fbpx Милена Хаджииванова зад волана на MINI Countryman | твоят Бизнес - списание за предприемчивите българи
lenovo lenovo

Милена е от онези вечно търсещи и предизвикващи статуквото жени, че всеки разговор с нея е много интересен. Неподправена, сензитивна, проницателна, дълбока, когато те погледне с големите си тъмни очи и чаровната си усмивка, знаеш, че срещата с нея вече е предизвикателство.

Тя винаги търси различното, онова, което я кара да е в постоянно движение – на сърф върху морските вълни или на снежната писта, зад фотообектива или в караваната на морския бряг. Милена е клиничен психолог и като специалист по човешките ресурси в над 20 годишната й практика е реализирала повече от 5000 консултантски проекта, а през нейните обучения са минали над 15 хил. души.

Обикновено тя е тази, която кара хората да потърсят себе си, но този път ние решихме да я предизвикаме и да я накараме да влезе още по-дълбоко в себе си. Разходихме се до есенното злато на Витоша, за да съберем от заряда на природата. Разбира се, какъв по-удачен избор за пътуването от новия MINI Countryman, който много добре подхожда на онзи тип модерни дигитални номади със свободен дух, готови всеки момент да потеглят към планината или безкрая на морето с компютъра, кучето, гумените ботуши и позитивен заряд.

В живота Милена е търсеща, опитваща, жива – във всяко нещо, което прави – от фотография, през различни спортове (ски, водни спортове, тенис, танци), къмпингуване, пътувания. Пълна с идеи, предизвикваща статуквото. Майка.

Обичам нещата да зависят от мен

Погледнато философски, в живота пътувам определено с ръчна скоростна кутия. Аз съм от хората, които обичат нещата да зависят от тях. Обичам и лекият дискомфорт – да не те успива съвсем удобството. Правя си често осъзнато неудобни избори. А иначе – от 1 до 10: ту 10, ту 1 или 0.

Много харесвам движението. Съвсем скоро се научих да спирам и да изпитвам удоволствие и от престоя.

Да излъчваш увереност в кожата, в която си

Аз харесвам естествените неща. В този смисъл – озаряваща е красотата на жените, които имат вярното самочувствие и знаят какво носят.

Търсенето на перфектността е предварително загубена битка. Търсенето на собствените ти хубавини е нещо, което има смисъл и може да направи една жена/мъж – да излъчва увереност в кожата, в която е. Това е истинската красота!

Аз доста съм се променяла в годините и слава Богу. Има едни базови неща, които са ме водили и ще ме водят сигурно докато съм жива – те оформят ценностната ми система, останалото – се променя.

Променила съм отношението си към нещата и хората, към приоритетите. Струва ми се, че меля доста по-едро, отколкото преди години. И много повече отдавам значимото на важните за мен хора и им показвам колко ги ценя. Все още много рядко казвам „обичам те“, но съм много последователна в действията си, през които това може да бъде прочетено.

А визуално – там не правя огромни скокове. Не съм била руса и сигурно няма да бъда – направо ще побелея  Нямам периоди на бунтове през външността си – с гола глава, момчешка подстрижка или оранжев пламък в косите. Винаги съм предпочитала вербалният бунт – ако се налага, пред това да го изразявам с визия :) Харесвам си се като брюнетка и живея с неудобството, че не мога да се възползвам от клишето „русо гладно/тъжно няма“ :)

Не харесвам жената-мъж и самодостатъчността

Силата на жената е в увереността. И неувереността. В нежността и борбеността едновременно. В женствеността – с всичките и форми. В сензитивността – да усеща.

Неслучайно жените имат по-развита емоционалност, както и способност да улавят невербални сигнали. Те са емпатични по природа (преди да притъпят това в себе си). Тяхната функция е да разбират бебето, много преди то да може да вербализира. Невероятно богатство.

За мен е твърде притеснителна тенденцията за уеднаквяване на половете. Намирам смисъл в различието. Не харесвам жената-мъж. Не харесвам самодостатъчността.

Имам наивното разбиране, че комбинацията жена-мъж може да роди магия.

Харесвам мъжете мъже

Мъжът е приятната комбинация за жената :) Аз харесвам мъжете мъже.

Доста по-устойчиви емоционално от жените, неслучайно не толкова сензитивни. Онези, които могат да проправят пъртини, без дори да забелязват, че го правят. Мъжът – с голям размах и устойчивост. Отново с правилното самочувствие и със способността да създаде условия на жената/децата до себе си – да се разгърнат, да не бъдат смачкани от неговата сила. С грижа, без излишни приказки и лигавщини. С вътрешна потребност да създава и да се грижи. Мъж, който не преживява раните си като жена.

За съжаление, в обществото ни често момчетата са отглеждани от жени (майки, баби, учителки), които са склонни да свръх протектират. И този мъжки модел, за който говоря, може да бъде срещнат рядко. Така мисля.

