Читателите познават Гергана Тодорова от статиите в списанието в сферата на данъчно-правните услуги и консултации. Тя е изключително оригинална и нестандартна личност. Въпреки че се занимава с много прецизна материя, харесва изкуството в различните му измерения. С удоволствие чете книги, особено в последните години, откакто спонсорира българска поезия. Говори емоционално и в същото време излъчва спокойствие. Гергана Тодорова казва, че е щастлива, защото още като ученичка, открива първата си любов в учебниците по счетоводство. На 16 г., в Икономическия техникум в Благоевград, се увлича от тройната счетоводна логика на материята. Може би е малко странно за толкова млад човек, но съдбата прави мечтата - реалност. Гергана Тодорова учи “Счетоводство и контрол” и започва работа като ревизор в държавната администрация и банковото дело. Така натрупва достатъчно професионален опит и данъчна култура, за да започне собствен бизнес в началото на 1998 г. Основава фирма “Ивана” - специализирана за счетоводни и данъчни консултации и услуги. В това интервю разговаряме с нея от позицията на мениджър.
Г-жо Тодорова, имате клиенти в различни сфери на бизнеса. В каква посока се развиват българските фирми? - Настроена съм оптимистично по отношение развитието на българския бизнес. Съвременната степен на предприемаческата култура у нас е еквивалент на средноевропейската такава. Фирмите успяха да намерят кураж и вяра в себе си, за да осъществят своите бизнес цели и задачи. Налице е трудна за изпълнение фискална политика от страна на държавата, но българските предприемачи издържат на тези норми и данъчни задължения.
За съжаление все още съществува практиката българските фирми да работят без фактури -как може да се спре това? - Тази тенденция започна да намалява след 2000-та година, когато се задейства Данъчно-процесуалния кодекс . Той в голяма степен “стресна” фирмите по отношение на тяхната фирмена култура към фиска. Данъчната защита на физически и юридически лица е немислима без спазването на принципи като “документална обоснованост” и “ресурсна обезпеченост”. Фирмите започнаха да разбират важността на действието на тези принципи като ежемесечна необходимост.
Трудно ли се формира добър екип? - Да, трудно се формира добър екип. За един добър мениджър от първостепенно значение е формирането на цивилизована среда за работа и контрол. Да изтъкнеш положителните индивидуални качества на служителите си е едновременно психология и бизнес стратегия. Организационната култура в една фирма предполага позитивно отношение и качествено “изсмукване” на потребителната стойност от всеки. Мениджърът трябва да вземе такава доза лоялност и работно старание, каквато му позволи отделния служител, а не каквато той си е наумил. Ето това е трудното за нас, ръководителите - изкушаваме се да желаем и очакваме да получим едно, а реалното състояние на екипната даденост е друго и ако има несъответствие то трябва да се корегира. Трудно е да се работи и с клиентите. Именно с това се ангажира моята мениджърска активност - да има един по-естествен начин за преминаване на консултациите от екипа към клиентите. Всички сме хора и трябва да отделяме внимание на темперамента, на характера, на ЕГН-то, на натовареността на отделния бизнес и клиент - така ще съчетаваме деловото и човешкото общуване помежду ни.
Добрите специалисти се намират или се моделират? - И двете положения се изпитват от ръководството при сформиране на екип. Може да намерим добър колега, който в началото на съвместната ни работа да няма нужда от моделиране, а по-късно с натрупване на работно напрежение и практика “да се обостри” като необходима мярка моделирането на нови способности. Материята за консултации е необятна и всички ние в различни моменти имаме различни роли - на доминиращи и на допълващи. Щом мениджърът се обучава непрестанно, то със сигурност ще му се наложи да полага усилия за усъвършенстване в определена степен и на отделните колеги.
До каква степен мениджърът трябва да разбира от счетоводство? - В другите страни фискалната дисциплина и култура е включена в началната образователна програма. Децата израстват в училище с понятието “планиране на бюджет” Още от най-малка възраст те започват да разбират значението на думата “финансова издръжка”, докато ние страдаме от липсата на такава култура. Предприемачите подценяват счетоводната отчетност на тяхната фирма. Те вдигат ръце и казват, че не разбират от счетоводство и щом си имат счетоводител, той трябва да отговаря за това. Така счетоводителят се оказва единственият “парламентьор” между фирмата и администрацията. В последните години те започват да се ангажират с тази задача - да опознават все повече ежемесечните си данъчни задължения. Така предаваме тази грамотност на нашите деца - да знаят, че в определени периоди разполагат с определени финансови възможности. Така ще градим общата си данъчна култура като физически и юридически лица.
До колко може да се вярва на счетоводните къщи? - Консултантският счетоводен труд не може ”сега и веднага” да се оцени. Ефектът от работата ни се проявява след време и тогава може да се изпита истинската му потребителна стойност. Бих посъветвала бизнеса, когато ползва специализирани счетоводни услуги да изисква писмени консултации и становища. Ако всичко е фиксирано писмено, тогава клиентът не е сам, ако се получи недобро тълкуване на данъчните закони. Това все още не е широка практика на фирмите, но от нас зависи да го изискваме и прилагаме.
Кое е по-добре за една малка фирма - да има счетоводител или счетоводна къща? - Няма еднозначен отговор. За малките фирми може да е удачен вариантът със счетоводната къща, защото нейният документооборот не е толкова голям, че да ангажира на 8-часов работен ден и петдневна заетост счетоводител. От друга страна, счетоводителят може да се ползва между септември и октомври преди годишното приключване. И да се потърси специализирана счетоводна консултация от счетоводна къща. Така за клиента има двойна сигурност. Един път има съзнателния труд на неговия счетоводител, втори път има още една компетентност от специализирана консултантска къща. Тази комбинация е най-подходяща.
Трудно ли е жена да гради кариера в България? - На тази балканска ширина е много трудно, защото наследеното раболепие на жената към мъжа все още съществува. Българската делова жена дава приоритет на пълноценното си развитие в работата и там отива по-голямата част от времето ?. Така се получава трудната комбинация да съчетава пълноценното чувство на професионалист с пълноценното чувство на майка и съпруга. Няма да се оправдавам с липса на време, когато става въпрос за възпитанието на децата. Това е клише - има достатъчно време да поддържаме прекрасни отношения с децата и семействата си. През последните 10-15 години българската жена набра голяма скорост, тя е по-силната половинка в семейството. Жените, които са водещи в семейството си, се утвърдиха именно в преходния период. Те издържат семействата и гарантират качеството на образование на децата си, както и начина на живот и почивка.
Как се създават мениджърски качества у подрастващите? - Децата, следвайки съветите ни, че най-важното е образованието, загърбват личностната си изява. Трябва да имаме предвид, че личността доминира в правенето на бизнес. Мениджърът представя 90 % от своите лични качества - чар, излъчване, манталитет, дрехи, вкус, маниери, обща философия и мироглед. Това е кодираната ни невербалната информация - тя е с голямо значение за всички. Затова обръщам внимание на децата, които искат да заемат какви ли не високи постове - нека да мечтаят за професионална кариера, но и да изживеят годините си по най-естествения път на радост, труд, игри и забавления. Нека тези години да им дадат житейско самочувствие, защото то ще ги провокира след това през целия им път на развитие - и като личности, и като родители и като професионалисти!
