С присъединяването ни към Европейския съюз на 1.1.2007 г. отпаднаха редица формалности при търгуване със страните от съюза. Няма я вече бумащината, свързана с оформяне на внос или износ. Покупката или продажбата на стоки и услуги на клиенти в страни от съюза е почти толкова лесна, колкото и на клиенти у нас. Това улеснение, за съжаление, не ни направи по-конкурентоспособни, поне засега. И тази година вносът расте с по-бързи темпове от износа.
Цената на труда у нас остава ниска в сравнение с другите страни в ЕС. Забелязва се една интересна тенденция: все повече фирми от ЕС проучват възможностите за възлагане на поръчки или изграждане на свои производствени бази у нас. Целта им е да прехвърлят тук дейности, които към момента извършват или възлагат на партньори от далечния изток. Вярно е, че в Китай едва ли страдат от безсъние по този повод, но за нас това е една добра възможност. Тази тенденция е трайна в областта на леката промишленост и в ниско до средно технологичните производства.
Причината да бъдем атрактивни не е само сравнително ниската цена на труда. Географската близост, минималните формалности в търговския процес, изравнените стандарти, отличните комуникации, както и политическата и валутна стабилност са важни фактори. Сериозно предизвикателство остава слабо развитата ни инфраструктура. Има какво да се желае и в спазването на технологична и обща дисциплина, но какво пък - имаме право на своя национална специфика. Важното е, че имаме желание да се усъвършенстваме, а един виден наш политик преди много години е формулирал работещото решение*.
