През последните седмици бяха регистрирани масови метеорологични аномалии и рекорди по целия свят. За няколко дена в началото на месец юни глобалната средна температура беше с повече от 1,5°C над средното ниво отпреди Индустриалната революция, a в началото на юли беше отчетена най-горещата седмица на Земята в историята на метеорологичните наблюдения, а вероятно и за последните сто хиляди години, със средна температура около 17,24°C. Според учените сред причините за това са явлението Ел ниньо, съчетани с все по-засилващите се проявления на климатичните промени.
Прекрачване на прага от 1,5°C
Важно е да се отбележи, че аномалия над 1,5°C за ограничен период на време не означава, че битката е загубена. Това ще се случи, ако средната температура се задържи над този праг за период от няколко десетилетия, обикновено за такъв се счита за 30 години. Но все по-честото прекрачване на тази граница е признак, че целта от 1,5°C се изплъзва и е поредният красноречив сигнал, че са необходими спешни мерки за смекчаване на климатичните промени.
Освен преминаването на въпросния праг, в началото на юли беше отчетена и най-горещата седмица на Земята в историята на метеорологичните наблюдения, когато прагът от 1,5°C отново бе прекрачен, със средна температура около 17,24°C, според данни на Световната метеорологична организация (СМО). Според палеоклиматолози е почти изключено да е имало дори и кратък период с толкова висока температура на Земята през последните 100 000 години, тъй като се знае, че за този период до около 8000 години пр.Хр. Земята се е намирала в Ледников период.
Тези факти са предпоставка за повече и по-сериозни екстремни метеорологични явления. При по-висока средна темепратура логично следват по-чести горещи вълни, но освен това при затопляне на атмосферата се усилват и процесите на изпарение, което може да бъде предпоставка за по-интензивни валежи в някои райони и за засушаване в други.
Рекордно малко количество лед около Антарктида
Нивата на морския лед в района на Антарктида са достигнали най-ниската си степен през месец юни от началото на спътниковите наблюдения, според СМО. Със 17% под средното ниво, тазгодишната площ на леда е значително под предишния рекорд от юни 2022 г. и с около 2,6 млн. км2 под обичайните стойности за последните десетилетия.
Океаните променят цвета си
Любопитни, но и потенциално тревожни резултати от научно проучване бяха публикувани преди няколко дни в списание Nature. Те показват, че океанската вода е променила цвета си през последните 20 години и това е директно следствие от климатичните промени. Промяната е едва доловима за човешкото око, като също така не е изцяло ясно какви са последиците от това – но според извършилите проучването, най-вероятно става въпрос за промяна при популациите на планктон. А те са в основата на хранителната верига и засягат всички останали видове, а в същото време те са от значение за улавяне на въглероден диоксид от океаните (океаните улавят около 30% от антропогенните емисии на въглеродния диоксид и по този начин смекчават човешкото въздействие).
Повод за тревога ли е това?
Много от тазгодишните рекорди и аномалии вероятно се дължат на явлението Ел Ниньо – топлата фаза на колебанието на морската вода в централните и източните райони на Тихия океан. В годините с Ел Ниньо водата в тези райони на океана е значително по-топла от обичайното. Тази година се наблюдава начална фаза на Ел Ниньо, като явлението се очаква да се засили през следващата година.
За момента е трудно да се направи оценка дали настоящата продължителна гореща вълна в България има връзка с това явление или с измененията на климата. От една страна, температурите в страната ни не са достигнали или надминали абсолютните исторически рекордни стойности – на този етап най-високите измерени температури в най-топлите места в страната не надвишават 39 – 40°C, докато абсолютният рекорд за България е в Садово от 45,2°C през 1916 г. Също така горещите вълни сами по себе си не са нещо необичайно за региона. Но е факт, че за района на България през последните десетилетия се наблюдава съществено затопляне през лятото, което се изразява в зачестяване на периоди с опасно високи температури.
Най-опасният аспект на настоящата гореща вълна не са максималните температури, а нейната продължителност, както и високите температури през нощта, които в голяма част от страна не падат под 20°C, което не позволява ефективно охлаждане и почивка на организма.
Според представителите на СМО, тепърва предстои засилване на Ел Ниньо до края на тази и на следващата година, със съответни по-съществени последици върху времето. Ако явлението се засили догодина, има голяма вероятност още 2024 г. да се окаже най-топлата в историята, подобрявайки предишните рекорди от 2016 г. и 2020 г.
