fbpx Умеем ли да говорим? | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
Водеща снимка
Да

Умеем ли да говорим?

За пръв път в своето развитие съм на курс по презентационни умения и това ме е изкарало тотално от зоната ми на комфорт. Ходя, записвам си в тетрадката, мигам на парцали от време на време, даже си подготвям домашните. Честно казано, излизат доста нелицеприятни за мен моменти.

Вчера презентирах домашното си и след като казах няколко изречения, колегата обучител ме прекъсна и попита аудиторията: „Разбрахте ли за какво той говори? Вдигнете ръка тези, които разбраха.“ За мое голямо съжаление нямаше гора от ръце. Плахо се вдигнаха няколко, после още две-три, реално това беше под половината от групата и като си помисля, че ако и тези, които са вдигнали ръка, ги попитам как са го разбрали, ще трябва и 2/3 от вдигнатите ръце да се свалят.

Тази ситуация направо ме разби. Все пак аз преподавам комуникационни умения, говоря пред публика вече 15 години, смятам се за добър в това и в момента, когато има една група, която е готова да ти даде честна обратна връзка, съм разстрелян както Вапцаров в подземията. Това предизвика в мен много размисли и въпреки че курсът е вечерен и свършва към 10, аз след това обикалях малките, все още павирани улици в центъра на София и си задавах десетки неприятни за мен самия въпроси.

Грозната истина е, че колкото по-лесна става комуникацията между нас, толкова повече пренебрегваме нейното качество и не се замисляме доколко сме източник на достъпна и качествена информация.

Не знам дали сте чели писма, писани през 19. век, но повечето от тях са почти шедьоври. Авторите често са ги мислели със седмици, писали са, късали са и накрая са преписвали черновата на така наречената белова. Сега е точно обратното - пишем и после дори не го прочитаме - натискаме копчето за изпращане. Размишлявайки по темата, осъзнах колко сме зависими от комуникационните си способности. Колко личният успех и този на организацията, част от която сме, зависи точно от това.

Независимо колко сте опитни, в момента, в който леко се отпуснете, нещата започват да се изпускат и тъжното е, че в по-голямата част от случаите не получаваме честна обратна връзка. Не веднъж и дваж, в момента, в който приключи оперативката с шефа, служителите започват да се питат един друг какво са разбрали, сверяват версии и се досещат за това или онова от задачите. Колкото едно послание е по-мъгливо и объркано, толкова по-малко то предизвиква действие.

Друг съществен момент е, че всъщност говорим най-неясно за неща, които за нас са най-ясни и сме опитни в тях. Там манджата става не само с грозде, но и със сливи. Всяко нещо, което ни е ясно на нас, мислим, че автоматично става ясно и на другите. Но това е далеч от истината, затова бъдете особено внимателни, когато презентирате или дори поставяте задачи на тема, която за вас е фасулска. За другите обаче най-вероятно е почти квантова механика.

Помнете, че ако нещо не е разбрано, не е виновен този, който слуша, а този, който предава информацията. Знам, че много от вас сега няма да се съгласят с мен, но това не съм го измислил аз, а е опростен изказ на първия закон на кибернетиката, така че това е положението.

Единствената псевдоутеха в дадената случка беше, че почти всеки от групата беше разбрал домашното по различен начин, т.е. и обучителят също беше пренебрегнал фактора яснота и много се учуди, когато това изплува наяве при презентациите. В комуникацията няма ясен връх за постигане и забиване на флагчето. Тя е като черна дупка във Вселената - всмуква ни все по-дълбоко и по-дълбоко и ние сме тези, които постоянно трябва да сме нащрек как комуникираме, за да сме успешни в този живот.