Когато ги видиш на сцената с дългите рокли, имаш чувството, че от Олимп са слезли древногръцки богини – буквално хвърлят с едри шепи чар и музикална магия, и просто хипнотизират. В същото време осъзнаваш, че са абсолютно реални, защото по-изключителен начин разчупват класиката и тя звучи перфектно в един модерен кросоувър стил. От Вивалди и Бетовен, до Пиацола, Майкъл Джексън и Костурица, техните музикални изпълнения винаги предизвикват овации и правят познатите пиеси изключително интересни. Те са трио „Хипнотик” – една от най-успешните струнни формации, създадена през 2007 г.  
Мария Новева (цигулка), Бистра Копринкова (виола) и Марина Хинова (виолончело) създават един различен, но достъпен музикален свят. Всяка от тях е различна по характер, но на сцената се допълват в съвършено единство.

 

Винаги на скорост

Мария: Аз винаги съм на максимална скорост и то ръчна. Старая се да не изпускам контрола, а динамичното ни ежедневие и честото гонене на срокове не позволяват да намалявам скоростта.

Бистра: О, винаги на max и със сигурност ръчна, защото обичам да имам контрол. А и при ръчните скорости може да направиш някой дрифт ;). От време на време ми се иска да „забавя“ малко темпото, но често ежедневието и натовареният график са виновниците за поддържането на тези високи обороти.

Марина: Аз се приближавам към 6-та степен, но от скоро опитвам да намаля оборотите и скоростната предавка, която предпочитам да е ръчна. Харесвам и двете ръце да са ми заети, автоматикът ми е леко скучен.

Силата на женската красота

Марина: Ще си позволя да използвам думите на Лин Робинз: “Добродетелната усмивка е наистина красива, защото свети по един изцяло естествен начин. Тази истинска красота не може да бъде нарисувана на лицето, тя е дар от Духа”. За мен истинската красота не се крие в лъскава опаковка. Тя е невидимата сила на по-нежната половина от човечеството. Крие се в любовта, която сме способни да дарим, във вдъхновението, което бихме могли да бъдем и в очите на децата, които възпитаваме. Мисля си, че аз самата има какво душевно да променя, но е прекалено лично, за да го споделя. А физически не бих променила нищо и то не защото прекалено много се харесвам, а защото не искам да се боря с природата и силата на времето.

Професионалното неравенство между жените и мъжете 

Мария: Категорично има професионално неравенство между жените и мъжете и го има по целия свят. Макар много да ни се иска да вярваме в равните възможности, патриархалната йерархия, в която мъжете се чувстват така удобно, продължава с пълни сили да съществува и днес. Светът на бизнеса все още е доминиран от мъжете. Онова архаично разбиране, че жената няма право да работи и да се развива, а трябва да си гледа децата и да стои до печката, докато мъжът разполага с времето си, както намери за добре, не се е променило драстично във времето. Не спирам да се изненадвам колко голяма част от мъжете споделят подобни нагласи и стереотипи. Въпреки това не се възприемам като „жертва” от липсата на равноправие, защото се чувствам способна и уверена да си го извоювам, когато е необходимо.

Формулата за баланс

Марина: Ох, тази прословута формула за баланс между професия и семейство все още не съм я открила и всеки ден жонглирам между двете, като съм правила немалко компромиси и в двете посоки. Старая се обаче да избягвам компромиси със сина ми, тъй като кариера можеш да градиш дълго, а той няма да е дете цял живот. От негова страна забелязвам лека ревност, когато засвиря на виолончелото. Точно в този момент той събира всичките си колички и започва да ги пуска по корпуса му като по писта. Семейството за мен е любов, уединение, сила, смисъл и продължение.

 

Следващите 20 години

Мария: В следващите 20 години искам да правя музика. Искам да композирам, да свиря и да обикалям цялото земно кълбо с „Хипнотик” и с музиката ни. Искам да имам звукозаписно студио в къща с веранда на плажа и сутрин да се събуждам с гледката на безкрая. Поставям си цели в близкото бъдеще, не си правя конкретни дългосрочни планове, защото в живота нищо не се случва по план, а най-хубавите неща изобщо не са били част от първоначалния. В музиката постиженията нямат край и слава Богу, иначе щеше да е страшно скучно.

