Индонезийските острови са разположени в три часови пояса. Когато в Нова Гвинея се зазорява, остров Ява е обгърнат от прохладна нощ. Дълга върволица от неизвестни и знаменити пътешественици е акустирала на бреговете на индонезийските острови. На тази земя са стъпвали Марко Поло и Фернандо Магелан, капитан Кук и Джоузеф Конрад. Дори и днес, ние, претендиращите за всезнайковци, ще се сблъскаме с неразгадани тайни, непознати племена, неизследвани земи с невиждана флора и фауна.
Ще срещнете и диви зверове, при повече късмет може да се ръкувате и с представители на непознати племена. Слоновете, носорозите, тайските мечки и черните леопарди на остров Суматра дотолкова са свикнали с любознателността на посетителите в резервата “Каринчи-Себлат”, че може и да не ви обърнат никакво внимание. Стига да не ги дразните, разбира се. На остров Комодо наживо може да видите съвременните дракони - вараните. Това приключение обаче носи огромен риск. Комодските дракони имат отровна слюнка, а камшичният удар на дългата опашка на гущера убива дори кон. Така че снимките с наследниците на първите заселници на Земята са желателни от безопасно разстояние.
Да яздиш вълните на океана През 70-те години на миналия век австралийците пристигат в Бали заради прекрасните възможности да “пояздят” вълните на дъска. Още през 30-те е построен първият хотел, привличащ любителите на сърфинга. Така се поставя началото на това екстремно удоволствие. През тези години балийците се отнасяли доста скептично към лудата страст на чужденците. Когато по-късно австралийците дали първите уроци на местните младежи, от тях “излезли” отлични сърфисти. Всички специализирани магазини и агенции са съсредоточени в Кута и Легиан. Най-модно в момента е теглене на сърфист от джет. Удоволствието струва $60-120 на ден. Разписанието на приливите и сборните пунктове за старт се уточняват в клубовете.
Търговските отношения се развиват на базата на подписаната през 1968 г. спогодба за търговия, включваща принципа на най-облагодетелствана нация и определяща плащанията между двете страни в конвертируема валута. През 70-те и 80-те години стокообменът не достига сериозни обеми, тъй като поради отдалечеността на търговските партньори повечето сделки се осъществяват чрез Сингапур. Известно оживление в икономическото сътрудничество настъпва след подписването на Търговски протокол през ноември 1986 г. в София от министрите на търговията на двете страни. Икономическото присъствие на България в Индонезия до 1989 г. е осезателно. Редица български външнотърговски организации, “Химимпорт”, “Фармахим”, “Електроимпекс”, “Балканкар” и др., имат представителства в страната. В периода след 1997 г. в търговско-икономическите отношения между двете страни се наблюдава значителна промяна, структурата на стокообмена се изменя за сметка на голямото отрицателно търговско салдо за България. Структурните и икономически промени в България и преминаването през тежка финансова криза на индонезийската икономика са основните причини за настъпилите колебания в двустранните търговски отношения.
