Винена разходка в Гърция (първа част)

Едва ли има българин, който да не е посетил Гърция през последните няколко години поне веднъж. Причините южната съседка да попада все повече в полезрението ни като идеалната ваканционна дестинация са няколко - добре съхранена история, прекрасни плажове, спиращи дъха гледки, хубава храна и не на последно място хубаво вино.
Бог Дионисий е бил щедър към Гърция; страната е на първо място по засадени и използвани и до днес местни сортове грозде – над 200, а винарните в Гърция са над 600! Няма страна в Европа с по-разнообразен тероар, подходящ за създаване на лозя и на божествено вино.

Винените региони в Гърция са 14, а ние ще ви разкажем за 6 от тях - някои съвсем близо до България, други по-отдалечени, но също толкова привлекателни, гостоприемни, чакащи да ви потопят в историята си и да ви накарат да се влюбите в тях. Завинаги!

И за да не разглеждаме Гърция само като идеалната дестинация за нашата морска ваканция, ще ви запознаем и с всичко онова, което южната ни съседка предлага и през останалите сезони, дори и през зимата.

Нека видим винена Гърция през призмата на първия Master of Wine на Балканите и Югоизточна Европа, гръцкият винен гуру Константинос Лазаракис MW (Мaster of Wine e най-високата титла в света на виното и само 390 души в целия свят могат да сложат престижното съкращение MW след името си - б.а.), защото надали има друг, по-подходящ от него, който да ни разкаже за причините гръцките вина да се срещат в най-добрите ресторанти по цялото земно кълбо.

“Има няколко причини гръцките вина да не са еднотипни, а много различни по вид и по вкус. Гърция прави вино от хилядолетия. Това е достатъчно време, за да се оформят различните винени региони, всеки един със специфични сортове, които най-добре са се приспособили към климата на съответното място. През вековете гърците и местните сортове са имали привилегията да се развиват в идеална симбиоза. Тази съвместна еволюция спира дъха, а резултатите са извън въображението.

Гърците не просто пият вино, те живеят с него. Като аперитив, като диджестив, като напитката, с която закърмят децата си. Вино се пие и през лятото, и през зимните месеци. Всички стилове са налични, всички вкусове могат да бъдат задоволени.

Да не забравяме храната! Гъркът, когато сяда на масата, за да хапне дори нещо малко, ще си сипе чаша вино. Това, че виното се пие преди всичко с храна, а не самостоятелно е чудесно, защото по-голямата киселинност на някои сортове като Асиртико или по-високата тръпчивост, която намираме в Ксиномавро всъщност се превръщат в предимства за пиещите.
Вино с характер, такова е гръцкото вино, а за нас гърците то е повод за празнуване!”.

Анатоликос Винярдс

 

След тези думи нямаме търпение да се отправим към първия регион на Гърция, с който имаме съвместна история. Пътешествието ни започва от Беломорието – Източна Тракия и по специално Авдира (на 20 км от Ксанти) срещу остров Тасос, където се срещаме с единствения винопроизводител в региона – Анатоликос Винярдс (източни лозя – б.а.). Посреща ни един от собствениците Сакис Николаидис, който заедно с брат си Марио стартират проекта си през 2005 г. Лозята за биосертифицирани, а най-интересното е, че повечето от вината се правят по древния метод - в амфори!
Сакис, като всеки грък, е горд с региона си. Местното тракийско население е подчинено от финикийците, които превръщат Авдира във важен център; след това Древна Елада завладява Авдира, а персийците, също секат монети, което доказва и тяхното присъствие по тези земи.

 

Но да се върнем към виното на Анатоликос винярдс – лозята са засадени върху песъчливи почви, намиращи се само на 5 км от Бяло море. Какво по-добро място за първокачествено грозде! И двамата братя Николаидис се стремят да правят натурално вино, което напоследък завоюва все повече небцата на винените любители. Имахме щастие до видим как протича ферментацията в амфорите, като за направата на една амфора се изисква една година! Амфорите бяха от Крит, виното от Тракия, а духът на виното, излязъл от бутилката беше онова вълшебство, което както е казал Аристотел, е необходимо, за да започнем да виждаме света през очите на другите.

В Анатоликос Винярдс отглеждат няколко сорта, като акцента е към Асиртико и Малагузя от белите и Мавруди от червените. Маврудът, който се отглежда в Гърция е друг клон и се различава от българския му събрат, но е точно толкова запленяващ.

Не ни остава нищо друго, освен да се отправим на запад към Драма, размишлявайки върху думите, които са навлезли дълбоко в съвремието ни, но с различно значение. Една такава дума е “симпозиум”. Преведена от гръцки означава буквално “съвместно пиене”. Тези съвместни срещи са ставали в по-богатите къщи, като след това гостите започвали да философстват. Мисля, че така се случва и до днес при нашите южни съседи!

Изба Иногенезис

 

И така, философствайки за мястото на виното в Древна Елада, стигаме до другия важен за Гърция регион, а именно региона на Драма. Спокойно може да го наречем “гръцкото Бордо” и то по-специално левият бряг на Гарона. Тук се произвеждат едни от най-елегантните вина в Гърция, както бели, така и червени, а нашият домакин, Бакис Цалкос, собственик на изба Иногенезис (Раждане на виното – б.а.) е възпитаник на френската школа и по-точно от региона на Бордо, където работи повече от 15 години.

Бакис Цалкос е един от пионерите на модерното гръцко винопроизводство, прекрасен домакин и омайник, който казва, че виното му говори по-добре от всички думи взети заедно. През 2007 г. заедно с Доминик Фонтвией – Петридис, създават митичната изба Иногенезис, от която може да видите най-прекрасния залез към лозята. Направена с много вкус към детайлите от съпругата Фани и заедно с големия си син Александрос (също енолог, завършил в Бордо), семейство Цалкос създава класически винени шедьоври, като се уповава на специфичния тероар на Драма, на прецизността на Бакис и на подходящия климат на региона. Големите температурни разлики между деня и нощта, морския бриз от Бяло море и кварцовите почви са гаранция за успеха.
В избата залагат на местни и международни сортове, най-вече френски, които смятат за много подходящи за региона. Това са Совиньон блан и Семийон от белите, а от червените Гренаш, Каберне Совиньон и Мерло. Местните сортове са Асиртико, Малагузя и Ксиномавро – всичко това, в перфектна хармония и дълъг живот в бутилка. С една дума – класика!

Изба Месеникола

 

Спускаме се на юг, към следващия винен регион – Централна Гърция или Тесалия. Има едно вълшебно място, което е подходящо за туризъм през всички сезони и особено през зимата – това е езерото Пластирас. Гледката е впечатляваща, а разстоянието до избата, към която сме се запътили е около 30 км. Разположена в подножието на планината Аграфа (близо до град Кардица), изба Месеникола е забележителен пример на архитектурата от средните векове. Собственикът Йоргос Карамитрос е четвърто поколение винар, който сбъдва мечтата си за нова и модерна изба, която основава през 2000 г. Целта му е да популяризира местните сортове и да направи модерни брандове, с които да излезе на международните пазари. С чиста съвест може да кажем, че успява, а едно от вината му с причудливото име “ Moi, Je m’en foux” (Не ми пука – б.а.) завладява много световни пазари и печели безброй награди на международни винени конкурси, както за вкусовите си качества, така и за иновативния дизайн. Тук се пият червените сортове Лимниона, Черен Месеникола, а от белите популярна е Малагузята.

 
 

Facebook comments