С всеки изминал ден в София се появяват нови бизнес, промишлени и жилищни сгради. Строителството е в разцвета си, пазарът на недвижими имоти е по-динамичен от всякога, а столицата на България променя облика си и се превръща във все по-модерен европейски град. Прекаленото застрояване обаче в централната част на София може да доведе до унищожаване на зелени площи и паметници на културата. За това накъде ще се разраства градът и какво предвижда новият устройствен план на София разговаряме с арх. Георги Лабов, председател на контролния съвет на Съюза на архитектите.
Арх. Георги Лабов е бил директор на дирекция "Архитектура и градоустройство" в Столична община в продължение на дълги години. Отговарял е за реконструкцията на старите градски части. В момента е председател на контролния съвет на Съюза на архитектите.
Арх. Лабов, накъде ще продължи разрастването на София, останаха ли свободни площи? - В рамките на големия град, какъвто е София, възможностите за построяване на нови сгради са почти неограничени. Предимството на новия генерален устройствен план е, че той е много отворен и създава условия за развитие на основните, исторически обособени, пет направления - булевардите Цариградско шосе, Европа, Ботевградско шосе, България, Княжеското шосе. Възможностите за развитието на града в периферните зони са много големи. На територията след Околовръстния път по посока с. Лозен, например, е предвидено да се построи технологичен парк. Район Искър, в частта си към стария път за летището, е промишлена зона, където съществуват само две бензиностанции, сградата на глухите и една фабрика. Затова има доста-тъчно места за строеж на бизнес и промишлени сгради в тези райони на столицата. Подобна е ситуацията в зоната на Цариградско шосе - 7-ми км. Там се построиха магазините "Практикер" и "Бриколаж", съвсем скоро още една бизнес сграда ще отвори врати. В нея ще се помещават автосалон, офиси, ще има и скай-бар най-отгоре на покрива. За такива уедрени обекти съществува още много място. В този смисъл, новият градоустройствен план е отворен. Досега идеята на миналите генерални планове беше, че трябва да се запази компактността на града. Това отживяло разбиране все още доминира в съзнанието на по-голяма част от инвеститорите. У тях съществува амбиция всичко да бъде в рамките на стария град. Ако няма отворен генерален план, тези амбиции да се "изконсумира" всяко празно място в сърцето на града са тъжни за развитието му. Стремежът на голяма част от инвеститорите е да имат офиси в центъра. Причината за това е ясна - разликата между стойността на строителството и продажната цена на обекта е голяма. Може да се построи офис сграда за 250-300 евро на кв. м, а се продава на 1000-1500 евро. Печалбата от това стига до 4% още на зелено. Така обаче градът се задръства. Застрояването засяга не само стари сгради, градинки, зелени площи, но и паметници на културата. Това вече започва да изтрива паметта на града. Тенденциите в архитектурата са към постигане на хармония между старото и новото в градовете. Кога ще влезе в сила новият устройствен план на столицата? - Той е приет от Столична община и Министерски съвет, внесен е в Парламента. Предстои да бъде приет. Предимствата на плана са в това, че е отворен и дава възможност на града да се развива. С присъединяването на страната към ЕС у нас ще дойдат както европейски, така и японски, и американски инвеститори. В това отношение генералният план е много необходим. Той дава възможност на общината и на държавата като цяло да разполагат с терени. Така се задоволяват интересите на мощни фирми и корпорации, които имат необходимост от такива обекти. Малки и средни фирми също ще имат въз-можност да строят свои сгради - например на територията в близост до летището. Парцелите обаче са уедрени и възможностите за строеж са по-скоро на големия бизнес, защото самата структура на третиране на този терен е в едрогабаритни обекти. Вероятно в тези технологични зони ще има места и за малки и средни предприятия. Има ли територии в София, където ще бъде забранено строителството, според градоустройствения план? - Ограничения съществуват и те са насочени най-вече към запазване на зелената система и на обектите с характер на културно наследство. Освен това има резервирани зони за бъдещи големи комуникации. Не е решен например проблемът с Околовръстния път на юг, т. нар. южна дъга. Необходимо е да се построи булевард от друг клас. Това са територии, които трябва да имат определени отстояния. Резервират се терени и за друг вид комуникации - електропроводи, специални съоръжения за новите системи за транспортни и инфракомуникации. Една от критиките ми към плана е спрямо разположението на новото летище. Няма столица в Европа, в която летището се намира на 3-4 км от сърцето на града, защото най-малко това създава шумови влияния. Модерните летища се правят на 20-30 км от града. Съществуват 3-4 места около София, където можеше да се построи. Едните са в полите на Средна гора, а другите - зад Божурище, посока Казичене, Равно поле. Това е един от провалите на устройствения план на столицата.
Старите градски части - място за малкия бизнес
Един от проблемите на столицата е възстановяването на старите градски части. В миналото малкият бизнес се е развивал именно там. Обущарят е бил на партера, шивачницата - на горния етаж, а над тях са били жилищата. Всичко е функционирало като цялостен организъм - с магазини, складове, занаятчийски работилници. Такива части на града са ул. "Пиротска", ул."Екзарх Йосиф", ул. "Кирил и Методий", женския пазар. Тази територия е много добър пример за това как се прави град. Там има въз-можности да се вземат места точно от малките фирми, които да развият дейността си. Проблемът е да не се събарят къщи, а да се преустроят. В територията от бул. "Христо Ботев" до ИСУЛ и от бул. "Сливница" до НДК има 3-4 сгради, които подлежат на обновяване. Много от сградите в този район са паметници на културата.
Другият проблем е, че се блокира за застрояване провеждането на важни улици, като "Тодор Каблешков" например. Той има сериозни габарити и би трябвало да обходи града и да достигне чак до кв. Мусагеница. По този начин ще се облекчи значително движението. Градът трябва да се освободи от кръговата система на улиците, както е досега, и да се развие линеарно. Модерните градове имат линеарна структура, като така се освобождава пространство, което създава възможност за точковидни центрови системи. Те са по-добри от гледна точка и на комуникациите и на тях всичко може да се строи. Един от проблемите на столицата е този с паркирането. Предвижда ли генералният план на София построяване на паркинги? - В центъра на София могат да се направят не повече от 5 хил. паркови места. Има няколко площи за тази цел. Това са местата около храм паметника "Александър Невски", пред Народното събрание, целият площад пред царския дворец. Те са проучвани терени, но няма интерес да се построяват паркинги върху тях, защото възвръщаемостта на инвестицията е бавна. Места има, но няма инвестиции - нито от държавата, нито от общината. Тези, които в момента експлоатират някои от посочените терени печелят достатъчно от тях, за да строят паркинги на няколко нива. Къде ще видите в Европа в центъра на столиците на отделните държави да са струпани около 200 коли пред централната банка? Никой не прави паркинги, а всички протестираме. Къде ще се появят нови бизнес сгради скоро в столицата? - Големите бизнес сгради ще се строят основно в посока на западното направление на града - от Булбанк на запад по бул. "Тодор Александров" до кино "Арена". Там вече се появяват банки, нови сгради. Мисля, че до 15-20 години всички тези терени ще бъдат застроени.
