Правата върху интелектуална собственост могат да се разглеждат като инструменти за извличане на икономическа стойност от творчеството и новаторството, като важно средство за постигане на успех. Сами по себе си изобретателността и иновативното мислене не биха довели до особени резултати, ако не се използват ефективни начини за ползотворно въвеждане на новите продукти и/или услуги на пазара. В тази връзка множество специалисти от Европа и света препоръчват на мениджърите на МСП да разглеждат правата върху интелектуална собственост като неразделна част от своята бизнес стратегия. Значението на нематериалните активи е недостатъчно добре разбрано сред МСП и това е един от основните проблеми, на който се търси разрешение и който е изследван на световно ниво.
МСП по света осигуряват повечето работни места, те са “гръбнакът” на европейската икономика, както и на всяка отделна държава, в която има функционираща пазарна икономика.
Главните пречки пред МСП, в т.ч. и българските, по отношение на иновационните процеси, са свързани с високите разходи за изпълнение на иновативни проекти В България, по данни на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ), едва 3,43% от предприятията осъществяват развойна дейност, като фирмените разходи за нея са ниски в сравнение с разходите в други държави-членки на ЕС. Посочената тенденция е устойчива през последните години. Един от общопризнатите методи за внедряване на научно-приложните резултати, разработвани от научните организации и университетите, е създаването на иновативни, стартиращи фирми, които да ги внедряват на практика. Поставят се обаче въпроси за липсата на финансови ресурси, пазарен опит и знания, за недостатъчно рискови инвеститори, за затруднения при банковото финансиране и пр. На всички тези въпроси ще се опитаме да намерим отговор по-долу в статията. Интересен е и въпросът защо по времето на икономическа световна криза намалява износът на българските продукти? Отговорът е елементарен. Повечето продукти, произвеждани в България, не се характеризират с уникалност, изключителна полезност или световна новост. В условията на наложено от обстоятелствата ограничено харчене на средства чуждестранните фирми - купувачи на българската продукция, предпочитат да я заменят с друга, за да пестят средства било от транспортни разходи, било от наличието на по-добри показатели на сходна стока на същата или дори на по-ниска цена.
На повечето български стоки за износ им липсва или уникалност, или качества в сравнение с подобни стоки на чужди производители. Изводът е, че липсва конкурентоспособност на повечето МСП в България Кои са ключовите проблеми, които следва да бъдат разрешени във връзка с успешното внедряване и реализиране на един нов или подобрен продукт/услуга на пазара? Основният момент е да се осъзнае значението на интелектуалната собственост за успеха на бизнеса и методите за нейното успешно използване и създаването на иновативни партньорства (публично - частни или изцяло частни между предприятието и изследователската организация, институт, университет или с други предприятия от сектора от страна или от чужбина). Изграждането на ефективна стратегия за закрила на интелектуалната собственост е важно условие за преодоляването на ключови въпроси като разработването и/или придобиването на технология, намирането на стратегически партньори и доставчици, по-добър маркетинг на продуктите/услугите, разширяването на износа, повишаването на финансовата устойчивост, увеличаването на пазарната стойност на предприятието като цяло и на неговия имидж.
Интелектуалната собственост като общо понятие може да обхваща широк набор от нематериални активи (блага) Самото понятие включва две основни категории: 1. индустриална собственост - изобретения (патенти), търговски марки, индустриални дизайни, географски означения и др. и 2. авторски и сродните им права. Съгласно нормативната уредба в България, в Европа и в повечето държави по света, на формална регистрация подлежат единствено правата върху индустриална собственост, като те се ползват изключително с териториално действие. По този начин притежателят на патента и на дизайна напр. придобива изключителни и монополни права да използва защитеното познание (нововъведение) за определен период от време и за определена територия, като така си осигурява широки възможности на съответния пазар.
Притежаването на портфейл от нематериални активи повишава икономическата стойност на предприятието Фирма с висок иновативен капацитет (наличие на висока технология, оборудване и квалифициран персонал), с добра репутация и доверие сред потребителите, има по-висока пазарна стойност. Тя се дължи на първо място на нейните нематериални активи и едва след това на материалните й средства за производство. Този принцип е доказан като действащ във всички развити западни икономики. В практиката е имало случаи, когато само една уникална идея, въз основа на която е създаден само един нов продукт, е получен един единствен патент, са допринасяли за значителния прогрес на предприятието.
Създаване и/или придобиване на нова технология Първоначално се формира новаторската идея, след което се изгражда концепция, замисълът се развива и се изпробва на практика дали работи (създава се прототип). Следва проучване на пазара, осигуряване на закрила, производство, маркетинг и продажби. Някои производители предпочитат да не осигурят закрила на продукта или метода чрез патент, като запазват знанието в тайна (know-how). По този начин те рискуват изтичането на информация към конкурентите им. Други предпочитат да закупят готова и работеща технологията (вече защитена), заедно със съответното Know-how. Последното обаче може да се окаже скъпа инвестиция, при това без възможност за уникалност на продуктите на международния пазар. Също така много компании, особено в България, осъществяват дейност, която не се базира на технологични нововъведения - различни услуги, особено в авторскоправните индустрии (софтуер, музика и т.н.). Те използват алтернативни стратегии за закрила на нововъведенията чрез търговски тайни, методи за продажба и дистрибуция, рекламни стратегии и т.н. Взаимоотношенията между партньорите в тази сфера се уреждат със споразумения за конфиденциалност.
Патентът или полезният модел са най-важните средства за закрила на нововъведенията на иновативните фирми, опериращи в технологичната сфера
С патент се закриля изобретение от всяка техническа област, като то може да бъде продукт или метод. Закрилата с патент в цял свят обикновено е с продължителност 20 години. С регистрация на полезен модел могат да се защитят нови продукти (без химични съединения), най-често изделия и устройства, като максималната продължителност на закрилата в България е 10 години. Регистрираният дизайн, от своя страна, защитава, външния вид на продукт, със срок на закрилата максимум до 25 години. Дизайнът е особено важен, когато купувачът трябва да бъде привлечен да закупи точно този продукт. Едно и също нововъведение може да бъде защитено едновременно с патент, дизайн, авторско право и Know-how (търговска тайна). С търговската марка на продукта/ услугата се придава отличимост на пазара от други сродни на тях, като благодарение на нея потребителят ги свързва с конкретния производител, респ. доставчик на услугата. Приложението на новата технология трябва да бъде добре проучено и разбрано. В някои случаи дадена технология може да служи като източник за извличането на конкурентно предимство само ако се вложат средства и усилия за нейното развитие. С по-ниска степен на риск е подходът, при който предприятието предлага подобрена технология. Новаторството обикновено е предназначено за специфична пазарна ниша. Обратно, когато бъде създаден изцяло нов продукт, без да бъдат взети предвид нуждите на потребителите, рискът е по-голям, защото не може да се предвиди дали той ще бъде приет добре на пазара. Въпреки това е възможен успех, имайки предвид потребителските навици, какъвто е примерът с комуникационните технологии. Все по-често се случва даден съществуващ продукт да не може да бъде усъвършенстван, тъй като междувременно се е появил изцяло нов продукт, който да удовлетворява по нов начин съответните потребности.
Следва продължение
За контакти: Асоциация за развитие на интелектуалната собственост - България yordan@ipda.bg www.ipda.bg
