Г-жо Плевенска, вече тече новият програмен период. В периода на програмиране бяха давани много обещания, че за лечебните заведения ще има достатъчно и повече средства в сравнение с предходния програмен период – 2007 - 2013 г. Така ли е всъщност?
- Да, наистина надеждите на всички, които работят в здравеопазването, бяха много големи. Първо, защото болниците и техните мениджъри разбраха колко ценен е този допълнителен ресурс за развитието на лечебното заведение – както за инфраструктурата, така и за оборудването. И второ, защото се научиха как да управляват подобни проекти.
През първия програмен период средствата не бяха достатъчни, за да покрият всички нужди в сферата на здравеопазване. Тогава беше лесно да се обясни с факта, че това е само началото, че не сме имали опит да програмираме и управляваме такива средства.
За съжаление и през втория програмен период (2014 - 2020 г.) няма да има специална Оперативна програма за здравеопазване, която да обедини в една система парите, които здравеопазването да използва ефективно и адекватно на потребностите. И през настоящите 6 години ще се работи на същия принцип – на парче в отделни Оперативни програми, което води до откъслечни, а понякога и противоречиви мерки, до разминаване в концепциите, в приоритетите, дори в логиката на последователността на реализирането им.
Има и друг сериозен проблем – най-големият ресурс за здравеопазване - 85 млн. евро се предвижда да бъде получен от ОП „Региони в растеж“, основно за спешна помощ. Проблемът е, че те ще бъдат отпуснати при едно основно условие – реформи в системата, което праща усвояването им напред в бъдещето Това, от своя страна, прави планирането на възможни инвестиции в лечебните заведения невъзможно на този етап.
Така че, пари ще има, но отново няма да са достатъчно, няма да са структурирани в система и пак ще се прилагат с неясен все още план. Все пак се надявам, че досегашният опит на болниците ще помогне да усвоят в максимална степен този минимален ресурс. Не трябва да се повтаря ситуацията от първия програмен период, в който и малкото отпуснати средства да бъдат върнати в голяма степен поради невъзможност да бъдат използвани в една система, която буквално изнемогва от липса на средства.
Ако една болница иска да се възползва от ресурсите на европейските програми откъде може да разчита на средства за технология, квалификация, внедряване на нови технологии, за да се развива?
- През първите години по Оперативните програми бяха инвестирани средства основно в оборудване за лечение на онкологичните заболявания, в частични ремонти, свързани с тази апаратура по ОП „Регионално развитие“ (ОПРР). Бяха усвоени средства и в развитието на човешките ресурси по ОП „Развитие на човешките ресурси“ (ОПЧР), в специализации на студентите, в безопасни условия на труд в болниците.
През новия период ОП „Региони в растеж“ отново ще бъде основен „инвеститор“ в болниците и в спешната помощ. Възможности ще има и по ОПЧР, по ОП „Добро управление“ – за въвеждане на електронни услуги в здравеопазването. Продължава изпълнението и на програмата на Министерството на здравеопазването по Норвежкия финансов механизъм, чрез която ще се инвестира в пренатални и натални грижи, в психиатрична помощ.
Равни ли са шансовете пред малките и пред големите болници?
- И да, и не. Зависи за коя програма става дума. По ОП „Региони в растеж“ например, общинските болници не са в обхвата на мерките. По другите програми могат да участват всички. Така че шансовете са равни, но не съвсем.
Само на средствата от ОП ли ще могат да разчитат лечебните заведения?
- Разбира се, че не. И се надявам все повече болници да открият възможностите на т. нар. „брюкселски фонд“ – парите, които могат да се получат след кандидатстване директно от Европейската комисия в Брюксел. Там се отпускат средства и за изследвания, за апаратура, за развитие на иновации. Особено важни в сферата на здравеопазването са проектите по Програма „Хоризонт 2020“ и по Третата рамкова програма „Здраве“. „Хоризонт 2020“ е нова програма, която обединява досегашните програми и инструменти, финансиращи научни изследвания и разработване на нови технологии - Седма рамкова програма за научни изследвания и технологично развитие, дейностите, свързани с иновациите, от Рамковата програма за конкурентоспособност и иновации и Европейския институт за иновации и технологии. Програмата разполага с бюджет от 80 млрд. евро за периода 2014 - 2020 г. и има три приоритета за развитие:
Наука на най-високо ниво;
Конкурентни индустрии;-
По-добро общество – въвеждане на нови методи за справяне със социалните предизвикателства по отношение на шест ключови области – здравеопазване, демографски промени и благосъстояние; безопасност на храните, устойчиво земеделие, морско дело и био-икономика.
Разкажете ни за една друга част от вашата активност, тази извън работата ви като консултант на лечебни заведения – за социалната подкрепа, за благотворителността…
- Гледам на живота и хората като на огромна ценност. От години всекидневието на моя екип е подчинено на това, да помагаме на хората да получат по-добро лечение в страната и чужбина, на това да инициираме и провеждаме редица благотворителни кампании в различни детски клиники и домове за сираци – последните в градовете Плевен и Варна. Вече два пъти даряваме книги и учебници на сънародниците ни в Република Молдова, като за учебната 2014/2015 г. с помощта на много приятели и съпричастни с инициативите ни издателства, осигурихме буквари и читанки за всички първокласници там. Подкрепяме кампаниите на фондация „Св. Иван Рилски” за борба с рака на гърдата и много други инициативи. И тъй като в мен непрекъснато се конкурират два свята - реалният и този на изкуството и мечтите, провокирах семейството си и създадохме фондация „Фиделити“. Така заедно насочихме усилията си, освен в посока решаване на социалнозначими проблеми като здравето, профилактиката, лечението на хората и към опазване на историята, музиката, българското изкуство и българщината, чрез подпомагане и осигуряване на стипендии на изявени деца. Вярваме във възможността да върнем мечтите в хората и нещо повече – да ги реализираме!
