Volvo S60 - уравновесена естетика (тест драйв)

етикети: 

Понякога галя ламарините на автомобилите, прекарвам ръка, затваряйки очи, за да усетя линиите и си мисля, колко усилия са нужни, за да се постигне съвършенство. Още на паркинга правя този личен ритуал и като че ли ставаме една идея по-близки със спортния шведски седан. Характерен силует, къс преден надвес, издължена предница, компактна задна част. Познатото лице на Volvo, печатът на T-образните дневни светлини, елегантни задни светлини, модното изписване на марката на целия заден капак. „Уравновесена естетика” – това е първото словосъчетание, което ми хрумва.

 

Обичам тестовите автомобили, те стават част от мен, тъй като прекарваме с тях съвместен живот, макар и няколко денонощия, но ценни, защото взаимно си поверяваме живота. А от Volvo знам, колко много ценят и е залегнало в концепцията на всеки автомобил, миговете прекарани с него да бъдат изпълнени с вътрешен емоционален и душевен комфорт.

 

Пътувам с новото Volvo S60 (трето поколение) в края на един натоварен бизнес сезон, когато мислите ми все още се лутат от една посока на друга, но очакването за предстоящата дълга ваканция след седмица постепенно започва да обхваща все по-настоятелно дните и дори часовете. А спортният седан се включва точно на място в този мажорен акорд с всеки изминат километър.

 

„Давай, Volvo, да бягаме от София!”. В съботния ден, който обещава горещо лято, като че ли всички са тръгнали към гръцкото море и излизането от столицата към магистрала „Струма” вече е опънало нервите на шофьорите. Аз обаче съм се капсулирала в моя свят. Имам на разположение бензинов Т5 двигател с 210 к.с., осемстепенна автоматична скоростна кутия, ускорението до 100км/ч за 6.5 секунди, максимална скорост от 240км/ч. (не че ще я вдигна някъде) и един наръч системи за сигурност. В града е достатъчно да придържам дори с един пръст само волана. Климатроникът е създал перфектен температуран баланс.

 

Функцията Pilot Assist, която аз изключително много харесвам в съвременните автомобили и винаги ползвам (когато обаче не ми е нервно:) подпомага много шофирането като придържа автомобила в средата на лентата, увеличава и намалява скоростта, държи дистанция и при необходимост спира напълно. За града е перфектна, още повече в ден като този, когато колоната се точи с мравешка скорост. Е, определено трябва свикване, защото реакциите на системата като че ли са една идея забавени, но всъщност не е така. Те просто са много премерени и някак не пасват на нервния стил на забързаните шофьори. На магистралата пък трябва да даваш мигачи (все пак по правилата е задължително да се прави, друг въпрос е колко се спазва), когато искаш да изпревариш, иначе усещаш сериозен натиск на волана да те върне в правата посока, защото мисли, че го правиш неволно.
City Safety системата за безопасност, разпознава автомобили, пешеходци, велосипедисти и големи животни. Като споменавам последните все се сещам как преди две лета по околовръстното шосе се разхождаха едни коне и беше цяло чудо, че не стана някой сериозен инцидент.   

 

В интериора няма много изненади, защото много прилича на този на XC60. Дизайнът е изчистен, няма бутони, но веднага прави впечатление централният екран на инфотейнмънт системата и елегантните вертикални въздуховоди. Всеки път с Volvo ми трябва време докато разуча и свикна с действията по тъч екрана, които ми се иска да кажа, че са интуитивни, но не е съвсем така. Е, след 150 км ги научаваш. Озвучаването е с Harman Kardon Premium Sound с 14 тонколони и съм дала здраво звук, докато слушам новите парчета на лятото. Въпреки, че не е премиум системата Bowers and Wilkins, саундът ще хареса и на много придирчивите. А старт/стоп бутонът винаги ми напомня на някой от моите големи пръстени – носи естетиката на бижу.

 

 

Пътувам към любимото ми Банско, което признавам, че харесвам дори повече през лятото – красивото съчетание на все още заснежени върхове, зелено пиринско подножие и почти липсата на туристи отпускат максимално напрежението, натрупано в големия град.

 

Спортната седалка със здрави странични опори ме е прегърнала, както и всяка останала седалка на Volvo. Изключително удобна е. Единственото, което нарушава леко фъншуя ми, е нейната ниска позиция, въпреки, че имам отлична видимост. Но все пак седаните са така. Който иска да гледа отгоре - отива на SUV.

 

Окачването е леко твърдо, но това се дължи и на спортното ниво на оборудване R-Design, което e снижено с 15 мм. Когато потегляш усещаш, че в ръцете ти е голям и внушителен автомобил, но пък ако включиш спортен режим, ситуацията се променя много. Тестваме го по острите завои към Бъндерица, където се изисква доста внимание, особено с по-висока скорост. 8-степенната скоростна кутия се справя безпогрешно и дори и за миг не ми дава усещане за несигурност. Масивният волан ми се подчинява и е истинско удоволствие да „ядем” завоите. Е, „ядем” и бензин, но успокоението ми е, че на връщане ще компенсирамe.

След магистрално пропускане, задръстване на финала на магистралата около Благоевград, планинско изкачване и стускане, стигам до крайната ми точка. Някак с неохота подавам ключа на пиколото, който иска да паркира колата в подземния паркинг. Но тъй като съм с една идея по-добра и съм приела вече част от Volvo концепцията за спокойствие и удоволствие от изминалите часове, се усмихвам и му подавам ключа. Готова съм да се гмурна в удоволствието на уикенда и в басейна с изглед към Пирин. Благодаря ти, Volvo, за пореден път ми достави удоволствие!