С Цвети се запознахме покрай партньорството на проекта на списанието „Мениджърите споделят” и VIVACOM преди четири години. Току-що се бе присъединила към ПР екипа на Vivacom. Въпреки леките ми съмнения, че трябва да работя с "нов" човек, тя влезе с летящ старт. Още с първия мейл усетих, че с нея ще се работи много лесно. Така и се оказа. Видяхме се доста по-късно „на живо”… От тогава много често имаме поводи за комуникация, а „усмихнатите” и мейли успяват дори и в трудни моменти да донесат настроение.
Цветелина Арсова е част от ПР отдела на VIVACOM от 2014 г. и отговаря за външната комуникация и връзки с медиите на компанията. Преди това е била акаунт мениджър в една от големите ПР агенции у нас APRA Porter Novelli, където работи за ключови клиенти като Coca-Cola, Nestle, Microsoft и др. Има бакалавърска степен по „Журналистика и масови комуникации“ и магистратура по „Връзки с обществеността“ от УНСС, София.
Цвети, кое те провокира да се занимаваш с тази професия?
- Мечтата ми от много ранна възраст беше да се занимавам с журналистика, да решавам проблеми, да помагам на онеправдани, да променям света – доста дръзка и по детски наивна мечта. С времето разбрах, че това е твърде нереалистично и човек сам не може да преобърне тотално средата, в която живеем. Но може и трябва да се бори срещу несправедливостите, както и за добрите каузи, които да стигат до повече хора. А това става с действия и с комуникация. Едно добро дело, за което никой не разбира, все едно не се е случило, особено в днешно време. Това ме отведе до ПР професията, в която видях възможност да правя малки стъпки, с които да променям статуквото и то така, че да е видимо за повече хора.Кои са най-силните моменти в работата ти, след които се чувстваш щастлива?
- Именно тези, в които виждам, че нещо или някой се е променил към по-добро. Примерите са много, особено в технологичната сфера, в която работя. Когато съобщаваме добра новини или представяме нова технология, която има потенциал да промени живота на хората и се приема позитивно от медиите и аудиторията, съм изключително удовлетворена. Хората може би не си дават сметка, но знанието и информираността са първата стъпка към промяната.
Според теб къде е тънката разлика между ПР и реклама?
- Основно в начина, по който се отправят посланията. Ясно е, че всички работим, за да промотираме компанията си. Но докато рекламата разчита на по-агресивни послания с директни призиви за действие от страна на аудиторията, ние – пиарите – действаме с кадифена ръкавица. Стараем се да представим продуктите и услугите си така, че потребителите сами да ги идентифицират като полезни за себе си и да ги поискат.
Има ли безплатен ПР?
- Нищо безплатно няма в този свят :-) Под една или друга форма, плащаме за всичко, което искаме да получим. Ние инвестираме много време, усилия, емоции в създаване първо на комуникационните си стратегии и кампании, а след това и в отношения с партньорите, с които ги реализираме – медии, НПОта, други компании или отделни личности. Обикновено притеснението и безсънните нощи преди едно важно събитие ни струват много повече, от колкото е бюджетът на самия проект. Но и удовлетворението след това е по-ценно и трудно се измерва с цифрите в отчетите.
Как днес дигиталният свят променя комуникациите?
- Aз може би съм от малкото твърди защитници на всякакъв тип социални мрежи и нови форми на комуникация, които дигиталната ера роди. Винаги може да си офлайн, ако решиш, че не искаш никой да те притеснява или ако имаш нужда от уединение. По-важното е, че технологиите ни дават възможност винаги, когато имаме нужда, да сме във връзка. Не смятам, че хората са се отдалечили. Въпрос на личен избор е дали ще поздравиш някой за рождения ден във фейсбук, само за да се отчетеш, или ще му се обадиш лично и искрено. Мисля дори, че социалните мрежи значително скъсиха дистанцията между хората. Много по-лесно е да общуваш с някого на живо, след като постоянно виждаш ежедневието му в дигиталната среда – знаеш какви са интересите, заниманията му.
Какво не харесваш в комуникацията между хората?
- Не харесвам заобикалките. Според мен всичко трябва да се казва директно и открито. Другото е губене на време.
Кое е другото ти „аз“ извън професията?
- За разлика от работата ми, където съм доста постоянна, в останалото време постоянно е само желанието ми за нови неща. Ако нищо различно не ми се случва в рамките на 5 дни, това може направо да ме убие. Така че другото ми „аз“ е в процес на търсене и все още не съм открила нещо, за което със сигурност да кажа „Да, това съм аз!“.
От къде се зареждаш с енергията, с която да работиш?
- Най-много енергия ми дават пътуванията, защото обожавам да пътувам. Но тъй като не са толкова често, колкото ми се иска, залагам повече на дълги вечери с вино и хубава компания.
Какво би учила още?
- Много неща – за всяко мое „аз“ по нещо. В професионално направление винаги съм се интересувала от бранд мениджмънт, а напоследък се образовам в сферата на устойчивото развитие и кръговата икономика. Извън тях – искам да се науча да се гмуркам, бих ходила на бокс, на курс по готварство, по фотография…. както казах – вечно търсене за нещо ново.
В колко започва денят ти и каква първа новина би искала да прочетеш или чуеш?
- През работните дни започва в 6.00 ч. с проверка на социалните мрежи, успоредно с кафето. Бих искала да виждам там повече позитивни новини и по-малко безсмислени оплаквания.
