Златна Прага – между легендите, Вълтава и кехлибарена бира

Слънцето, което се процежда през високите кули, се оглежда в студената изпотена чаша. Нямам търпение да отпия дълга глътка от пивото, което има цвят на кехлибар от най-високо качество. Блажено затварям очи и искам този миг да продължи безкрайно, така както спокойно днес се носи река Вълтава и разделя на две части този уникален град, в който всяка улица своеобразна архитектурна галерия.

 

В този момент обаче сервитьорът сепва блаженството ми: „А храна няма ли да поръчате?”. „Не, няма.”, „Абсолютно нищо ли?!”. „Ами нищо, часът е 5 следобед, само искаме да утолим жаждата и продължаваме разходката”. Вижда се, че няма да сме от любимите му клиенти, въпреки, че в този час няма никой друг в заведението, разположено в сенчестата част на централната улица, веднага до световноизвестния Карлов мост. Факт е, че половин литър бира в заведение струва колкото половин литър вода, дори и по-евтино, а още по-впечатляващото е, че утолява жаждата ни в августовския ден много повече.

 

Когато и да попаднете в този уникален град ще се влюбите в него и ще искате да се върнете отново, но и ще го направите, защото всяко паве и плоча, всяка сграда ви тегли неудържимо. Била съм там няколко пъти, но сега докато пиша тези редове бих тръгнала на момента, за да изпитам отново уюта на старите тесни улички, емблематичните площади, бравурната архитектура на кулите, да се поблъскам в мелето и пъстротата на Карловия мост, над който леко страховито бдят „черните” светци, а после задължително да изпия 1-2-3… бири.

Карлов мост - Галерия на открито, обрамчена с легенди

 

Ако не сте били тук и не сте се тагнали, то изобщо не сте посетили Прага.  Над 600 години Карлов мост свързва комплекса Храдчани и стария град, и днес той е най-вече паметник на културата и галерия на открито, която работи 24/7.

Началото на Карловия мост е поставено на 9 юли 1357 г., когато Карл IV полага първия камък в основите на моста. Дълго време той е бил известен като „Пражкият мост“ и „Каменният мост“ и едва 1870 г. приема сегашното си название. От двете му страни са разположени десетки скулптури и статуи на светци, като повечето от тях са сътворени през XVIII век в бароков стил. Впечатляващи са и готическите кули от двете му страни, които го превръщат в уникален архитектурен комплекс. Ако успеете да се изкачите по стълбите им (навалицата винаги е огромна), ще се насладите на удивителни гледки.

 

Още при строителството на моста, което продължило цели 100 години, започнали да се разнасят много легенди. Една от тях разказва, че за повече якост и устойчивост в цимента били добавяни черупки от яйца. И е факт, че през цялата история на съществуването на Карловия мост, нито един от буйните притоци на река Вълтава не е успял да повреди някой от 16-те стълба, които крепят гръбнака на това инженерно творение.

Говори се, че често хората виждат на моста дявола, който в облачно време седи на парапета и тогава туристите инстинктивно слагат рога на селфитата, които си правят. Друго поверие казва, че понякога в старата кула пристига сова и ако някой чуе вика и, в къщата му ще се случи пожар ... По-красивите поверия обаче гласят, че ако целунете любимия човек на моста, любовта ви ще е вечна.

 

Интересна е и историята на Ян Непомук, който бил изповедник на кралица София. Той така и не споделил тайните й с краля, който пък поръчал да бъде хвърлен в реката. Когато тялото било отнесено от водите, върху водата изплували пет звезди. Днес статуята му се намира на 7-ми стълб отдясно на кулата на Стария град, светецът е с ореол от пет звезди. Казват, че ако положите ръка на плочата под статуята, която е изтъркана до блясък от туристите, може да споделите тайните си желания, които искате да се сбъднат. Моето не е чак толкова тайно – просто искам да се върна отново!

 

По всяко време на годината на моста е пълно със сергии със сувенири и арт бижута, направени от незнайни творци, художници, които рисуват портрет за минути, артисти, които представят своето улично творчество. Задължително ще послушате и някоя музикална група – ако имате късмет, може да попаднете на страхотни музиканти. Истинско изкуство е да намерите „чист прозорец”, на който да успеете да се снимате само вие, но с повече упоритост може да успеете, ако имате бързи реакции. Ако все пак гоните снимката на живота си, елате по изгрев-слънце или пък след полунощ – тогава е призрачно красиво.

Бохемско стъкло

 

Няма как да си тръгнете от Прага, ако не си купите за спомен някакво бохемско стъкло, ръчно изработено – ваза или друго украшение. Фантазиите на майсторите са невероятни. Дамите не биха устояли пред блестящите във всички цветове на дъгата витрини със стъклени и кристални бижута. Още преди 500 години майсторите на стъкло в Бохемия стават известни на света. В края на ХVІІ век, когато финото венецианско стъкло е на върха на световната слава, бохемците откриват, че с добавянето на варовик в разтопената стъклена сплав могат да получат много по-впечатляващ материал, който е достатъчно дебел, за да може да бъде гравиран. Когато обаче британците изобретяват оловния кристал, бохемския започнала да запада. В края на ХVІІІ век гравираният оловен кристал се превръща в тотална мода. Но идва т.нар. период Biedermeier. В Бохемия има толкова стъклари, гравьори, художници, колкото в целия останал свят. Те изобретяват и прилагат всевъзможни техники с амбицията да се изпреварят майсторите от Англия, Франция и Венеция.

Pražský orloj - астрономическият часовник на площад Староместки намести

 

Една от най-големите атракции на стара Прага е старинният часовник, който се намира на кулата на централния площад Староместки намести. Това технологично чудо на времето е създадено от Микулаш през далечната 1410 г., но неговият майстор е часовникарят и преподавател по математика в Карловия университет - майстор Гануш. Подобен механизъм не съществувал в Европа. Освен часа, часовникът показва и годината, месеца, деня, изгрева и залеза на слънцето, лунния календар, знаците на зодиака. На всеки кръгъл час ще станете свидетели на истински театър – в специални прозорчета се появяват 12-те апостоли, следвани от Христос, който благославя хората отдолу. Фигурките изпълняват своя персонален танц – смъртта бие камбаната, скъперникът подрънква кесията с парите си, суетният се оглежда в едно огледало.

Още при появата си, часовникът предизвиквал невероятен интерес и местната управа се притеснявала, че Гануш може да създаде друго модерно творение. Затова наели хора, които да го ослепят. Легендата разказва, че раните на майстора не заздравявали и той помолил за последно да го заведат до часовника. В кулата натиснал тайно лостче и… часовникът спрял да работи за цял век - докато хората забравят злото.

 

Днес, когато и да попаднете в подножието на часовника, ще станете свидетели на пристигащи с карети и файтони с руски или японски младоженци най-вече, които държат да се врекат във вярност именно в сърцето на Европа, сред всички митове и легенди и пред погледите на хиляди хора от цял свят. Мода, която обаче струва доста солено, а пражката община приема с финансово задоволство.