Екатерина Стратиева е първата жена спечелила три европейски титли в дисциплината Рали в категорията ERC Ladies Trophy. Въпреки, че е завършила Художествената академия, бензинът е в кръвта й. Тя беше специален гост на Дамски Форум Скорост 22. Зад волана нейната скорост е максимална, но каква е житейската й, ето какво сподели.
текст: Елица Стойчева, снимки: Пламен Колев
Скоростта
Моята скорост не е просто от 1 до 10, понякога е и на 20-та предавка, но нерядко е и бавна. В моя спорт почти всяко едно участие е под въпрос дали ще се случи, но това създава и динамиката, както и щипката доза адреналин.
Вдъхновението
Много често близки до семейството ми казват, че аз съм несбъднатата мечта на баща ми. Реално съм се запалила покрай него по този спорт. В 4-ти клас имахме едно състезание и видях две французойки на рали състезателки. Тогава реших, че искам да бъда като тях. Дори бях разказала за тях в едно съчинение, за своята мечта като порасна да бъда „адаптор“, всъщност съм искала да напиша навигатор. Получи се много смешно, но пък явно е било предсказание да стана пилот и до ден-днешен винаги докато карам, се вслушвам в човека до мен.
Полът няма значение
В този спорт не се делим на мъже и жени. От 2010 г. насам участвам в състезания предимно извън България и за мен няма значение от какъв пол е съперникът. Теренът и условията за всички са едни. Женската красота остава на един по-заден план, но е важно да запазиш вътрешната си такава и тя да излезе да говори вместо теб. Иначе много рядко може да ме видите с червило, защото спортът ми изисква друг тип външен вид. Има състезания, които продължават много повече от 20 часа, спортните ни екипи са толкова горещи и тотално не позволяват грим. Понякога се притеснявам за кожата си, но това са жертви, които си заслужават.
Страхът на жените
За мен е нещо нормално да изпитваме страх. По този начин можеш по-мъдро да прецениш ситуациите. Ако аз, например, в едно състезание не изпитвам страх, то няма да усетя местата, за които не съм подготвена. Проблем е, когато страхът е фикс идея, тогава наистина е страшно.
Партньорството и лидерството
Моят партньор в живота е мой партньор и на пистата. Ние първоначално просто карахме заедно, а вече от 5-6 години сме и двойка. Имах една мечта да направя десет поредни участия в Чехия, но уви имах здравословни проблеми и не бях в състояние. Тогава той предложи да отидем заедно, просто така за емоцията. И от този момент стана мой навигатор, а аз пък успях да преодолея здравословните си проблеми. Всъщност в началото той повече мълчеше, но на третата година започна реално да ме навигира и да дава съвети, което дори ме натоварваше. Отне ни време докато станем истински работещ тандем. Затова смятам, че жените и мъжете имат нужда едни от други.
Бъдещето на скорост
До преди няколко години постоянно кроях планове и гледах напред. Но в един момент осъзнах, че всъщност всичко се случва на мига и се насочих към това да се радвам на настоящето с по-малко очакване за утрешния ден. Това ми спести много разочарования.