Безопасността на пациента и до какво може да доведе промяната на лечението от оригинално биологично на биоподобно лекарство, както и пътят на лекарството от лабораторията до пациента, бе тема семинар, воден от проф. д-р. Златомир Коларов от Клиниката по ревматология на Медицинския университет в гр. София.
Биологичните лекарства са големи молекули, пептиди или протеини. Процесът на тяхното производство включва живи организми, използват се специфични материали и се създават условия, които определят уникалния състав и свойствата на крайния продукт. Поради спецификата на производство и използваните биологични организми, по какво биологичните лекарства се различават от останалите е добре пазена корпоративна тайна.
По-рано произведените биологични лекарства са имитирали действието на естествени човешки хормони и растежни фактори, като се свързва със специфичните им рецептори и помагаха да се справим с някой дефицит. Въведените в края на ХХ век моноклонални антитела, обаче, представляват доста по-сериозно вмешателство в естествените процеси. Тези антитела, нормално, не съществуват в организма и човек не ги произвежда, за да унищожи дадена клетка. Моноклоналните антитела, са продукт на биотехнологията, направен да работи, като „вълшебен куршум“, който търси целта си, свързва се с нея, блокира някаква специфична мишена и едновременно с това привлича клетките на имунната система да разрушат маркираната клетка.
Добрите резултати при оригиналните биологични лекарства са постигнати в следствие на много инвестиции в проучване, разработване и клинично тестване на лекарството. Благодарение на дългите години работа на специалистите и проучванията, безопасността на пациентите при лечението с оригинални биологични лекарства е гарантирана. След изтичането на патентите на оригиналните лекарства, обаче, последващите им копия преминават през по-кратки клинични изпитвания. Сред многото молекули, е възможно да бъде пропуснато някое лекарство, чиято имуногенност да се установи в клиничната практика, когато много пациенти вече са засегнати.
