Д-р Елиза Георгиева винаги изглежда перфектно, до най-малкия детайл. Включително и когато е с бялата престилка. Днес обаче е в ролята си на успешен управител на болница и щастлива жена, която държи на себе си. Пътувала е от Плевен, а всяка вълна в косата й стои перфектно, няма една гънка на полата. „Аз постоянно променям себе си - и физически, и душевно. Според мен в промяната е развитието. Така човек израства”, споделя тя, когато правим комплимент за елегантната й визия. И точно преди да снимаме, телефонът й отново звъни. „Няма как да не вдигна, аз винаги отговарям, някой може много да се нуждае от мен”, се извинява тя и след като приключва разговорът, продължаваме темата за отдаването на лекарите.

 

Трябва да се съхраниш за другите

Ти самият избираш да бъдеш лекар и трябва да си с ясното съзнание, че в голямата част от живота си се отдаваш на другите, непознатите. В същото време обаче, за да си им полезен, трябва да можеш да „изключваш”, защото иначе изгаряш психически, физически и емоционално още в началото. Да, има моменти и ситуации, които трудно се преживяват, просто защото и ние, лекарите, сме хора, а самата аз съм много емоционален човек. Искам да кажа обаче нещо много важно: няма нищо страшно в това да признаеш, че нещо не е в твоите компетенции и познания, да търсиш тези, които го знаят и от които можеш да се научиш. Още повече, че нашата професия се развива буквално всеки ден. Аз самата съм коректен и честен човек и влагам сърце и душа във всичко, което правя. Затова и житейската ми скорост е 10-а и най-вече автоматик, защото така мога да правя различни дейности, след като някои вече са вкарани в релсите и вървят в правилна посока.

 

Неравенството на половете

За съжаление има известно полово неравенство и е по-скоро тенденция при жените от моето поколение. Според мен е обусловено исторически от бай ганьовския манталитет и сексизмът. Но дали на една жена липсва свободата, зависи от нейната самооценка и самокритичност, както и от целите, които си поставя. По отношение на професионалното неравенство мисля, че по-скоро няма такова, поне в нашата професия. Забелязва се обаче във висшите мениджърски позиции.
За съжаление стъкленият таван все още съществува не само в България, а в световен аспект. И това как един мъж възприема една жена зависи от неговото възпитание и морални ценности. Всичко се залага още в ранни години в семейството.

 

Перлена сватба

Какво е за мен семейството? Ами ще ви отговоря с факта, че през изминалата година със съпруга ми отпразнувахме перлена сватба - 30 години семеен живот! Мисля, че това дава отговор на всичко :) Аз нямам някаква специална формула за баланс между професионалния и личният живот. Мисля, че всеки сам прави своят избор и намира собственият си баланс. За някои хора израстването в кариерата им носи душевно равновесие за други изграждането на семейство.

Но държа да отбележа, че фирмената ни политика е насочена в подкрепа на младите майки. В болницата оборудвахме детска стая, наехме детегледачка на трудов договор. Така младите жени могат да са спокойни за децата си, че всеки момент са до тях и в същото време имат възможност да се развиват професионално. В момента две млади дами ползват тези услуги. Цялата ми енергия е в подкрепа на тяхното личностното и професионално развитие, защото ги подготвяме за мениджърски позиции. Помага ми това, че имам разбиране за ролите, в които влиза ежедневно всяка жена - майка, любима, професионалист, служител. Много ясно си давам сметка, че аз не съм вечна, а и невинаги ще мога да управлявам болницата. Но определено знам какво искам да правя в следващите 20 години. И си пожелавам да ми се получи. Като се има предвид, че съм упорит „овен” работя по въпроса.

 

Не е лошо да си „малко егоист”

С годините се научих да бъда “малко егоист” и извоювах от самата себе си да имам моето лично време. Успявам да се видя с приятелки, обичам да ходя на концерти и изложби, да пътувам. Душевно спокойствие намирам в градината си, в която с огромно желание, търпение и упоритост отглеждам плодове, зеленчуци и цветя, в компанията на моето куче Тарзан и на брега на морето. Е, там е моята нирвана. В последно време намирам удоволствие в декорирането на събития. Всичко започна от благотворителните балове, които организираме разходите. Благодарение на невероятния екип, който имам, творим истински красоти. Без излишна скромност мога да кажа, че сме станали добри и ни се получава,пзащото виждам наши идеи, реализирани на други събития.

Щастлива съм, че имам пълната свобода да бъда аз и се харесвам именно такава, каквато съм. Все още не ми стига обаче достатъчно времето за пътувания. Признавам, че те са моят наркотик. Знаете ли, все още не съм направила околосветско пътешествие, но със сигурност ще го реализирам. Когато имам цели, има какво да гоня:). Обожавам круизите – когато застанеш на палубата и се загледаш в морския безкрай, просто изчистваш съзнанието и след това си много зареден с енергия.

 

Страхът от утре винаги го има

Страхът е възникнал еволюционно, за да се предпазим от беди и да оцелеем. Според мен всеки човек изпитва страх, стига да е в “здравословните” граници. В професионален аспект страхът от несигурността и бъдещето е постоянен спътник. Страх от това следващият министър какво ще измисли, какъв бюджет ще ни определят, ще има ли и каква ще е здравната реформа... Знаете, че здравеопазването е пред постоянно изпитание. А колкото до житейските страхове, че кой ги няма?

И въпреки всичко мисля, че съм щастлив и реализиран човек. Горда майка съм на моя пораснал син. Е, все още не съм изпитала радостта и щастието да прегърна внуци и може би това ми липсва, но вярвам, че и този момент ще дойде.

Ще споделя един любим мой цитат на Ралф Уолдо Емерсън, който казва всичко: „Да се смееш често и по много, да спечелиш уважението на интелигентни хора и децата, да цениш красивото, да откриваш най-доброто у другите, да оставиш света малко по-добър, да знаеш, че поне един човек диша по-леко“.

 

 

 

снимки: Владимир Стоянов

Телефонът й често е до ухото, защото като на повечето лекари той не спира да звъни 24/7 – всеки я търси със своята болка, тревога, питане или просто, за да каже едно голямо „Благодаря!”. И д-р Елиза винаги отговаря, затова предпочита в последно време да има шофьор, за да има още малко време докато пътува. За късмет живее близо до болницата и ходи пеша до там. Но иначе на новото четириврато купе Mercedes CLA ще му каже „Hey, Mercedes“, то ще я чуе, благодарение на изкуствения си интелект, после ще му каже само „Италия” и на мига би потеглила със съпруга си към любимата си държава. Правила го е много пъти и не й омръзва.

Освен това новият CLA позволява интуитивно и безконтактно управление с жестове на различни функции. Камера разпознава движения на китките и ръцете на водача и спътника около тъчскрийна или тъчпада и адаптира изображението на мултимедийния дисплей. А специалните програми за комфорт Energizing, които предлагат свежест в салона, различно абмиентно осветление, аудио съвети за комфорт на тялото и др., ще направят дългият път до страната на ботуша неусетен. „Вечерта вече ще пием чаша вино във Венеция”, казва с усмивка д-р Георгиева.