Вчера, докато пиех първото си кафе, гледах по телевизията господата Васил Велев - председател на АИКБ и Димитър Манолов - председател на КТ “Подкрепа”. Естествено водещата завъртя разговора около заплатите. Явно журналистката смята, че няма за какво друго да се говори, освен за това. Този разговор, за пореден път, провокира в мен мисли относно това за какво работят служителите, особено в компаниите с българска собственост.
През последните две години започваме всеки един консултантски проект с анализ на вътрешнофирмената среда, който обхваща редица аспекти, включително мотивацията на служителите. На база такива анализи мога да заявя, че горко им на собствениците на компании, в които служителите поставят парите на първо място като причина за работа в дадената фирма. Това особено силно важи за малкия и среден бизнес там, където мотивацията на служителите определя до голяма степен и успешността на самата компания.
Разбира се, много от читателите ще си помислят: “Е, за какво да работя, ако не за пари”. Безспорно заплащането е важен фактор, но той не може да бъде мотивиращ фактор, а по-скоро може да е демотивиращ. Всички ние свикваме със заплащането, което получаваме под формата на заплати, хонорари и т.н. и то винаги не стига. Дори да имаме увеличение на доходите с 30%, след 3 месеца ще сме ги натъкмили и пак няма да ни стигат. Поради тази причина, за да се мотивираме трябва да има нещо друго, което да ни кара да чакаме понеделника и да се захванем отново с това, което правим.
Всъщност една от основните разлики между световните корпорации и българския бизнес е точно липсата на вътрешен маркетинг или също може да го наречем пропагандата вътре в компанията. В 90% от случаите в БГ компаниите от малък и среден тип тази пропаганда се изчерпва с банкета за Коледа, някое агне за Великден и в най-разширен вариант тиймбилдинг, организиран като прикрито напиване с колегите.
Всеки един собственик на компания, дори в случаите с 4-5 служители, трябва да знае защо тези хора работят за него, а когато бройката се увеличава това става още по-важно. Разберете защо вашите служители работят при вас, разберете какво е важно за тях, какво ги мотивира и после използвайте техните думи в своя вътрешен маркетинг, изградете стратегия за това. Обяснете на своите служители защо работят при вас, кои са ценностите, които ги обединяват, какво ги радва в ежедневието.
По-възрастните сред нас ще кажат ”..ама това го имаше в соца и то не работи...”. Напротив - работи, но не в соца.
Всъщност големите компании са големи точно заради това че техните служители работят поради редица други причини, но не и заради парите. Нито един мой познат, който е работил в Кока-Кола, Макдоналдс или друга мегакомпания не ми е споменал НИТО веднъж, че е работил там заради парите, които е получавал. Но всички разказват за работата си там и то с такава емоция, както мъжете ходили в казармата.
Каква е причината да се разказва с такава емоция и топли думи?
Много е просто - обяснили са им, че работят в тези компании не за пари, а за друго по-важно за самите тях. Разбира се, за различните хора тези причини са различни, но ги обединява това, че не са парите.
Българският бизнес има своите предимства пред международните компании като работодател и това може да ви го сподели почти всеки служител излязъл от месомелачката на корпорациите.
По дяволите! Спрете да говорите от телевизора за минимална работна заплата, а подкрепете българския бизнес, като обясните на тези, които работят в него, че това е правилният избор и защо това е така. Колкото и да плюят българските бизнесмени, те са гръбнакът на нашата икономика, те са тези, които въпреки всичко са свързани със своите служители емоционално, понякога твърде силно, даже толкова силно, че чак е вредно за техния бизнес. За големите корпорации ние сме статистика - спомнете си великолепния филм с Джордж Клуни “Високо в небето”.
Дори “най-свирепият” български бизнесмен се разделя по-трудно и гледа на служителите си повече като на “хора”, отколкото всяка “социално ориентирана” международна компания.
Когато утре отидете на работа, независимо на каква позицията сте, замислете се защо сте отишли и ако е само заради пари - тежко ви и горко!