Лилия е само на 19 години, но сякаш е надскочила възрастта си и вече тръгва по трудния и отговорен път на медицината. Не е случайно – тя е дъщеря на известния дерматолог д-р Емил Илиев, създател на Джаз фестивала в Банско, който от три години се провежда в Боровец. За съжаление, д-р Илиев, или както мнозина го наричаха „Д-р Джаз“, ни напусна преди пет години, но делото му продължава благодарение на неговата съпруга също известен лекар - д-р Татяна Илиева и дъщеря му.

От съвсем малка Лилия е свикнала със сцената и се чувства отлично сред множество хора, а младата градска енергия и изтънченият ѝ вкус я правят естествено свързана с модерния живот. Затова се срещаме с нея в сърцето на София в компанията на малкия и шикозен електрически Leapmotor Т03 - колата, която носи усещането за свобода, лекота и съвременен стил, точно както Лилия в ежедневието ѝ между науката, сцената и личните ѝ мечти.

текст: Елена Икономова, снимки: Светослав Ханджийски

Лилия, израснала си в среда, в която музиката е мисия, а фестивалът в Банско кауза. Какво беше за теб детството около Джаз феста и кога осъзна огромната роля на баща ти в културата на България?

Откакто се помня, всяко лято пътувахме за джаз фестивала в Банско. За мен това беше изключително вълнуващо, особено като малка – суматохата по фестивалните вечери и музиката, която е сърцевината на събитието, пробуждаха у мен любопитството да разбера как всичко се случва.

Виждах баща ми как контролира целия процес и непрекъснато „раздава команди“ на екипа си, за да бъде всичко перфектно. И мисля, че именно тези моменти подсъзнателно посадиха у мен основите на лидерството – една от силните ми страни.

Виждах също как при баща ми идват хора от различни държави, които не само му се възхищават, но и му благодарят за това, което прави. В България, където признанието и благодарността не винаги са очевидни, това за мен имаше огромно значение. Така започнах да разбирам колко значима е ролята му в културата на страната и така той се превърна в мой пример за подражание.

Как се чувстваш днес, когато си не само част от екипа, който организира фестивала, но и лице на сцената като водеща?

Реално от четири годишна съм на сцената на фестивала. Спомням си първия път, когато се качих - беше откриването, а президентът и американският посланик бяха специални гости. Когато видях огромния брой хора, настанили се по пейките, изведнъж помолих баща ми да се кача с него, а той с изненада и радост прие, дори ми позволи да приветствам публиката с „Добре дошли“. Оттогава всяка година се качвах заедно с него и постепенно се превърнах в талисман на събитието.

Имала съм и две изпълнения по моя идея - с британската група The Jive Aces и италианската певица Alfina Scorza. Сега, откакто мама е организатор на фестивала вече в Боровец, аз влизам и в ролята на водеща. Преценихме, че участието на млади хора в организацията и провеждането на фестивала ще заинтригува публиката и ще разчупи обстановката между изпълненията.

Подготовката за музикалните вечери не е лесна, защото изготвянето на сценарии отнема време, а често на сцената се налага да импровизираме и да излезем извън сценария в последния момент. Радвам се, че нямам сценична треска, а по-скоро вълнение преди изявата. Приемам задачата отговорно и се старая всичко да е максимално добре изпипано.

Фестивалът вече се провежда в Боровец. Какво се промени с този нов дом и какви нови предизвикателства или възможности видя ти самата?

Откакто Джаз фестивала се провежда в Боровец, видях една нова страна както на майка ми - нейната упоритост и чудесни организационни умения, така и в себе си. Установих, че ми се гласува голямо доверие да бъда част от екипа, а това разви креативността ми. Искам да благодаря и на община Самоков, без чиято подкрепа всичко това нямаше да бъде възможно. Преместването на фестивала ми показа за пореден път колко значимо е събитието за културния календар на България, особено когато видиш огромния брой хора, които идват специално в Боровец за него.

Баща ти, д-р Емил Илиев, освен създател на фестивала, беше човек с огромна енергия. Какво ти предаде той като философия за живота, за хората, за музиката?

Баща ми винаги е вярвал в доброто у хората, без обаче да бъде наивен. Имаше силна интуиция, която рядко го подвеждаше и правеше всичко в името на другите, като се стремеше да развива културния туризъм в България. Той беше родолюбец и винаги защитаваше България, макар да имаше силна гражданска позиция. Умееше да вдъхва надежда, имаше чудесно чувство за хумор и беше пример за подражание. Винаги ми е казвал да бъда добра, да следвам сърцето си и да обичам България, защото в нас, младите, е бъдещето и надеждата за промяна. Стремеше се да възпита у мен любов към хубавата музика, без да ми налага своите предпочитания – и мисля, че успя.

Ти учиш медицина - път, който изисква огромна дисциплина и отдаденост. Какво те привлече към тази професия?

Със сигурност фактът, че моите родители и повечето ми роднини са свързани с медицината, оказа влияние при решението ми да се насоча към тази професия. Още от малка мечтаех да стана лекар, защото за мен това не е просто работа, а призвание. Идеята, че можеш да помагаш на хората и те да ти гласуват доверие за живота си, ме вълнува дълбоко и нямам търпение това да стане реалност. Не се плаша от многото четене и учене, защото вярвам, че когато полагаш усилия, резултатът винаги ще бъде заслужаващ.

Каква е твоята скорост на 19 години между амбициите, отговорностите и мечтите?

Това е периодът, в който излизам от ролята на „детето на родителите ми“ и е време да покажа на какво съм способна, благодарение на всичко, което съм научила от тях. Освен ученето, което е основен акцент в ежедневието ми, се опитвам да давам пример на младите хора, особено на кандидат-студенти по медицина, тъй като знам колко трудно е влизането в университетите в България. Развивам социални мрежи като TikTok и Instagram, където споделям съвети от личния си опит и по този начин се надявам да улесня другите. Когато бях на тяхно място, много ми се искаше да получа напътствия от хора, които вече са приети, и това ме мотивираше. От обратната връзка, която получавам, смятам, че вървя в правилната посока.

Вярваш ли, че новото поколение млади лекари може да промени системата у нас? Как се виждаш след 10 години?

Искрено се надявам младите лекари да променят системата в държавата, защото в момента тя не е цветуща. За съжаление ролята ни често се подценява, а усилията, които полагаме – както за да влезем в медицинския университет, така и по време на следването – не се оценяват подобаващо. Надявам се след десет години да бъда успешен и признат дерматолог и, разбира се, да имам свое собствено семейство с любимия човек.