Едита Цветкова е натурална полякиня, но България е нейната втора родина и тя я харесва много. Заедно със съпруга си Павел Цветков преди 30 години създават успешния български бранд очила KWIAT и той се превръща в тяхното трето дете, за което и до ден днешен не спират да се грижат с много отдаденост, както от първия ден. 

Едита е икономист, която съчетава любовта към точните науки с умения за управление и усет към красотата. Още от училище изпитва силно влечение към математиката, което я насочва към магистратура по икономика. В професионалния си път трупа опит в сферата на финансовия контролинг, а в България влиза в управлението на семейния бизнес, като същевременно продължава да цени естетиката във всичко, което прави. 

Двамата с Павел са едно цяло и просто няма как да ги разделим. Затова каним и двамата на разходка в планината с големия и радикално нов Hyundai SANTA FE, който ни събра всички в изключително просторното и комфортно купе и само преди дни стана Световен женски автомобил на 2025 г.. А уважението, любовта им и тяхната привързаност един към друг са впечатляващи дори и след повече от 20 години съвместен живот.

Те са част от луксозното ни годишно списание "Истинската скорост на жените" 2025

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Едита, каква е твоята житейска скорост днес от 1 до 10? И автоматик или ръчна философски погледнато?

Бих казала, че в последно време съм на скорост 8 от 10. За мен динамиката е важна, но винаги си оставям място за баланс и почивка. Бих се определила като хибрид между автоматик и ръчна скорост. Има моменти, когато оставям нещата да се случват с лекота – това е автоматикът. Но когато става въпрос за важни решения, вярвам, че е необходимо да поемеш контрола, да превключиш на ръчна скорост и да поемеш нещата в свои ръце.

Вече 30 години очилата KWIAT са изключително разпознаваеми и успешни. Каква е формулата за този успех и ти самата правила ли си компромиси заради него?

Семейният характер на бизнеса ни е една от най-големите ни сили, но и изисква пълна отдаденост. Първата колекция създадохме през 2003, като в същата година се роди и нашата първа дъщеря, Адриана. Затова мога да кажа, че и двете ги отгледах с много любов и внимание. Докато Ади вече пое сама по своя път и замина да учи в чужбина, аз продължавам да се грижа за моето първо „дете“ KWIAT.

Имало е моменти, когато личното време и спокойствието са оставали на заден план. Но не бих нарекла това жертви, а по-скоро инвестиции в наследството, което искаме да предадем на поколенията.

Какво те вдъхновява да продължаваш утре?

Вдъхновяват ме онези моменти, когато виждам човек, който носи нашите очила и се чувства уверен и стилен. Това е усещане, което не може да бъде заменено - да знаеш, че нещо, създадено с твоите ръце и усилия, прави деня на някого по-добър.

Друг източник на вдъхновение са дъщерите ми. Те ме мотивират да давам най-доброто от себе си и ми напомнят, че примерът, който им давам, е най-ценният урок за тях.

Със съпруга ти Павел сте заедно и в бизнеса. Не е ли уморително да сте постоянно заедно?

Дойдох в България и я заобичах, все едно цял живот съм била тук. Работата с Павел приех като естествено продължение на предизвикателствата, които местенето в чужда страна носи. Моите родители имаха семеен бизнес и от майка ми научих няколко основни урока за успешен брак в тази ситуация. Но дали е уморително? Вече не сме постоянно заедно – работим в отделни стаи и си разделихме отговорностите, което ни дава пространство за фокусиране върху това, в което сме най-добри. От време на време се допитваме един до друг за мнение, но по-скоро заради погледа от различна гледна точка – женска или мъжка перспектива. Един от известните бизнесмени е казвал, че в неговите бизнеси винаги има мъж и жена на управленски позиции, защото вярва в баланса, който това носи. И аз мисля, че това е работеща стратегия. Допълваме се, имаме различни силни страни и този баланс е част от успеха ни – както в бизнеса, така и в живота.

Какво е за теб Павел?

За мен Павел е човекът, пред когото мога да си позволя да бъда слаба. С моя характер, който постоянно ме мотивира да искам повече и повече, имам нужда от мъж до себе си, който е спокоен и уравновесен, с когото мога да спра за малко и да си напомня, че ако днес нещо не направя, няма да е фатално. Още когато учехме в Икономическия университет в Полша, Павел беше напълно наясно с моя характер и професионални способности. Той винаги е вярвал в мен, което ми е давало още по-голяма увереност.

Оттогава сме заедно, както в живота, така и в бизнеса. Уважението, което си имаме взаимно, мисля, че е един от ключовите аспекти на нашия успех. Това ни позволява да се подкрепяме и да продължаваме напред като екип.

Успяваш ли да сложиш санитарна граница между бизнеса и семейството?

Честно казано, когато бизнесът е семеен, санитарната граница понякога прилича повече на полуотворена врата. За мен KWIAT не е просто работа, а част от семейството – както казах и по-горе - трето дете, което съм отгледала с любов. Да, на теория след 18 ч. би трябвало да затвориш офисната врата, но истината е, че понякога тя остава леко открехната.

Има моменти, когато вечер вкъщи обсъждаме важни решения, но пък и обратното е вярно – в офиса сме гледали мачове на дъщеря ми Виктория! Тя е професионална футболистка. Колегите, с които сме в една стая, вече са свикнали: музиката спира, лаптопите се затварят за малко, и всички се включваме в подкрепа на отбора. Разбира се, това е временно – после пак се връщаме към бюджета или новата колекция.

Балансът за мен е като танц – не винаги стъпките са идеални, но важното е, че не спираш да танцуваш. А и честно казано, някои от най-добрите идеи за работа ми идват точно в моменти на семейна вечеря или докато релаксирам в планината.

Имаш ли „твое“ време?

Още когато се появиха дъщерите ми, помолих за едно малко „семейно правило“ – след 20 часа да сменят думата „мамо“ с „тати“. Това беше моят начин да си осигуря време за себе си, защото вярвам, че е изключително важно да намираш моменти за презареждане.

Имаме малка семейна вила в планината, която за мен е истински оазис. Южната тераса е любимото ми място – само аз, природата и чаша горещ чай. Там тишината и спокойствието ми позволяват напълно да изключа от ежедневието. Напоследък преоткрих джаз музиката – музика, която обичах като млада, но с времето сякаш бях забравила. Благодарение на две нови приятелки се завърнах към концертите в малки клубове с интимна и уютна атмосфера, които ми носят истинско удоволствие и вдъхновение.

И, разбира се, веднъж годишно си позволявам нещо специално – седмична почивка с моите 7 приятелки от студентските години. Това време е безценно – смях, емоции и разговори за всичко и нищо. Тези моменти не само ме зареждат за месеци напред, но и ми напомнят откъде съм тръгнала и докъде съм стигнала. Обожавам тези момичета и това, че взаимно пазим тази връзка толкова години вече.