В края на декември всички се обръщаме назад. В бизнеса се гледаме ръстове, постижения, отчети, проценти. Сега, когато аз извръщам глава обаче, имам чувството, че през отиващата си година съм гледала филм, в който някак странно участвам.
Много добре помня, че първите дни на януари в редакцията започнахме с летящ старт и подготовката на Алманах 2020, чието официално представяне беше през февруари. След голямото събитие се усещах вече уморена (а беше само февруари!) и може да звучи абсурдно, но се чудех колко още физически и ментално ще издържа на тази бясна скорост? Плановете бяха подредени до края на този декември предстояха срещи от проекта „Мениджърите споделят“, няколко събития, няколко прекрасни пътешествия от сорта „Птичето каца един път на рамото“ и както всяка от последните години, сигурно пак поне 150 нощи нямаше да спя в дома си (не че се оплаквам).
И тогава… опаковах куфара, който иначе стоеше винаги на stand by, за да не се праши и го оставих в най-задъненото място.
И започнах да наблюдавам как се събуждат пъпките на дърветата в селската ни къща, как поникват първите цвета и да пишем, и разказваме за „новото нормално“. Направихме десетки интервюта, показвахме жестовете на компаниите в трудната ситуация, създавахме много полезни статии за това как да продължим заедно с експертите. Стартирахме седмичните колонки на Любо Гетов, адв. Петя Мургова, Кристиан Георгиев и най-новата на Xpora, които имат много добър прием и много читатели.
През лятото обиколихме красиви кътчета на България, за които разказахме, а есента стартирахме любимият ни проект „Истинската скорост на жените“, който с гордост казваме, че е единствен по рода си в България. Всяка седмица ви срещахме и продължаваме с изключително интересни дами зад волана на най-новите автомобили в България. Приемам за изключителна привилегия, че тези успешни, силни и смели жени ни допуснаха в най-закътаните кътчета на душата си и заедно преживяхме прекрасни моменти в едни уникални фотосесии, които ви представяме всеки понеделник.
Сега с голяма радост споделям, че подготвяме 7-мото издание на Алманаха на успешните бизнес казуси в България, който ще излезе края на февруари 2021 (както знаем първите 7 са най-важните) и само леко ще повдигна завесата, за да кажа, че в него ще има много вдъхновяващи лидери и истински истории.
Тази година вкъщи изядохме толкова сол, колкото за последните пет взети заедно! И вкусът на солта, тихите вечери с чаша вино и салатата от собствената градина бяха много вкусни. Е, сбъднах и една лична мечта от години – през студения ноември направих парти с най-близките си приятелки за рождения си ден в планината. Незабравимо ще остане!
Тази Коледа също е тиха. Със сигурност много хора няма да могат да бъдат с най-близките си на тези празници. И аз за първи път в живота си (а той вече е натрупал доста години) ще застана само на прага на дома, в който съм се родила, за да видя все още жизнените очи и усмивките на възрастните ми родителите.
Въпреки, че съм от хората, на които чашата е наполовина празна, вярвам, че по Коледа стават чудеса и вярвам, че медицината, която не се основава на чудо, този път ще го сътвори. Вярвам, че всички ще имаме дисциплината и съзнанието да мислим за нас и за другия, вярвам, че леко ще успокоим балканския си манталитет да бъдем наопаки на всичко. Можем го! Именно защото сме балканци!
Този път искрено пожелавам здраве, защото всичко останало, стига да искаме, можем да го постигнем! Хората сме устроени да вървим напред!
На снимката горе сме заедно с Ялк, уникална немска овчарка-планински спасител, който ще направи всичко възможно, за да ми помогне и да ме спаси, ако изпадна в беда.
Нека бъдем безрезервно добри, защото каквото дадеш, такова ще получиш.
Честита Коледа и красиво посрещане на Новата година!
снимка: Антани Донков
