Той е от онези автомобили, които колкото повече караш, толкова повече ти се иска да продължаваш. Някак с всеки изминат километър автомобилният балсам навлиза в съществото ти и смазва още по-добре цялата ми настройка за изминаване на разстоянието от точка А до точка Б. Всъщност много пъти шофирането е именно транспортно действие, но има автомобили, които изнасят този акт на съвсем друго ниво. Такъв е третото поколение на Touareg – огромен скок в развитието на Volkswagen, който съчетава впечатляващи технологии от всякакъв вид, които правят пътуването буквално преживяване.Този път отивам към Врачанския Балкан, където съм планирала да се кача до връх Околчица. Преди това обаче ще се върна век назад, към возилата на един от най-известните врачани Мито Орозов, който е основоположникът на модерното коларство с неговите кабриолети и файтони, пазени и до днес в етнографския музей във Враца.
В пътуването до там има един неприятен участък, част от международния път Видин – Ботевград, между с.Новачене и Мезда, където пътят е тесен, със завои, изкачване на малък проход и много камиони и тирове. Бавната скорост често изнервя шофьорите и за съжаление не са редки инцидентите там. Аз решавам, че това е перфектния тест за адаптивния круиз контрол. С копчето от волана настройвам круиз контрола на 90 км/ч и се оставям камиона пред мен „да ме води”. На практика ще се движа с неговата скорост и на избраната дистанция. Не подавам газ, само държа волана – системата сама намалява или ускорява. Тук е мястото да кажа, че това е една от най-добрите, които съм изпитвала – изключително плавно намалява и ускорява, така, както бих го направила и аз самата. Адаптивният круиз контрол присъства вече в доста модели, дори и от по-нисък клас, но проблемът е, че действията по ускоряване и намаляване са доста резки, и респективно изнервящи шофьора.
Аз си карам в колоната и нямам намерение да създавам излишни ситуации. Обаче в един момент виждам, че се отваря прав и празен участък, а камионът пред мен едвам пълзи с 60. Натискам по-дълбоко педала и усещам какво значат 3 литра V6-турбо дизелов мотор и 286 к.с... Не усещам в кой миг съм се прибрала отново в колоната. Ето, затова са мощните коли – когато потрябва да те изтегли за отрицателно време без да създаваш конфликти на пътя. Защото изобщо не считам за велико майсторство да можеш да караш по магистралата с 220. Отпускам педала и системата отново се връща на избраните по-преди километри.
Наслаждавам се на колосалния 15-0 инчов „телевизор” обърнат леко към мен (curved) иначе казано Innovision Cockpit, една от най-впечатляващите иновации на VW. Там е интегрирана върховата инфотейнмънт система Discover Premium. От тук се управлява целият живот в автомобила. Колосалния простор идва от другия голям 12,0-инчов екран пред мен, който е слят с централния, също покрит със стъкло Digital Cockpit. Той замества класическите контролни прибори и може да има няколко изгледа, които се избират от бутон на волана.
Двата огромни дисплея са решени в т.нар. One-Screen-дизайн, който ги обединява в едно общо визуално и функционално цяло. Към дигиталния свят се прибавят и комфортна телефония, индуктивното зареждане на смартфон, Аpp Connect, Media Control (интегриране на таблет), четири USB-порта, дори и WiFi-Hotspot за до осем устройства. Наслаждавам се на супер ясния и подробен Нead-up-Display с прожекция на предното стъкло. А в това време асистентът за поддържане на пътната лента и асистентът за смяна на пътната лента и завиване, както и този за разпознаване на пътните знаци бдят над мен.
Колкото и да обяснявам, няма как да предам усещането, което вибрира в синхрон с трептенето на фибрите ми. Наистина съм с усещането, че съществувам в друг свят, в който крачка ме дели от автономното шофиране, докато аз, например си оправям маникюра на задната седалка:).
Докато не пристигам във Враца и не попадам във възрожденския квартал с тесни улици и история от 19 век. Винаги съм бягала от централните улички на всеки един град, още повече, когато съм с голям автомобил, но в случая няма как, ще трябва да се преборя с малкото пространство. Touareg обаче има решение за подобни маневри, благодарение на новата технология за управление на всички колела, при която до скорост 37 км/ч задните колела завиват в посока, обратна спрямо тази на предните. По този начин значително се подобрява маневреността.
За модерното на времето производство на возила на Мито Орозов и първата фабрика за файтони в България, ще разкажа отделно, защото това занаятчийство е достойно за описание.
А аз продължавам към вр. Околчица, място, за което всеки българин трябва да посети един път в живота си и да пази някъде там в сърцето си. От Враца са 16 км, пътят нагоре е стръмен и с обратни завои, които на места изискват особено внимание. Двойното предаване 4MOTION е серийно оборудване и кога какво се включва не разбирам. Единствено усещам, че двутонният автомобил е мега стабилен. Серийна автоматична 8-степенна автоматична трансмисия (превключване „Shift by Wire“, с индикатор за моментната предавка на контролното табло), може да пренесе въртящ момент до 1000 Нм. Самоблокиращият централен диференциал с асиметрично динамично разпределение на въртящия момент предава тягата към двата моста. До 70% от тягата при нужда могат да бъдат предадени към предния мост, а до 80% – към задния мост. Е, аз не съм в тежки условия, така че изобщо не се стига до крайни степени. На върха избирам от контролера офроуд режим, когато тръгвам за експеримент за няколко метри по доста стръмната пътека. Усещам, че няма и грам замисляне в колата, но аз се замислям, че горе, на паметника, трябва да има тишина и са връщам на заден. Уникалната камера прави движението назад безпрепятствено.
Колкото и да обяснявам, няма как да предам усещането, което вибрира в синхрон с трептенето на фибрите ми. Този Touareg не е красавец, по който да припаднеш, обаче е като онези мъже, който грабват сърцето ти в първия момент, в който ги видиш. С какво ли? Не мога да обясня – просто „химия”.
И ако някой сега ми спомене за „дизел гейт” – нека пропуснем тази сага. Огромният и мощен автомобил в супер натовареният градски трафик отчете 8,3 л/100 км. За сравнение - моят нов, градски бензинов автомобил, който е точно три пъти по-малолитражен и четири пъти по-малко мощен постига – 6,0 л/100. А колко бензинки карат с над 10/100?