От Индонезия внасяме медни руди и концентрати, каменни въглища, каучук подправки, кафе, хининови соли, електроника, каменни въглища, текстил. Главни стоки в българския износ за Индонезия са горещо плоско валцовано желязо и продуктите от него, семена от кориандър, антибиотици, металорежещи и металообработващи машини, електроизолационни материали, фармацевтични продукти, химикали, метали. Докато през 80-те години стокообменът варира в рамките на 3 млн.щ.д., след застоя в периода 1990-1992 г. (1 327 млн.щ.д. за 1992 г.) се забелязва рязко повишаване на обемите в търговията между двете страни, с достигане на стокообмен от 106,7 млн.щ.д. през 2001 г., дължащ се на внесеното в България огромно количество медни руди и техните концентрати. Обемът на стокообмена през 2000 г. намалява с 13,76 %, което се дължи на намалелия внос от Индонезия на медни руди и техните концентрати (от 66 % на 54 %) и на масло от какао (2,7 % на 0,9 %). Стокообменът за 2002 г. е в размер на 77,1 млн.щ.д.; българският износ е нараснал с 87,5 %, увеличен е износът на семена от анасон, светлочувствителни фотографски плаки, захар и готови храни за животни. През 2002 г. негативното салдо за България (71,1 млн.щ.д.) се формира от внос на медни руди и техните концентрати, кафе, палмово масло и какаова маса. Стокообменът през 2003 г. бележи значителен ръст спрямо предходната година (101,1 млн.щ.д.), което се дължи предимно на увеличение на износа на карбонати и увеличаване вноса на медни руди, кафе и мазнини и масла от животински или растителен произход. Салдото остава силно негативно - 93,3 млн.щ.д. Реалният ни стокообмен в действителност е по-голям, тъй като в горните данни не са включени сделките, осъществявани чрез Сингапур. Въпреки намалелия стокообмен през 2004 г. - 64,8 млн.щ.д. при негативно за България салдо от - 35,1 млн.щ.д., се запазва тенденцията за увеличаване на износа - 14,8 млн.щ.д. (срещу 8,4 млн.щ.д. за 2003 г.). Леко нараства стокообменът през 2005 г. - 74,3 млн.щ.д., при негативно за нас салдо от - 46,7 млн.щ.д. Сред водещите стоки в износа от България за Индонезия през 2005 г. се забелязва увеличаване дялът на карбонатите, суровите или необработени тютюни и намаляване износа на семена от анасон, копър, кориандър. През юни 2003 г. при официално посещение в България държавният министър на кооперативите, малките и средни предприятия на Република Индонезия, Алимаруан Ханан и председателя на Агенцията за малки и средни предприятия (АМСП), Ангел Деспотов подписват меморандум за сътрудничество между българската АМСП и индонезийското Министерство на кооперативите, малките и средни предприятия.
Икономика Индонезия е една от най-богатите страни на природни ресурси в света. Финансовата криза в Югоизточна Азия от 1997 г. и 1998 г. засяга сериозно Индонезия. Местната валута, рупия губи 70 % от своята стойност. Започва бързо изтегляне на чуждите капитали от страната. Индонезия се оказва в несъстоятелност да обслужва своя външен дълг. Правителството е принудено да закрие 15 банки. Намерението да бъде въведен валутен борд не е осъществено. Едва през 2004 г. брутният вътрешен продукт надхвърля предкризисното си равнище и представлява над 1000 долара на глава от населението. Започва силен растеж в няколко области - електроника, транспортно машиностроене, строителство, съобщения, транспорт. Бедността продължава да е сериозен проблем, тъй като 17 млн. индонезийци живеят с по 1 долар на ден, а половината от населението - с по два долара на ден. Земеделието допринася около 15 % от БВП като то е традиционно, а основната култура е оризът. Трайните насаждения и плантации - кафе, палми, каучукови дървета, какао, подправки и др., са само 7 % от обработваемата площ, Годишният дефицит в търговския баланс е от 3 до 5 млрд.щ.д. Поради изключително ниската цена на работната сила до азиатската криза се внасят цели производства от Япония, САЩ, Южна Корея и др.
Главен външнотърговски партньор на Индонезия е Япония, следвана от държавите от АСЕАН. Япония е и най-големият вносител в Индонезия (над 13 %), следвана от страните от АСЕАН (25 %), ЕС (над 11 %), НАФТА (8 %)
Външният дълг на Индонезия е на едно от първите места в Азия и надхвърля 136 млрд.щ.д. за 2005 г. Държавата извършва редовни плащания по него. Във връзка с бедствието след земетресението и вълните цунами през 2004 г. кредиторите от Парижкия клуб отложиха плащанията за 2005 г. с пет години. По същия повод някои страни опростиха задълженията на Индонезия и вероятно размерът на дълга ще продължи да намалява. На проведената на 20 януари 2006 г. 14-та среща на Консултативната група по Индонезия Световната банка отпуска допълнителна помощ от 730 млн. долара като част от редовната си програма за реформи в допълнение на 125 млн. долара за преодоляване на последствията от цунами.
