Skip to content

Катя Димитрова зад волана на HONDA CR-V

Усещането, което оставя една жена, е нейната сила

 

Катя е една от най-позитивните личности, които познаваме. Дори и в мрачен ден пак ще намери нещо красиво, заради което да се усмихне. Дори и проблеми да има пак няма да ги покаже. Тя е толерантна, приемаща, нетърпелива, обичаща, приказлива. Тя е от хората, които са готови винаги да помогнат, винаги да дадат съвет и да направи много неща, без да търси после сметка. Просто защото в нейната същност понятието „добро“ e дълбоко залегнало.

Бих искала умерена скорост, но не става…

С годините все повече ми се иска да кажа, че вървя с умерена скорост, например 5-а - спокойствие, нормални обороти, с динамика, но да няма бързане, надпревара.... Е, не, не мога! Близо съм до 10-а скорост – „нищоправенето” явно не е за мен. Аз винаги съм в движение, винаги правя нещо, състезавам се със себе си, обичам да се зареждам с емоциите на хората около мен, с постиженията на екипа ми. Автомобилът ми е автоматик, но в живота съм на ръчна.

Контролът е важен за мен, харесва ми да случвам нещата лично, да имам влияние над скоростта и вземането на решение. В житейски план работя над това да пусна контрола и имам напредък – опитът те учи, че хората и ситуациите имат свой начин и свой ход, а прекомерният контрол е нездравословен.

 

Поглед, усмивка, ухание, цвят…

За мен красотата е излъчване, аурата около една жена, това, което витае във въздуха около нея – поглед, усмивка, ухание, цвят, изречени думи. Не е нито само вътрешна, нито само външна – а и чертите, и тялото в буквален смисъл не оформят образа на жената. Харесвам заглавието “Усещане за жена” – това е красотата - усещането! Това усещане, което тя сама е решила да остави за себе си. Силата на една жена се крие в нейната емоционална интелигентност, в разбирането, емпатията, в известна степен в майчинското й отношение към много неща.

Една жена управлява бизнес така, както се грижи за семейството си – с любов и разбиране. Може да е клише, но силата на жените е в тяхната нежност и деликатност. Когато бях тийнейджър, ми се искаше да променям неща – да не съм притеснителна, да не съм толкова висока, косата ми да не е права... Е, сега работя, за да променя единствено поведенческите черти, стремя се към повече приемане и разбиране към околния свят.

Цветето без повод

Зад всяка успяла жена стои мъж, който и дава сигурност, обич и увереност, че може да прави това, което й харесва. Мъжът е разумът, скалата, опората, разбирането... Е, пожелателно са и цветето без повод, колието със сърце или пръстенът с безкрайност, но аз лично мога и без тях - стига първоначално изброените да са налице.

 

Заслужаваме да влизаме през парадния вход

Не мисля, че българските момичета успешно съчетават еманципацията с женствеността. Който и чужденец да попитате за красотата на българските жени, ще се изкаже със суперлативи. Но може би понякога ни липсва малко увереност.
Живеем в прекрасна страна, това, на което трябва да се научим, особено по-младите дами, е да се гордеем с това – ние сме нежната половина на народ с традиции, история и динамично съвремие. Заслужаваме да влизаме през парадния вход!
В България дамите на мениджърски позиции са много и броят им расте. Управляват големи екипи или са иновативни предприемачи. Българските мъже харесват това, те самите създават среда, която прави това възможно.

Балансът в живота

Семейството е много важно за мен, то е моята котва, заземява ме и ме балансира. Вярвам, че една жена може да бъде успешна професионално, само ако има зад гърба си партньор и семейство, които я правят щастлива. За баланса нямам точна формула, но вярвам, че се справям. Винаги казвам на по-млади дами от мен в бизнеса, че баланс е възможен. Аз съм от хората, които искат да научават нещо ново всеки ден. Признавам, че съм много любопитна, търсеща, нетърпелива да усвоявам нови знания и се радвам, че с възрастта това любопитство не намалява. Сигурна съм, че най-интересното тепърва ми предстои и в личен, и в професионален план.

Време за моето „аз”

Стандартно заетите жени като мен обикновено казват, че “нямат” време за „моето аз”. Но съм от хората, които се борят за него и за лично пространство. Дори това да е половин час. Обичам да оставам сама със себе си - така се успокоявам, събирам си мислите, релаксирам. Обичам безцелните разходки из стария център на София, да ходя на кино сама, да слушам музика на слушалки, без да правя нищо друго... Мисля, че съм щастлив човек и благодаря за това всеки ден. Имам прекрасно семейство, работа, която сама съм си избрала и която ме зарежда. Не се замислям какво ми липсва, замислям се какво ме радва и се опитвам да го случвам.
Мечтая за нещо екстремно – да карам мотор, да скоча с парашут… Но аз съм предпазлива натура и подозирам, че това ще си остане само мечта:)

 

Внимавай какво „викаш”

Като всички хора и аз имам страхове - за най-близките ми, но гледам съзнателно да пропъждам негативните мисли. Вярвам, че на човек му се случва това, което сам мисли и “вика”. Затова и като цяло не гледам на живота със страх, но все пак искам да предпазя семейството си от злоба, лошотия и болести... Ех, да можех! Но пък плача лесно - и от щастие, и когато ми е мъчно. Мога да се разплача от филм, от съдбата на непознат, дори от гледка на морето по залез слънце... Обичам сълзите от радост!

 

Насаме с автомобила

Обожавам да шофирам. От първия миг, в който взех книжка, когато ми се натрупа напрежение, се качвах се на колата и потеглях безцелно, до Витоша и обратно. Насаме с автомобила сякаш той поема напрежението и ме балансира. Шофирам уверено, но умерено.

Смятам, че има скорост, над която контролът не е в твои ръце и това не ми харесва. И дамите са точно толкова добри шофьори, колкото и господата - това дали караш добре, или не, не се определя от пола. И ако сега, на момента мога, бих потеглила към морето, това винаги е моята посока. В компанията на любим човек или близък приятел и бутилка изстудено вино, което да отворим заедно, когато стигнем, слушайки шума на вълните…

 

текст: Ина Георгиева, снимки: Владимир Стоянов

 

Катя хареса от пръв поглед най-новата хибридна версия на Honda CR-V. Като динамичен човек и активен шофьор, който има много движение в градския трафик, оцени удобната висока позиция на седене, автоматичната скоростна кутия, екологичната възможност да изминава електрически километри и мощта на двигателя, който много бързо би и позволил да избяга за глътка въздух до Витоша, например. 

Катя Димитрова е предприемач, собственик и управляващ партньор в комуникационната група „Интерпартнерс“. Занимава се с реклама и корпоративни комуникации повече от 25 години. Председател
на Българската асоциация на ПР Агенциите БАПРА 2016 – 2018 г., член на Управителния съвет на Българо-белгийски бизнес клуб.

Завършила е МИО в УНСС, София, специализирала маркетинг последователно в Белгия и Германия. Борави свободно с английски, френски, испански и руски. Щастливо омъжена е, има син и дъщеря на 18 години.

Facebook comments