Вехта позлата, звън на камбани и вековни дървета...

На света има места, където старата изтъркана позлата всъщност е автентична. Където дори лекият дъх на мухъл не е илюзорен и е неизменна част от интериора. Отгоре на всичкото, въпросното място е подплатено с пет звезди, сателитна телевизия и безжичен интернет. Върви в комбинация с огромен парк с вековни дървета, каменни статуи (с малко плесен по тях), много силно късо италианско еспресо и звън на камбани рано сутрин. От стари църкви. Попаднахме на едно такова местенце, пътувайки към яхтеното изложение в Генуа. Първоначалните ни планове включваха нощувка във Венеция. За беда или за щастие, не можах лично да установя дали приказките за вонята от каналите са истина, но пък се пренесох директно в ХVІ в.

 

 

Преминаваш висока каменна ограда, която дели местенцето от останалия свят. Намираме се в Мира, чиито жители са не повече от 40 000. Венеция е на броени километри оттук. Вече е късна есен, която сутрин обгръща мястото с романтична мъгла. Почти като истински търговци от епохата нахълтваме в “страноприемницата”. Рецепцията тъне в полумрак - тежки плътни завеси, сдиплени в множество вълнички, вехта позлата и много картини, наистина вече сме във филма и се дивим на тежкия и пищен венециански стил.
За сметка на това огромните легла в стаите обещават наистина сладки сънища, в банята можеш да танцуваш, а столовете и диванчетата не скърцат, въпреки че изглеждат точно като от времето си. Някои от тях са именно оттогава. Душът обаче е прекалено лъскав, въпреки че диаметърът му е поне 20 сантиметра, а отворите му изглеждат сякаш някой на ръка ги е дупчил с пирон.

На първия етаж са разположени четири малки стаи, същото количество има и на втория, както и голяма зала, около 80 кв. м. И не си мислете, че тукашната мансарда има нещо общо с понятието “студентска”. Именно в нейната баня ще откриете джакузи.
Отсрещната сграда изглежда още по-старинна, но точно в този момент там гости липсват и вратите й са заключени. От рецепцията ни уведомяват, че обстановката й е още по-автентична, почти музейна. Освен това в нея пазели инструменти и вещи от наистина отминали епохи.

Някои от стаите на първия етаж в основната сграда имат директен излаз към градината. Всъщност дяволски приятно е в звездната италианска нощ да се опънеш на солидния шезлонг с подпори от ковано желязо и да пушиш небрежно с подходяща напитка в ръка.

В градината, която е с обща площ 33 000 кв. м, виреят редки дървета и храсти, а живият плет е единственото, което я отделя от останалите части на безкрайния сякаш парк. След солидната закуска просто можеш да крачиш по чакълените пътеки, като сърбаш бавно ароматно кафе, кимайки учтиво на останалите гости. Лицата им са усмихнати.

 

 

Венецианският стил обаче не означава, че нямаш паркинг. Даже напротив, има къде да кацнеш с личния си хеликоптер. Ако разполагаш с такъв. И двете конферентни зали побират по осемдесет души всяка. Ала това, което наистина ме плени, бяха балдахините и звънът на камбани. Сутрин. Нищо чудно, че самият Лука ди Монтеземоло честичко отскачал дотук.

Моля коментирайте