Бистра: С нашата професия, всяка следваща сцена е изкачен нов връх. Със сигурност не бих искала да спирам да катеря и съм убедена, че най-големите постижения предстоят. Винаги има какво ново да научиш и постигнеш. Точно това и е хубавото на професия ни. Следващите 20 години са далеч, не обичам да планирам, но истински се надявам, поглеждайки назад, да се гордея с постигнатото.

Марина: Един музикант се учи и надгражда цял живот. При всяко следващо излизане на сцена се стараеш да е по-добро от предишното. В следващите 20, 50, 100 години, та дори и след това, музиката ще е неразделна част от моята душа....

Моето лично време и душевен баланс

 

Мария: Имам си лично време и за почивка, и за вдъхновение, и просто, за да чуя мислите в главата си, извън социалната шумотевица. Но невинаги е било така. В един момент осъзнах, че въпреки гоненето на срокове и работата, която никога няма край, човек трябва да си осигурява такова време. Душевно спокойствие намирам в музиката, независимо дали я слушам, или я свиря, в киното (обожавам добрите сериали) и в моментите на безвремие с близките ми хора. Обичам пътуванията до морски дестинации и градове с богата история и архитектура, особено Италия. Обожавам италианската кухня. Мисля, че имам свободата да бъда себе си най-вече в музиката. В живота, искаш не искаш, си принуден да се съобразяваш с някакви обществени норми.

Бистра: Напоследък личното ми време е изключително ограничено. Обичам да спя и когато имам тази възможност се възползвам максимално. С дълги часове сън мога да си почина истински и да наваксам натрупалата се умора. Душевното спокойствие си набавям с четене на книги, а удоволствието е да си лежа на плажа с чаша мохито – истинско безвремие. Има толкова много неща, които все още не съм правила и смятам, че това е страхотно. Не обичам да повтарям, харесва ми да провокирам сама себе си, да преодолявам нещо, да донауча, да разширявам лимита си и това се е превърнало в движещата сила в живота ми. Щастлива съм да имам необходимото, а музиката и „Хипнотик” са част от тази необходимост. Когато работата е удоволствие и стремеж напред, когато си заобиколен от семейство и близки, които те обичат, какво още може да ти липсва?

Марина: Последните години не намирам много време за себе си. Но, ако успея да си открадна поне малко, обичам да слушам класическа музика, която ме пренася в други светове и измерения. Душевно спокойствие намирам, когато разумът и сърцето ми гледат в една посока. Тогава постигам емоционална свобода, а най-огромно удоволствие ми доставя усмивката на сина ми. Смятам, че свободата да бъдеш „Аз” е личен избор, който се старая да си го давам и да бъда себе си.

Страховете

Бистра: Имам истински страх от времето, което лети и буквално минава и изчезва между пръстите ми. Опасявам се, че няма да ми стигне да си извървя пътя, да си изпълня плановете, да си свърша цялата работа... а аз всеки ден си поставям нови и нови цели. Да вземе да се забави малко това време!

Когато плача...

Мария: Плача от яд, болка и безпомощност, когато ставам пряк свидетел на човешката глупост и жестокост, когато мой близък страда и не мога да му помогна. Плача, когато се намирам в безизходица и след като си го излея, намирам изхода. Понякога плача и от щастие, когато съм постигнала голяма мечта, знаейки колко усилия и труд съм вложила в нея. Не съм от хората, които сдържат сълзите си и на онези истински моменти в добрия филм.

Да има място в багажника за музикалните инструменти и потегляме

Марина: Ако трябва да съм съвсем откровена, предпочитам да ме возят, отколкото да шофирам. По отношение на дамите шофьори има доста вицове (разказвани от мъже, разбира се), на които съвсем искрено се забавлявам, понеже това са факти, които наблюдаваме всеки ден по улиците. Иначе аз смея да твърдя, че съм сравнително добър шофьор - днес само веднъж влязох в насрещното, а от месец насам махнах стикерите от кормилото със стрелки Ляво/Дясно.:)

 

Бистра: Точно сега би бил идеален момент за нов автомобил. От много време с моя сме на принципа „той ме изоставя, аз него – не“.Със сигурност веднага ще бъде натоварен с цигулка, виола, чело и ще си попътуваме приятно до много и различни места, свързани с музикалните ни ангажименти.

 

фотограф: Владимир Стоянов, снимките не могат да се ползват в никакъв случай без разрешението на издателя