Сградите консумират приблизително 40% от произведената в световен мащаб енергия и генерират 21% от CO2 емисиите. При постоянно повишаващите се цени на природните ресурси въпросът за енергийната ефективност и устойчивост е все по-актуален. Известно е, че в близко бъдеще се очаква неимоверно покачване на потреблението на енергия, заедно с увеличаване на населението на планетата. Според проучвания на International Energy Agency световното население ще достигне 9 млрд. души до 2050 г. (за сравнение, през 2010 г. то е било 7 млрд. души), а потреблението на електричество ще нарасне почти двойно. Това означава, че търсенето на първична енергия ще се повиши с близо 40%.
В близко бъдеще собствениците на сгради, както и техните ползватели ще бъдат изправени пред сериозни предизвикателства: необходимост от увеличаване на енергийната ефективност, нулево генериране на CO2 емисии и в същото време, поддържане на комфорта и безопасността. Тези различни теми имат една обща цел. Новите сгради трябва да бъдат проектирани и изградени по такъв начин, че да могат да работят енергийно-ефективно през целия си жизнен цикъл – от проектирането им до тяхното разрушаване. Това е от решаващо значение, тъй като около 80% от разходите за една сграда се реализират след завършването й, т.е. по време на нейното функциониране. Около 40% от тези разходи са за енергия.
В съществуващите сгради също могат да се постигнат огромни икономии на енергия чрез модернизация и въвеждане на сградни системи и технологии. Много важен въпрос за всички собственици и инвеститори е колко бързо ще получат възвръщаемост на инвестирания в енергоспестяване капитал, както и дали в страната действат законови норми и ограничения за CO2 емисиите, които трябва да се спазват.
Към момента енергийната ефективност се свързва само с поставянето на изолация и подмяната на дограма, което далеч не е недостатъчно. Други ефективни мерки за пестене на енергия могат да бъдат: въвеждане на енегроспестяваща сградна автоматизация; ограничаване на отоплението/ охлаждането до определени комфортни нива; обновяването на механичната вентилация с енерговъзстановяващи блокове; замяна на старите неефективни котли; намаляване на топлинните загуби при преноса на енергия и др.
Инсталирането на продукти и системи за сградна автоматизация осигурява ефективно управление на ОВК (отопление, вентилация, климатизация) инсталациите, осветлението и щорите в зависимост от заетостта на помещенията и външните атмосферни условия. Централната мениджмънт станция за управление и мониторинг, наричана още BMS (Building Management System), позволява наблюдение и анализ на всички процеси и стойности за потребление на енергия в реално време и осигурява възможност за извършване на оптимизации. Прецизното настройване на системата предлага незабавно редуциране на 15% до 30% от енергията в зависимост от типа на сградата и нейното местоположение. Периодът на изплащане на подобна инвестиция е от 3 до 6 години, като за по-големи сгради може да бъде и по-кратък. Един пример в това отношение: в търговски или производствени сгради в горещ слънчев ден е по-ефективно щорите да са пуснати или наклонени, а осветлението в стаите да е включено. Тъй като помещението не се нагрява прекомерно от слънцето, климатичната система не се натоварва много – по този начин се спестява енергия.Взаимодействието между различните технически системи в сградата може да бъде автоматизирано чрез интеграцията им в единна софтуерна платформа. По този начин осветлението, щорите, отоплението и охлаждането могат да бъдат управлявани автоматично по начин, който постига максимална енергийна ефективност и удобство за потребителя. Ето защо цялостният подход към сградната автоматизация е изключително важен. Днес техническите системи в сградата могат да бъдат управлявани от централизирана мениджмънт станция. В допълнение към тях могат да се интегрират и системи за сигурност и безопасност като пожароизвестяване, контрол на достъпа, видеонаблюдение и сигнално-охранителна техника.
Инвестициите в енергийна ефективност се възвръщат бързо чрез намаляването на разходите за енергия. Устойчивите и енергийно-ефективни сгради имат също и по-висока себестойност, което налага по-високи цени при продажба или наемане и по-ниски експлоатационни разходи. Освен това мениджмънт станциите оказват сериозно предимство по отношение на поддръжката. Отдалеченият мониторинг намалява разходите за нея, както и предупреждава операторите, когато някоя система (например, климатичната инсталация) е в неизправност. И не на последно място, енергийно-оптимизираната сграда показва на потребители и клиенти, че собственикът на сградата подхожда серизоно към изразходването на енергия. Този "зелен имидж" става все по-важен. Системите за сградна автоматизация позволяват централизиран мониторинг и оптимизирано управление на най-енергоемките дейности. Те са изключително подходящи за летища, търговски сгради, офис сгради и комплекси като например, университетски или корпоративни кампуси. Когато различните технически системи в сградата работят безпроблемно, заедно е възможно да се спести огромна част от потребяваната енергия.