Новото нормално е помиряването с несигурността

Да допуснем, че нищо, което се случва днес, не е сигурно, че ще съществува утре. В добрия сценарий – това означава да се научим и да му се радваме в днешния ден, а не да губим енергия да се бунтуваме срещу неща, които не зависят от нас.

Промените в моя живот са изключително в тази посока. Бизнесът, който съм градила 15 години, днес изобщо не е същият – за няколко месеца. Аз съм с усещането, че трябва да променям непрекъснато – за да може да е добре – за мен, за семейството ми, за екипа, за клиентите ми.

Правиш нещо и след това го пускаш, за да освободиш енергия и да правиш следващото. Това коя скорост на живеене е?

Самочувствието?

Хм. Жените имат ниско самочувствие, защото непрекъснато гонят някакви стандарти за перфектност.

Да, не сме нито перфектните майки, нито съпруги, нито служители или ръководители, но жените в България са една доста приятна комбинация от различни културни особености.

Ние сме в европейския модел на работеща, независима жена, без да стигаме до крайности и феминизъм. Имаме все още и леката смиреност – от патриархалния и балканския манталитет. Не сме толкова стериотипизирани. Заради държавата, в която живеем – сме доста комбинативни и устойчиви. Съчетаваме множество роли в ежедневието си…

Въобще – колкото го описвам и се замислям - имаме защо да си казваме по едно „браво“. И мъжете да ни го (по)казват, разбира се… Удоволствие е да се огледаш в очите на мъж, който може да се зарадва, когато си в силата си (не се чувства по-малко мъж от това) и знае как да постъпи, когато си като уплашено дете. И двете състояния са толкова нормални. Редуването им също.

Жената трябва повече да се доказва, за да бъде вземана на сериозно

Водили сме този спор с много мъже. Според мен има стереотипи, които трудно се променят. Съществуват известни съзнателни и несъзнателни предпочитания за мъже в лидерски роли. Ако трябва да сме докрай откровени, това има своята логика.

Жената трябва повече да се доказва, за да бъде вземана на сериозно. Усещала съм го по себе си, в много от мъжките битки, които съм водила. Едно леко снизхождение и подценяване. Започваме с кредит на не-доверие, но пък имаме възможността да се докажем в последствие. И все пак – в България жените имат всички възможности – ако решат да постигат нещо, въпрос на фокусирано усилие е да го постигнат!

Не вярвам в баланса работа-семейство

Аз не вярвам в баланса, споменавала съм го много пъти. За мен да балансираш две роли, означава, че ги противопоставяш. Вярвам в автентичността, в интегритета – в това – каквото и да правиш – да не е въпрос на компромис, а на пълна отдаденост. Не съм се справила идеално с всичко, осъзнавам някои неща, в които доста излишно съм се хвърляла. Нямам усещането, че съм била и безгрешната майка, но със сигурност съм била (и съм) отдадена и любяща. Същото е и за работата. Греша, уча се, добавям грешките към опита и карам нататък.

Семейството е интересен организъм. Аз много обичам романтичната представа за семейство – със споделените вечери, ваканции, емоции. С приемствеността в рода и зачитането на мъдростта на хората, научили уроците си преди нас.

Но, виждам колко трудно е това в наши дни. Концепцията за семейство също се видоизменя. Много по-флуиден организъм е днес. С всички тези огромни количества избори, които правим, с всички колебания това ли е човекът и няма ли нещо по-добро за мен, с цялото сравняване и гонене на идеалния образ. Малко ми е старомодно-мъчно за това да си с един човек завинаги. Не мисля, че и в тази област – семейството – пропуснах да направя грешките си. Но, както казах – осъзнаваш, учиш и правиш нещо по-добро.

Имам нужда от по-голям мащаб, от ново предизвикателство

Имам какво да постигам още в професията. Имам нови идеи и в по-различни посоки от това, което до тук съм направила. Доволна съм от себе си, но имам енергия за още доста. Почва да ми отеснява моята област. Имам нужда от по-голям мащаб, от ново предизвикателство.

Понеже цял живот съм се борила сама за нещата, които съм правила, понякога ми се иска някой да ме забележи и да ме покани в много стойностен проект, в който да допринеса с всичко, което съм осмислила през годините.

Но, ако това не стане, имам план Б :)

Научих се да имам моето време

Сравнително скоро се научих да имам моето време. Наблюдавам се и в повечето случаи знам какво ми харесва да правя.  Има неща, които устойчиво в годините ми доставят удоволствие – няколко вида спорт + пътувания. Но в различните моменти – потребността е различна.

Някога имам нужда да общувам с хора – да отидем на къща в планината, да запалим камина и да се забавляваме цяла нощ. Друг път искам да остана сама и да чета или гледам филм.

Някога – искам да си изкарам енергията през това да танцувам, да играя тенис, друг път – просто да стоя и да съзерцавам морето, залези, гледки.

