Живко Енчев е едно от разпознаваемите лица във винения бизнес у нас. Той е носител на титлата „Сомелиер на годината 2017“, а в момента е консултант, мениджър продажби и двигател в един от новите винени проекти у нас „Либера Естейт“. В месеца на виното и любовта разговаряме с Живко за изминалата година, трудните моменти във винения бизнес, загубите, търсенията на клиентите, новите винени трендове, пропуснатите чаши вино с приятели.
Живко, как определяш изминалата година през призмата на твоята работа?
- За мен е изключително приятно да си поговорим за вино именно през февруари – месецът на св. Трифон, месецът на виното и любовта. А защо всъщност февруари трябва да бъде месецът на виното?! Виното трябва да е акцент във всички месеци на годината.
За мен февруари е месецът на новото начало, на новия винен календар. Сега зарязваме лозята и поставяме началото на предстоящата реколта. Отправяме надежда винаги за една по-добра година, с по-качествено грозде и без природни перипетии.
Изминалата 2020 г. беше пълна с изпитанията и несигурността, както в личен и здравословен план, така и в работата. След доста добър старт през януари и февруари, дойде моментът за бързо приземяване и много въпросителни, отговор, на които не можехме да дадем, защото дори не знаехме как да се държим и какво да планираме в такива времена…
Как пандемията и затворените заведения промениха винения бизнес? Какво се промени? Какви са уроците?
- Както казах през март миналата година всичко застина и бизнесът удари дъното. Нивата на реализирани обороти бяха както никога досега. Виното, което не е стока от първа необходимост, остана далеч в приоритетите на хората. Винаги съм казвал, че потреблението на вино на местния пазар трябва да се повиши, а след март 2020 имах чувството, че никога повече няма да успея да споделя бутилка с някого! А това, което се случи на ресторантьорите, и продължава да се случва и в момента, е наистина пагубно за много от тях и хилядите семейства, които се изхранват от този бизнес. Определено не смятам, че ресторантите са най-опасното място за прихващане на върлуващия вирус.
За периода на първата вълна, разбрах, че трябва да бързаме бавно и да се стиковаме с новостите.
От гледна точка на търговията на вино, ако мога да се кажа образно - реално загубихме единият си крак. Дори отварянето на заведенията през май не доведе веднага до стабилизиране на продажбите, тъй като бизнесът имаше нужда да се вдигне след два месеца, в които не е генерирал приходи. За този период на първата вълна, лично за себе си разбрах, че трябва да бързаме бавно и да се стиковаме с новостите. Стана ясно, че тази ситуация няма да бъде за месец-два и е нужно да пренаредим начина на работа. Засилихме усилията повече в онлайн търговия и лични срещи (доколкото бе възможно) с почитателите на вината ни.
Още един важен щрих от изминалата година бе липсата и невъзможността от провеждане на масови събития за вино. На мен ми повлия разочароващо, тъй като обичам да се срещам с хората и да разказвам историята и замисъла на вината ми. При нас всяко вино носи своя замисъл и винаги искам да разказвам за пътя му от лозето до бутилката на рафта.
Промениха ли се търсенията на клиентите? Домашната кулинария е във възход, дали това допринася за търсене на по-качествени вина?
- Не бих казал, че има драстична промяна в търсенето. Когато по телевизията се заговори за икономическа криза вследствие на Ковид пандемията, на пазара на вино се появиха схващания за по-голямо търсене на вина в бег ин бокс, както и за вина в по-ниска ценова категория. Това според мен е нормално, тъй като ние действаме като функция от случващото се около нас. Специално за Либера естейт, където аз отговарям за продажбите, не бих казал, че е точно така, но споделям това при условие, че все пак хората не ни свързват с този тип вина и може да не е много точна тази статистика.
Иначе пътят на виното в България е установен – ръка за ръка с кулинарията, в търсене на постоянно качество и логично райониране, базирано на местни български сортове и традициите, които имаме във винопроизводството.
