Водещият на сутрешния блок на bTV, Златимир Йочев, за втора година беше гост и единственият мъж панелист на Дамския ни форум Скорост24. Тази година той сподели, че се чувства изключително комфортно в тази атмосфера и разказа повече за това как успяват да балансират семейния живот със съпругата си, която също е телевизионен водещ. Златимир определено събуди истинско възхищение от гостите, които имаха възможността да научат повече за него извън телевизионния екран. 

Жените в живота на мъжа

Израснал съм, обграден от майка ми и сестра си, а сега със съпругата ми сме родители на две дъщери. В екипа на сутрешния блок на bTV имаме 5 мъже и 8 жени. Както се вижда, за моя радост жените в живота ми преобладават. 
Моята журналистическа кариера стартира абсолютно осъзнато. Дотогава се занимавах предимно с футбол, който е предимно мъжки сектор. Казах си, че е време да се насоча към сфера, наситена с повече женско присъствие. Спрямо интересите си, избрах журналистика. Решение, за което и днес не съжалявам. Радвам се, че много добре се балансираме с жените, с които работим. Откривам безкрайно много предимства от работата в екип с тях. Много пъти са ме питали как предпочитам да водя сутрешния блок: сам или с партньор? Винаги съм отговарял и то без излишна куртоазия, че е прекрасно да споделяш тази огромна отговорност.

Скоростта

Миналата година, както и през последните 3-4 години, беше за мен на най-високата десета скорост, потънала в поредица от избори и политическа нестабилност. И няма как да бъде по друг начин, защото в нашата професия ние винаги трябва да покрием тази скорост с отдадена и всеотдайна работа. Ситуацията в държавата изисква от нас да сме на високи обороти. Започвам обаче да осъзнавам, че житейската ми скорост трябва да бъде такава, че да ми позволява и спирачен път и спиране навреме, а не аварийно. Да мога да се погледна отстрани, да отделям време на наистина важните неща, да наблягам на онези детайли, които ме правят по-добър професионалист. Вярвам, че няма как да бъда добър в работата си, ако нямам добър живот извън нея. Затова се старая много и давам всяка една възможна минута на моите малки момичета вкъщи. Имам правило между 19 и 21 часа да оставя телефона си, да бъда с тях, да ги къпя, да им чета приказки. В тези моменти аз определям темпото.

Уважение

Старая се да се грижа за жената до мен, дори да забелязвам новата й прическа. Признавам, че не винаги успявам да забележа дребните промени и детайли във външния й вид. Както е известно, мъжете разпознават основните цветове. Тюркоаз и шампанско все още са непонятни за нас :). Освен това, работя и общувам с жени и наистина се старая да ги разбирам. Животът ми се разви така, че баща ми много рано напусна този свят. Както казах и преди, израстнах с майка и сестра, което промени много гледната ми точка по темата. Рядко в журналистиката се говори, че всъщност жените са доста по-притиснати от няколко фактора при изграждането на кариерата си в този сектор.

Когато жените се утвърждават в една наистина много силно конкурентна среда, на тях им се налага като майки да излизат от работния ритъм, а след това много от тях не успяват да се върнат на работа, защото например мястото не е свободно. Мога да дам и друг пример. За сутрешния блок в телевизията аз ставам в 4 часа, но моята партньорка Мария се налага да се събужда в 3, защото нейната подготовка за ефир с грим и прическа е много по-дълга. Ето защо уважавам всяко едно усилие, което жените правят в повече.

Партньорството

Вярвам, че житейското пътешествие между мъжа и жената трябва да бъде съвместно. Идвайки назад, в главата ми изплува една картина, която всички сме наблюдавали. Когато самолетите излитат или корабите отплават, те са движени от едни малки колички или корабчета. Жените са по-малки от нас, мъжете. Нали ние сме онези с мускулите, но именно дамите са тези, които утъпкват пътеката, за да има изобщо пътешествие. Затова аз съм благодарен, че жените ги има.

Приоритетите

Хубаво е, че част от моя работен процес започва във време, в което семейството ми още спи. Позитивът идва, когато аз се връщам от работа, защото половината ден съм в студиото, но за щастие имам разбирането на колегите си и подготовката за следващия работен ден да бъде дистанционна. В моето съзнание семейството и работата са абсолютно разделени. Разбира се, има дни, в които работата взема лек превес, на другия аз се опитвам да балансирам. Винаги ми се иска семейството да е на първо място, но нашата работа е такава, която изисква много време. Жена ми също е журналист и ме разбира. Имаме си неписано правило да не носим работата у дома, но понякога неволно започваме отново да говорим за нея. Смятам, че човек трябва да отделя време за себе си, да спортува, да чете книги. Признавам, че времето ми за приятели е твърде малко. Те нерядко ми споделят, че ме гледат, но за съжаление аз не ги виждам. Обещал съм им един ден да ги компенсирам.