Обожавам пътуванията – много ми допада Азия. Откакто се помня – прекарвам летата си по къмпинги, а напоследък – много се паля и за живот в кемпер, отдалечена работа от различни спотове. Иска ми се да обединим хора, които се вълнуват от този начин на живот/работа, както и да съдействам за това България да бъде разпозната и да направи разумни действия, за да привлича дигитални номади (или хора, които могат да работят от всякъде). Назад сме. Вече има държави, които имат държавна политика в тази посока. Стартираме проект в тази посока. Ако някой иска да се включи/съдейства – нека се свърже с мен!

Харесва ми да се паля от идеи/каузи. Намирам удоволствие в това да откривам решения за нетипични ситуации.

Липсите в живота

Мисля си, че много би ми отивал испански език и никога не ми е оставало време да го уча. Но просто не съм решила. Така че това е по-скоро закачка.

Липсите ми са от друго естество. Липсва ми майка ми, която си отиде, липсва ми време с детето ми и с баща ми. Липсват ми нови познанства с интересни хора, разговори с часове, за които не си и предполагал, че ще ти се случат. Такива неща.

Сълзите

Поплаквам си и не се срамувам от това. Мога да заплача на филм. Или на трогателен жест, който виждам някой да прави за някого – неочаквано и непоискано. Случвало ми се е да плача и без видима причина – само защото ми е тежко. Гледам да съм сама и да не притеснявам другите, но ако усещам, че ми се плаче – не се спирам да го правя.

Невинаги и всичко можем да си обясним защо се случва….

Плаши ме загубата

Като всеки нормален човек – най-вече житейски страхове. За професионалните не се притеснявам особено – смятам, че ако аз и близките ми сме здрави, винаги ще намеря как да се реализирам професионално.

Но житейските са друго нещо. Видях как гаснат обичани от мен хора пред очите ми и това е нещо, което ме плаши – загубата, боледуването, да не си в психическа и физическа кондиция. Но в крайна сметка, страхът съществува, за да те подтикне към (изпреварващо) действие. Опитвам се да правя каквото мога – за да сме здрави и да отдавам вниманието си на важните неща и на важните хора, които се броят на пръсти.

Стилът на шофирането е израз на характера

Обичам, да. Имам късмета от няколко години да карам все нови и хубави автомобили и преоткрих удоволствието от шофирането. Обичам и да се возя при хора, които шофират добре. За мен в голяма степен начинът на шофиране е израз на характера ти. Ако си колеблив, нерешителен или пък, обратно – държиш да се докажеш на всяка цена – това се забелязва в маниера и в комуникацията с автомобила ти. Важи и за мъжете, и за жените.

И ако сега се кача на нов автомобил, първо ще мина през татко – да се похваля, пък и да взема ракия за из път:). И ще тръгна към морето. Някъде на топло. С любимите си хора. С компютъра и кучето. Да откривам нови места, да работя отдалечено, да се уча на кайт (а защо не и на испански), да се радвам на детето си, на мъжа до себе си, на момента, който имаме днес и не знаем какъв ще е утре.

Интервю: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

MINI Countryman е най-големият член на британското премиум семейство. Той прекрасно подхожда на житейския стил на Милена и предоставя достатъчно място, за да събере компания, да натоварят багажа и кучето, а лятото може и някой кайт като свали седалките и да потеглят към нови места.

Още повече, че сега, с настъпването на зимата, компанията може да разчита, че автомобилът ще се справи и с планинския сняг, благодарение на задвижване на четирите колела ALL4. Не си ли мечтаете за уютна къща в Родопите или Пирин, мирис на борове и чаша вино вечер пред горящата камина…?

И въпреки, че дамите обичат да държат ситуацията в ръцете си, една 8 степенна автоматична скоростна кутия и 190 к.с. са перфектна комбинация, за да я накарат да усети удоволствие от шофирането.

Докато шофирате модерният интериор създава истинско премиум усещане - перфектни материали, седалки с top grain мека кожа и уют, а само с един бутон и панорамният покрив се разкрива, за да приеме слънцето или дъждовните капки. Елегантният стил се допълва от фини акценти от опционалната MINI Yours Interior Style Shaded Silver фаша.

Пред очите на шофьора, за да не се разсейва встрани, е разположен прибиращ се пълноцветен хедъп дисплей, на който се проектира навигацията, пътни знаци, скорост. Под него е новият MINI инструментален клъстер, който замества конвенционалните уреди, а големият кръгъл тъчскрийн с висока разделителна способност е истинско дигитално цветно чудо.

И ако си мислите, че няма да ви забележат в гръб – грешите. Уникалните задни светлини LED Union Jack, обрамчени с Piano Black рамка слагат впечатляващ подпис, който символизира дълга и богата история.

Дали не е време да пуснем музиката на "max" от специално проектираната за модела Harman Kardon аудиосистема и да потегляме…?