Трябва да залагаме на българското вино, това е особено важно към днешна дата
Има ли сега моден тренд при консумацията на вино?
- За щастие на всички български производители отшумяват така установилите се в последните години трендове на новозеландски совиньон блан и провансалско розе. Винената култура на крайния потребител се повишава в последно време, което регулира пазара. За съжаление това още не е станало масово явление. Трябва час по-скоро да се отърсим от ситуацията „ един дядо ми праща вино в пластмасови бутилки“ или „ една приятелка пие само совиньон и аз това поръчвам“. Не мисля, че удоволствието от бутилка мискет или тамянка е по-малко. Затова смело трябва да залагаме на българското, това особено важи към днешна дата.
Как хората научават сега за новите вина, които излизат, как вие специалистите „обучавате“ клиентите?
- Определено ни липсват винените дегустации и събития от масов характер, които ни дават добра трибуна за достигане до винолюбителите. Надявам се скоро ситуацията да се промени е да си вършим работата както трябва.
Коя е добрата маркетингова формула за виното?
- Не съм маркетолог, но имам свое разбиране за маркетинга на виното. Мисля, че добре направеното, поднесено по атрактивен и информиран начин вино, споделено със съмишленици, е едно добро начало. Намирането на добро сечение между цена и качество също е важно и е водещ мотив в Либера естейт.
Смяташ ли, че е нужна държавна помощ за гроздопроизводителите и производителите на вино?
- Да, разбира се. Това би свалило цените на вината, което ще ги направи по-достъпни и по-конкурентоспособни на външни пазари, където имаме пропуснати ползи през последните години. В момента също има подпомагане за винарите като кризисни мерки, но сякаш не са за всички и трудно работят. Големият проблем за мен е на държавно ниво. Виното трябва да стане приоритетен отрасъл в България.
Ти си сомелиер, професия, която изглежда интересна, но като че ли няма особен прием. Дали сега, когато ресторанти и заведения са затворени, съвсем няма да се забрави?
- Това е голямата ми болка, а и не само на мен. Самият бранш има нужда от сомелиери. Ще се съгласите с мен, че прави впечатление, когато сте в ресторант със сомелиер и с отношение към виното, нали? Личи си и по селекцията, и по сервиза. За съжаление примерите са твърде малко.
Професията е интересна, динамична, изисква познания. Ще се радвам, ако чрез казаното тук успея да замисля поне един-двама млади хора, които имат афинитет към виното да проучат професията и да се ангажират да станат сомелиери, защото кадрите идващи отдолу все повече липсват. Така че, дерзайте мили, млади хора! Няма нищо по-приятно от това да работиш професия, която ти харесва и дегустираш безбройните и различни вина на света.
С какво точно се занимаваш в Либера естейт?
- В Либера естейт намерих мястото си като винен човек. Към момента съм консултант, визионер и мениджър продажби на проекта ни. Участвам в направата на всички наши вина. Проследявам пътят им от лозето до бутилката и прилагам всички мои познания в тази наука, което ме прави щастлив. Сомелиерството ми помага, за да мога да презентирам подобаващо вината си и по този начин да се отличаваме на пазара. Искам да личи личното отношение и професионализма в работата на фирмата.
С какви чувства посрещаш 14 февруари?
- Хубав въпрос! Благодаря. Искам да завърша с нещо по-позитивно, тъй като в началото на разговора ни коментирахме повече за проблемите, но да не пропуснем да изговорим и положителните неща.
За 14 февруари организираме традиционни дегустации сред лозята ни в с. Хотово. Целта е да покажа откъде започват вината, които правим. Използвам винаги случая да поканя всички наши приятели и партньори, без които не можем. По-различно ще бъде определено тази година, но добрата новина е, че сме здрави и ще спазим традицията. Така че чувствата, които усещам днес са благодарност, надежда за по-добро и молитва за здрава и плодородна година!
Нека чашите на читателите бъдат пълни винаги с хубаво вино! Наздраве!
