Симеона се определя като творец на границата между изкуството и дигиталните светове – човек, който обича да превръща кадрите в истории, а технологиите в емоция. Това е нейният начин да превежда света около себе си на визуален език, в който има място за пътувания, естетика, мода, поезия, изкуство и още много неща.
Занимава се с дигиталния маркетинг на Софийската опера и балет, а работата ѝ дава и друга перспектива - учи се на уважение към традицията и класиката, но и на умението да превръща високото изкуство в достъпно преживяване за съвременната публика. Но корените ѝ винаги са били в семейната конна база „Адгор“, която я е научила на дисциплина, търпение, партньорство между човек и кон... Казва, че различните посоки, в които работи, се допълват - дигиталният свят ѝ дава свободата да твори, операта ѝ дава дълбочината, от която има нужда, а конете я връщат към това, което е истинско. И затова решихме да разговаряме и снимаме именно в „Адгор“, в компанията на прекрасната кобила Тоби и електрическата Skoda Elroq, още повече, че фамилията има няколко модела от марката.

Текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Симеона, как израстването сред природата и конете от 9-годишна е повлияло на гледната ти точка към живота?

Израснах в „Адгор“ от дете и най-силният урок, който получих, беше, че всяко голямо нещо се гради бавно. Видях как едно място, обрасло с храсти, почти непроходимо, стана работещ бизнес с туптящо сърце, 50 коня, подходящата база за грижа за тях, стотици обучени хора и най-вече едно истинско общество, което гледа в една посока. Този пример на труд, постоянство и истинска отдаденост от родителите ми се превърна в модел, който е заложен и в моята лична работа. Когато правиш нещо качествено, с отношение и от сърце, резултатите идват естествено. А животът сред природата ме научи да ценя свободата, простотата и истинските вещи – те са ориентирите, които ми помагат да вземам решения и да остана вярна на себе си. Винаги с уважение към процеса и с увереност, че устойчивите неща не се случват за един ден.

Учиш в чужбина, но се връщаш в България. Какво кара едно младо момиче да се завърне?

Най-вече принадлежността. Когато живееш в чужбина, светът е впечатляващ, но често оставаш страничен наблюдател. Там растеш, научаваш нови неща, отваряш съзнанието си, но рядко се чувстваш част от нещо свое. В България усещам смисъл да градя, да влагам енергията си, да съм полезна. Тук имам корени, място, история, хора, заради които си струва. Мога да пътувам навсякъде и го правя с огромно удоволствие, но вярвам, че има смисъл младите хора да пътуват в чужбина, да събират знания, опит и перспектива и после да се връщат и да влагат тази енергия тук. Светът ти дава поглед, България ти дава почва. А от теб зависи какво ще посееш.

Какво те накара да направиш твоя блог в Instagram (Simeona.g) и блога ти Cynefin World?

Създадох блога си, след като се върнах от Холандия и учех материя, която беше всичко друго, но не и творческа. Именно тогава разбрах, че е най-важно да правим нещата, които са ни на сърце. Започнах да споделям най-вече travel съдържание. Пътуването е най-истинският начин човек да се свърже със света – през културата и различните начини, по които хората живеят на различните места. Любопитството към тези други светове ме накара да започна да разказвам истории визуално и така блогът ми се превърна в място за travel, lifestyle, fashion съдържание, но и за изкуство, поезия и всичко, което ме докосва. Вярвам, че човек е изтъкан от много цветове и нюанси.

Затова в блога си не показвам само едно лице - там са моите пътувания, интереси, част от моите емоции, връзката ми със семейството. Има място и за момичето с червено червило в големия град, и за това, което ходи в планината, грижи се за конете или просто прекарва ден в тишина.

Коя е истинската красота на жената? Социалните мрежи често ни показват нереални картини…

За мен истинската красота на една жена е в присъствието ѝ. В принципите ѝ, в начина, по който гледа на света, в умението да бъде едновременно силна и мека, уверена и смирена, смела и нежна. Красотата е в характера, в това как казваш истината си, в добротата, която остава дори в най-трудните моменти, и в свободата да бъдеш която си поискаш, без да притъпяваш себе си, без да режеш крилата си. Истинската красота има общо с това какъв човек си, когато никой не гледа.

Социалните мрежи обаче често разклащат тази увереност - почти във всяка жена, включително и в мен. Преди да се занимавам толкова активно със социални мрежи, не съм разглеждала външността си под такава лупа. А когато ежедневно виждаш лицето си, тялото си, всеки свой „недостатък“ през обектива, това неминуемо влияе.
Хубаво е да си напомняме, че всички сме хора и че не трябва да се превръщаме в красиви, унифицирани образи. Различността ни дава идентичност, тя ни прави интересни и истински и именно това кара хората да ни запомнят. И колкото по-често забравяме това, толкова повече режем онези части от себе си, които всъщност ни отличават.

Занимаваш се с дигиталния маркетинг на Националната опера - как постигате резултати?

Вярвам, че едно високо изкуство като операта и балета има нужда да бъде превеждано на езика на младите - с уважение към традицията, но и с разбиране за времето, в което живеем. Световните проучвания ясно показват, че аудиторията на класическите изкуства залязва и ако искаме това изкуство да има бъдеще, трябва да го направим достъпно, близко и емоционално разбираемо. За мен това е същността на работата ми в Софийската опера и балет: да създам мост между сцената и поколението, което живее онлайн; да скъся дистанцията; да покажа човешките истории зад артистите и процесите, които иначе остават невидими.

Вярвам, че не е нужно да бъдеш музикант, за да разбираш как да преведеш това изкуство на модерен визуален език - нужно е усещане, уважение към класиката и кураж да разказваш по нов начин, без да отнемаш от неговата стойност. А благодарение на останалата част от екипа, в която имаме много добри музиканти, драматурзи и изключителни професионалисти, всичко това е възможно. Дигиталната ни аудитория в Instagram нарасна от две хиляди до над осемнадесет хиляди души, TikTok успя да привлече нова, млада аудитория, получихме и професионални отличия. Най-важното за мен обаче е, когато видя млади хора, които никога не са били в опера, да влизат в залата с любопитство и да излизат с емоция. Точно тогава усещам, че мисията има смисъл – че сме успели да разкажем изкуството така, че да намери своето място и в техния свят.