Гергана Кабаиванова е основател на Pendara.bg и едно от най-вдъхновяващите лица в алтернативния, културния и гастрономически туризъм у нас. Тя живее динамично, но винаги намира място за човешкото, за корените си. В следващите редове разказва за женската интуиция като професионален компас, за силата да превръщаш непредвидимото във възможност, за смисъла да разказваш България през хората, вкусовете и историите им. И въпреки, че е изцяло градско дете, след появата на синовете й, личният ѝ път назад към корените се превръща в мотивация за създаване на преживявания.

А за да стигнем заедно и до най-труднодостъпните, но най-красиви кътчета на България, избираме един безкомпромисен партньор на пътя - Dacia Bigster. С него маршрутите на Pendara не просто оживяват, а стават достижими, дори когато пътят е само идея, а приключението тепърва започва.

Текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

На каква скорост живееш днес, ако сложим скала от 1 до 10?

Бих казала 8-ма. Животът ми не е състезание, но е динамичен, пълен с намерения и идеи, които непрекъснато се раждат и търсят своя път. Понякога слагам 9-та, когато всичко върви “по вода” и вдъхновението ме носи, но си давам „предпазна“ 8-ма, даже 7-ма, защото вярвам, че е важно да оставя място за почивка, за себе си и за онези импулси, които не са толкова бързи, но са дълбоко човешки и истински лични.

Какви умения според теб превръщат жените в силни лидери в алтернативния туризъм?

Според мен жените в алтернативния туризъм се превръщат в силни лидери, когато подхождат към работата си по човешки и широкоскроен начин. В основата е умението да чуваш и усещаш както човека, така и мястото. Това ни помага да разберем какво е важно за госта, за домакина и за самото село. Преживяванията, които създаваме, трябва да бъдат истинско потапяне в местната култура и тероар, а не шаблонно куриран маршрут. Именно затова страстта към живата история на мястото е ключова, но разказът не е наш. Оставяме го в ръцете на домакините, защото те я носят, те я дишат, те могат да я превърнат в преживяване. Нашата роля е да дадем рамка и смисъл, не да се перчим с енциклопедични факти.

Гъвкавостта е другата важна част от този пъзел. Автентична България е красива именно в своята нешлифованост - и понякога това означава променливо време, битова изненада, социална ситуация или местен домакин, който решава в последния момент да промени нещо. Жените, които умеят да превърнат едно тихо „О, не…“ във възможност, печелят доверие, уважение и симпатия.

Pendara.bg е платформа, която свързва хората с нови преживявания. Каква е ролята на женската интуиция при реализирането на такива проекти?

В нашия бизнес интуицията е водещ навигатор, онова вътрешно усещане за хората, мястото и разказа, което се научава с опита и става част от професионалния ни инструментариум. Тя ми помага още в първите минути да разбера дали дадено място има дух и потенциал за културен туризъм, дали домакинът носи история, която може да се превърне в преживяване, и дали връзката между тях ще докосне гостите по жив начин. Интуицията ми подсказва кога една рецепта е “за да не се изложим пред гостите” и кога е памет; кога новият формат има шанс да се разгърне и кога е по-добре да изчака своето време.

Но всичко това работи само когато върви редом с плана. Стратегията, логистиката и маркетингът дават структурата, а интуицията е тихият компас, който показва кога да забавя, кога да се доверя на домакина, кога да изслушам и кога да променя хода. Именно съчетанието между рамката и усещането прави нашите проекти устойчиви, естествени и живи, а не шаблонни.

Как намираш баланс между работа, пътувания, деца, семейство? Може ли да има точна формула?

Балансът при мен не е формула, която се решава веднъж завинаги. По-скоро е като танц и понякога музиката е бърза, друг път бавна. Приоритетите се сменят естествено: в един месец фокусът е върху проекта, в друг върху семейството, трети е заделен за моето лично време. Обожавам пътуванията и работата си, но също така ценя „ниските обороти“ - вечеря вкъщи, разговори с децата, с мама и тате, време с партньора ми. Планирам, разбира се, но оставям място за спонтанност, дори за щурост, защото именно тя ме зарежда с енергия. И най-важното: приемам, че перфектният баланс не съществува. Стремя се не към идеал, а към удовлетворение.

Ако ти дадем сега Dacia Bigster, която може да стигне навсякъде, къде ще ни заведеш и какво ще ни предложиш като преживяване?

Ех, че любим въпрос! И като се има предвид, че най-вълнуващите кътчета на България са точно там, където се стига най-трудно (уви!), бих ви завела в Източните Родопи.

Освен прелестна дива природа, там има вкусове, които вече трудно се намират като традиционната трахана, приготвяна от местните жени по стари рецепти, оставена да “зрее” на слънце, да поеме мириса на лято и история.

Представям си пътуване с Bigster-а по черните пътища до малко родопско село току до границата, където домакиня ни посреща с топла баница, ароматна трахана и вечеря в градината ѝ. На следващия ден - разходка покрай река Арда, билки, бъбрене с местните и онзи особен мирис на камък и зелено.

​​​​​​​

Снимка: Pendara.bg

Може ли България да бъде гастрономическа дестинация?

Абсолютно! България е гастрономическа дестинация, просто все още не се виждаме като такава. Имаме всичко необходимо: региони, богати на история и вкус; уникални продукти, родени от тероара; и традиции, които са съхранени по най-естествения начин в кухните на хората. Чуждите медии вече ни го казват - гастрономическият туризъм у нас расте именно благодарение на интереса към автентичните ястия и култура.

Наше предимство е, че България е по-достъпна, по-спокойна, по-„истинска“ от много европейски дестинации. И може да предложи качествени преживявания, в които вкусът е само отправната точка.

Това, което правим с Pendara.bg, е да свържем хората с тези преживявания и да покажем, че „гастрономическа дестинация“ не означава само гурме ресторант (въпреки че и те имат място), а е пътешествие до корените на България.