Какво е майсторството, кой е майстор и кой не е? В шахмата даже има и гросмайстори, но до тези висини няма да стигаме. Нека се ограничим до майсторите, пък вие сами ще си екстраполирате какво могат да направят гросмайсторите в дадената област.
Навремето имаше и заслужили майстори, майстори на спорта, и т.н. С течение на годините тези звания изчезнаха, но реално майсторите си останаха, и в спорта и в актьорството, и в други сфери на живота, само дето никой не им казва вече майстори, а това наистина е жалко. Единствено на строителите им викат майстори, но там не е искрено, а е вид застраховка, за да не ти сложат някоя капа в комина.
За мен има два вида майстори.
Първият са тези, които правят от нищо нещо
- виждат в един обикновен дънер, къпеща се девойка, която после успяват да изваят и покажат и на нас, „невиждащите“, или в неосъществима бизнес идея съзират потенциал за милионен бизнес. Такива са те, виждащите - проницателни и трансформирали своя опит в интуиция майстори. Понякога това майсторство се проявява и в съвсем малки неща - как ще бъде аранжиран един фризьорски салон, как ще комуникирате с клиентите. Не е нужно всичко да е с много нули, майсторството се проявява във всяко едно действие, във всяка една стъпка в бизнеса.
Другите са майстори на това да направят от нещо нищо.
Тук майстори на пръв поглед много, ще кажете, че то некадърници дал Господ. Няма да се съглася с вас - малко са истинските майстори от тъмната страна. Дори и в това да потрошиш милионен бюджет за маркетинг и пазарно позициониране, и да не постигнеш нищо освен много скъпото и на прилична загуба присъствие във веригите се изисква „талант“. Точната дума е ПРИСЪСТВИЕ. Продуктите присъстват, никой не е говорил за продажба. Та има такива майстори на пазарната мимикрия, хем всичко е свършено, хем ефект никакъв, те са царе на презентациите пред шефове, майстори са и на това.
Не са много и тези, които подписват договор със собствената си съпруга като консултант на компанията с петцифрени хонорари или офисът на мултимилионна международна компания, чието представителство управляват е в тяхното жилище с договор за 10 години напред, и тем-подобни майсторски тарикатлъци.
Много от вас познават и от двата типа и честно казано повечето се кефи на вторите - ех как превъртя играта, как направи тези от борда на корпорацията на лапнишаранковци, но това влошава общата картина - и за инвестиции, и за това да има хедофиси на компании в София, и този офис да отговаря за няколко страни, а не все да се рапортува в Букурещ, например.
Все пак смятам, че напоследък явно времето на такива майстори започна да отминава или може би в корпорациите им писна от дребни за техните критерии шмекерии, защото тези псевдомайстори започнаха да гърмят като тапи на бутилка просеко, че и пяна се излива след тях. Тъпотии колкото искаш се появяват след тяхното премахване, схеми и клопки в договорите и какво ли не още.
А другите майстори, тези, които могат от нищо нещо да направят, тях започват да ги търсят, както Диоген човека, защото става все по-трудно да ги намериш и за служители, и за ръководители, че и за партньори.
Радващото е, че трендът се променя, колкото и да не ви се вярва. Може не всички, които се опитват от нищо нещо да правят да са майстори, може да са и калфи, някои дори и чираци, но най-важното е, че са поели по правия път.
