Тест драйв

Volkswagen Amarok - момчето, което ти помага

Обичам жуженето на есента. Онова, в което трескаво се отпочва подготовка за зимата. И колкото и да живеем в модерно дигитално време, само със снимки на храна и напитки от социалните мрежи няма да се нахраним и напоим. А и в последно време все повече хора започват сами да приготвят много неща. Посланието Back to Nature почва да кънти с все по-голяма сила. Есента натиска да довършим и последните стопански работи, та и ние имаме да сложим телта на една ограда. И тъй като три дни на подчинение ще ми бъде работното момче Volkswagen Amarok, да го впрегнем в есенната работа.

 

Единствено ми е леко съвестно, защото той е в новата си топ версия Aventura, която ми прилича по-скоро на скъп костюм, отколкото на запретнал ръкавите работяга. Или хайде, може и лъмбар. 3,0-литров V-образен 6-цилиндров турбодизелов двигател тип Common-Rail 258 к.с. и 580 Нм, комбинирани с модерна 8-степенна автоматична трансмисия звучат доста респектиращо. Ама път иначе за какво тогава е целият този „леген” отзад, който впечатлява с големите си размери като дължина 1555 мм, широчина 1620 мм и разстояние между калниците от 1222 мм. Това позволява напречно товарене на европалет, височината на товарната стена е 508 мм. Полезният товар достига до 1 тон.

 

„Облицоваме” целият товарен отсег с картони и го товарим с ролките тел и метални колове. Благославям го – какво невероятно удобство е да имаш такава голяма кола, в която просто не мислиш дали ще ти стигне мястото. А самото товарене е супер лесно, защото задната врата, която понася тежест 200 кг., е като голямо стъпало и през нея много лесно се качваш в „легена”. В крайна сметка има място за още една ограда да натоварим. Потегляме. Карам полека, защото нали съм с някаква супер голяма кола, пък и с товар. Само дето усещам, че този огромен пикап всъщност се кара като лек автомобил. Пък и поведението му е такова. И въпреки, че е петък, 5 часа следобед и софийският трафик е разгарът си, маневрирам точно като с малката ми градска кола. Дори имам предимство, че ми дават и път, тази големина някак предизвиква мисълта „чакай, да го пусна тоя”.

 

И докато се усетя на магистралата съм вдигнала 140 км/ч. „Къде се юркаш, намали, бе, забравяш ли, че си с товар”. Ами, забравила съм. Пикапът е супер динамичен, воланът директен и подчиняващ ще и просто дърпа яко. А и типичното за пикапите тресене, комбинирано с неприятен шум, което неволно те кара да намалиш скоростта, тук го няма. Точно все едно, че карам мощен джип и съм царят на пътя.

 

Новите комфортни и ергономични седалки с електрическо регулиране в 14 позиции и тапицерия от фина кожа Nappa допълват това усещане.
Оглеждам арматурното табло, което е с нов дизайн и впечатлява с цветен мултифункционален дисплей на навигационната система. Мултифункционалният кожен волан с бутони за управление е страхотен.

 

Когато си купуваш такава машина, едно от нещата заради, които го правиш, е проходимостта. Убедена съм, че при Amarok е безкомпромисна. Казвам го така условно, защото излизането извън асфалта по прашни пътища и пресичането на селската река, която е дълбока около 60 см е детска играчка и изобщо не е показателно за истинските възможности. За повече обаче не ми стиска, не за друго, а защото по никакъв начин не искам доброволно да одера красивото лице, което струва 108 хил. лв. (преди две години го правих, преминахме билото на планината с един друг пикап, ама по такива пътища клоните и храстите, които ти съсипват колата изобилстват).

Все пак, ако не ви пука, двойно задвижване 4Motion е в стихията си и големи коловози и снежни пътища ще гази без проблеми. Пикапът преодолява наклон до 100% и страничен наклон до 50 градуса.

Когато пристигаме на вилата, усещам, че в селото буквално се носи аромат на грозде, виждаме, че и чепките на нашата асма вече са налели. Сещаме се, че в началото на предното село видяхме импровизираното тържище за грозде, където кипеше усилена дейност. Сезонът на виното и ракията е! И в този момент се сещаме, че в мазата има самотен празен бидон. „Абе с този пикап не може ли да идем утре с бидона на тържището, да го напълним с пращина и да се пробваме с една ракия?”, ми идва гениалната мисъл. Речено-сторено.

Като оправна жена, на другия ден отивам сама до камионетките с грозде. И аз барабар Петко с мъжете. Гледат ме и сигурно ми се чудят какво правя там с тази луксозна машина, ама на мен не ми пука. Този пикап нали е за работа? Няма да го жаля. За първи път съм на такова място. Всъщност, както съм стъпила удобно в товарния отсег само държа огромния маркуч в отвора на бидона. Малко се разлива отвън течност, но после в къщи с маркуча лесно измивам всичко (още едно предимство). Не знам дали е късмета на начинаещите или просто четохме добре по книгите, но ако знаете каква мускатова ракия сме сварили… Чака ни през зимата, когато в селото завали сериозен сняг, а там не се шегува. И тогава вече ще ви разкажа за истинските снежни приключения с Amarok. Засега му благодаря, че буквално ни накара да опитаме ново ракиено приключение.