fbpx Типове потребители в България * | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи

Типове потребители в България *

Типове потребители в България *

Макар и да живеем заедно, в едно общество, всеки от нас е различен от другите. Не само според своите политически и религиозни възгледи, но и според своите интереси, професия и доходи. Как всички тези различия се отразяват на покупателната ни способност и доколко се разграничават отделните групи една от друга, определят агенциите за пазарни и социологически проучвания.

Най-важните за всеки маркетингов специалист по света са въпросите “Kак точно се избира даден продукт?” и “Kое кара потребителя да се насочи към определена марка за сметка на друга?” Познаването на потенциалните клиенти и техния начин на мислене е определящо за успеха на дадена фирма. И тук е ролята на агенциите за пазарни проучвания. Те могат да дадат не само обобщена картина на пазара, но и да опишат представите и мотивите, които движат купувачите, когато застанат пред рафта със стоки. Именно в този момент става ясно доколко производителят е успял да накара своята марка да излъчва сигнали, които потребителят да види, усети, почувства, и които възприема като близки. За да може дадена марка да излъчва нужните сигнали, при нейното позициониране, и особено при комуникирането й, е нужно да се познават потребностите на клиентите и техните ценности и мироглед. Изследвания за конкретни продукти или клиенти са често използван метод от маркетинговите агенции. Tе отговарят на конкретни въпроси и задачи и описват потреблението от една предварително зададена гледна точка.
Цитираното в статията изследване дава обща картина какви групи потребители има на българския пазар и кое ги ръководи при техния избор.

Основният фактор, който определя поведението на потребителите, е техният доход
Има ясно изразени 3 подоходни групи:
- Ниски доходи - с доход на домакинство до 600 лв.
- Средни доходи - с доход на домакинство до 1000 лв.
- Високи доходи - с доход на домакинство над 1000 лв.
Това са подоходните прагове, при които се наблюдава промяна в потребителското поведение.
Хората с най-ниски доходи се ограничават до най-необходимото. В потребителската им кошница влизат основно храната и комуналните разходи. Купуват дрехи и обувки само когато е необходимо. Почти не харчат пари за обзавеждане и стоки, които изискват някаква форма на инвестиция.

Хората със средни доходи могат по-свободно да покрият ежедневните си разходи. Отделят средства не само за дрехи и обувки, но и за козметика и други стоки, свързани с техния социален живот. Посещават заведения и пътуват повече. Макар и ограничено, отделят средства за обзавеждане или по-големи покупки -- като например автомобил. Започват да се грижат повече за себе си. При тази подоходна група хората прибягват до частни медицински услуги.

Високите доходи при третата група са достатъчни за комфортно ежедневие, но не и за планиране на бъдещето. Дори тук проникването на застраховка живот и частен пенсионен фонд е изключително ниско. Хората от тази група в най-голяма степен успяват да намалят зависимостта си от предоставените от държавата услуги. Предпочитат частното здравеопазване и собствения транспорт. Тази група е социално най-активна - излиза свободно по заведения, пътува и почива най-много.

Различните поколения имат различно отношение към живота
С напредването на възрастта все по-малко българи се грижат за себе си. Пенсионирането е повратна точка. Не само се променя начинът на живот от социална гледна точка, но и разполагаемите средства намаляват. Доходите падат, а спестявания почти няма. Младите и възрастните харчат парите си различно и разпределят ограничен бюджет по различен начин - няма нищо по-естествено от това. За младите потребността от социален живот е толкова силна, че жертват социално невидимата част от живота си за социално видимата. За тях храната не е важна, важни са външният вид и облеклото.

Близо 50 % от домакинствата в България са с деца
Обикновено те са с по-високи от средните доходи. С други думи българите раждат деца, когато могат да си позволят да се грижат за тях. Независимо от дохода, начинът на живот на домакинството се променя - социализират се повече, прекарват свободното си време на открито (туризъм или спорт). В много по-голяма степен са отворени към съвременните средства за комуникация - компютър и интернет.

Но дали тези обяснения са достатъчни, сами по себе си? Дали простото разглеждане на демографски характеристики обяснява в достатъчна степен мотивите за избор на продукт или марка? Можем ли да твърдим, че всички пенсионери споделят общи ценности? Има ли нещо друго, което разделя хората на групи и което не е пряко свързано с възраст, доход или населено място?
Простото групиране на потребителите в подоходни групи не дава цялостен поглед върху начина им на живот и факторите, които мотивират тяхното поведение. Дори при такова силно влияние на доходите хората са различни. Живеят в различни социални и семейни реалности, имат различна гледна точка към живота.

Определянето на генеричните потребителски групи по статистически път позволява да се открият групи, от гледна точка на личностна мотивация и потребителски навици. Изследването определи 5 генерични групи, които имат много консистентно потребителско поведение в различните продуктови групи:

  • Консуматори
  • Прагматици
  • Индивидуалисти
  • Стартиращи
  • Песимисти

Разпределение на групите като дял от населението над 18 години
Потреблението на различните групи, както като масовост, така и като разнообразие на употребяваните продукти, много ясно обрисува разликите в тяхното поведение. Консуматорите са потребителите с най-активно поведение. Това е групата с най-висок дял на пазаруващи.
Те имат опит с широко портфолио от продукти и услуги и правят в много по-голяма степен от останалите групи импулсни покупки или такива, повлияни от модата. Вероятно по-високият доход им позволява да не мислят само и предимно за ежедневните нужди.
Останалите групи потребители могат да бъдат групирани по двойки. Първата двойка са групите Стартиращи и Индивидуалисти. Общо погледнато те са от 30 % до 50 % по-слабо активни от групата на Консуматорите.
Въпреки че се чувстват свободно в някои продуктови категории, все още доходите им ги обвързват в голяма степен с ежедневните им потребности.
Последната двойка са групите Песимисти и Прагматици. Обикновено те са с около 50 % по-ниска потребителска активност от Стартиращи и Индивидуалисти. Това са пот-ребителите с най-ниски доходи, които изцяло обуславят битието им.

Прогнозата
С повишаването на доходите очакването е тези групи да се развият и да се увеличи техният брой. В момента Консуматорите са единствената група, която има свободно потребителско поведение, защото доходът им го позволява. С увеличаването на доходите групите на Стартиращите и Индивидуалистите ще могат да си позволят повече продукти и услуги, свързани с начина им на живот и да заприличат повече на Консуматорите. Очаква се групата на Консуматорите да се разслои на две или повече групи с най-силно изразено лайфстайл поведение. В момента тази група включва хора с различни интереси, обединени единствено от високия доход. Голяма част от тях го имат отскоро и все още не са изградили характерни потребителски навици. С времето и с увеличаване на броя хора
с такива доходи, поведението им ще става все по-разнообразно.

* Представените данни в статията са от количествено национално представително изследване “Българите начин на живот”. То е проведено в периода октомври – ноември 2007 г., на територията на цялата страна. Интервюирани са пълнолетни лица, които живеят постоянно в България. Изпълненият обем на извадката е 1454. Методът на регистрация е пряко лично интервю в дома на респондента. Въпросникът е стандартизиран, съдържащ около 70 въпроса. Средната продължителност на едно пълно интервю е около 45 минути.

За контакти:
Дивил Кулев
директор, агенция Ноема
тел.: 02/9634555
e-mail: divil@noema.bg