавици, удобно затягане, джобове, сигурна качулка и други.
Ако път сте фен на по-традиционните материи можете да се спрете на добро яке тип пухенка изпълнено с гъши пух /по-добрия вариант, но и най-скъп/ или със синтетичен пух /те са по-тежки, но и по-достъпни като цена/. Обръщам внимание, че повечето изделия с пух за финален слой са от полиестерни материи, които не „дишат“ така добре както мембранните такива.
Обувките - не правете компромис!
Идва ред и на най-важната част от добрата екипировка, за която горещо съветвам да НЕ правиш компромис при никакви обстоятелства. В центъра са вниманието са обувките – те са нашия ключов фактор за удобство, топлина, сухота и маневреност. Искам обаче отново да подчертая, че добрата обувка далече не е само скъпата. За всеки крак и цели си има различна стратегия и търсени функционалности. За зимен трекинг избери средно висока обувка, 10-15 см над глезена, за предпочитане с мембранна материя, която не запарва и държи краката сухи. Да са със стабилна подметка с добри грайфери е важно, защото това ще даде здравина и стабилност при ходене.
Нещо много важно, което често се подценява, е добрата поддръжка на обувката. Ако си спомняш филмите за първите експедиции до северния полюс, както и тези за Аляска от днешно време, знаеш че хората там търгуват като злато тюленовата мас, с която мажат обувките за водонепропускливост. В днешно време, мембраната, е фактор, който на 90% решава колко дълго ще имаш читави зимни обувки. Задължително е да си вземеш специален импрегниращ спрей или тампон за мембранни материи, за кожи или набук. Това се налага, защото сама по себе си тъканта се износва и/или се запушват порите на мембраната, ако не се третира с препарати за поддръжка и почистване.
Ето какво трябва да правиш, за да имаш дълги години здрави и работещи мембранни обувки – след покупка и преди първата употреба импрегнирайте обувките със спрей или тампон, след всяка употреба внимателно почистете с влажна кърпа остатъците от кал, сняг и други замърсители. Оставете добре да изсъхнат на нормална стайна температура, след което импрегнирайте отново и ги оставете в готовност за следващия трекинг в планината. Ако решите да перете обувките – правете го не по-често от веднъж за сезон, с ръчно пране при не повече от 30 градуса и задължително само със специален препарат за пране на мембрани. Обикновеният препарат, сапун и т.н. съсипва мембраната и запушва порите и. Никога, никога не сушете обувките си в сушилня. Ето за какво говоря – цената на импрегнатор за обувки е около 13-15 лева за флакон, толкова е и цената на препарата за пране, които ще ти стигнат за дълго време. Не подценявай поддръжката!
И тъй като говорим за удобството на краката ще обърна внимание и на чорапите – каквато и обувка да имаме, ако не подберем внимателно добри чорапи ще се окажем в лошия капан на студ, влага, пришки и мазоли. Препоръчвам отново двуслойното обуване т.е. първи слой чорап - тънък, лек, антибактериален, дишащ и бързо съхнещ и втори висок и плътен от техническа материя или мерино с полиестер с усилени зони на натоварване в глезените, свода и прасеца.
