Всички си спомняме онази ковидна 2021-ва година, когато трябваше да спазваме дистанция и когато едно 21-годишно момиче накара всички ни да се чувстваме горди от българския химн, прозвучал в Токио за златния й олимпийски медал. Сигурно много от вас си спомнят и снимката на фотографа Любомир Асенов, запечатала сълзите и в очите от най-високата стълбица. И съм сигурна, че много хора са прегърнали в мислите си, макар и от разстояние, това силно момиче. Защото ако има нещо, което може да обедини българите – това са именно такива моменти. Тя е Ивет Горанова – златният ни олимпийски шампион по карате до 55 кг от Олимпиадата в Токио 2020 г. (изиграна през 2021 г.)

В слънчевия ден имаме уговорка за среща и фотосесия с не по-малко силния SUV на GWM - WEY 05 и понеже знам, че спортистите са уникално точни и дисциплинирани хора, залагам да пристигнем 10 минути преди уречения час. Само че Ивет ни е изпреварила и с тези десет минути и ни посреща с естествената си чаровна с две трапчинки усмивка. Сваляме всякакви бариери и си говорим все едно се познаваме от много години. Започваме да снимаме и тя, въпреки че ни казва, че не знае какво да прави на снимки, някак съвсем естествено влиза в роля и казва: „Ще направя каквото искате…“ и изстрелва демо шут, а околните гледат малкия ни спектакъл. Междувременно Ивет ни разказва за мечтите на едно 24-годишно момиче.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Живот на скорост

Бих определила житейската скорост по скалата от 1 до 10 на максимална. Използвам всяка възможност, която се появява пред мен, и предизвиквам себе си. Философски погледнато, мисля, че карам на ръчна, защото сама определям кога да дам повече газ, кога да намаля, според това как се чувствам, какво искам за себе си и докъде искам да стигна.

Женската красота

Не ми допада "моделираната" красота и не одобрявам това, което виждаме все повече около нас. Бог е определил още с раждането ни кой как ще изглежда, и това е нашата истинска същност. Абсолютно всеки човек има своите красиви черти, не задължително физически, и трябва да се харесва такъв, какъвто е. Лично аз не бих променила нищо в себе си, харесвам се с всичките ми недостатъци. Всяка жена трябва да бъде честна, вярна и чиста вътрешно. Възхищавам се на тези, които се борят да достигнат целите си, уверени са в себе си и, въпреки че сме нежният пол, доказват, че и ние можем да постигнем всичко.

Карате и нежност

Когато си в един спорт като каратето, е много трудно да създаваш типичната женска нежност. Честно казано, мисля, че аз също съм изгубила доста от нея, но работя върху това да се връщам към тази същност на жените. Но не съм изгубила слабостта. Променяш се спрямо професията. Например, в спорта можеш да разбереш какво тренира един човек само по походката и външния вид, защото си положил стотици, стотици часове тренировки върху тях и те поемат този отпечатък. Всичко има своите положителни и отрицателни страни. Но мисля, че всяка жена трябва да запази в себе си женската слабост и нежност, за да бъде привлекателна за мъжете.

Някога в училищните години съм имала моменти, когато съм искала да приложа бойните си умения в живота. Сега обаче, като по-зряла, винаги предпочитам с думи да излизам от конфликти. Защото бойните ми умения извън тепиха не водят до добро.

Българските условия за спортна подготовка

В България е много трудно да се подготвям и тренирам, заради липсата на условия и ангажираността ми. Опитвам се да ходя повече на лагери в чужбина, за да мога изцяло да се фокусирам върху процеса. В София от една година определям подготовката си сама, ходя в два клуба и тренирам с младежите. Правя си програмата за седмицата сама - къде и по колко тренировки. Освен карате, разбира се, правя и кондиционна подготовка. В зависимост от периода, тренирам по един или по два пъти дневно. Както можете да предположите, след олимпийската титла всички излизат срещу мен на 1000%, за да ме победят.

Факт е, че в някои други страни също има проблеми с условията за подготовка на спортистите. Според мен ни трябва повече обединеност и всички да гледаме към една цел. Има, разбира се, и други причини, но не мисля, че аз съм човекът, който трябва да ги коментира.

Сълзи в очите

Плача на всеки 5 август - денят, в който спечелих олимпийското злато. Иначе след Токио на други победи не съм плакала, защото нито една не може да се сравни с тази. Имам и своите трудни моменти, но тогава разговарям с най-близките ми хора, изчаквам да мине време, за да улегнат нещата и времето да излекува доколкото може. Боря се със себе си, защото знам, че трудните моменти ни карат да израстваме и си научавам уроците от всяка ситуация. Няма случайни неща! Вярвам, че всяко нещо трябва да ти се случи и то в определен момент.

Следващите 5 години

В следващите 5 години се надявам да срещна мъжа, с когото ще остарея, и да създадем семейство. За мен мъжът е най-важната фигура в живота на една жена и всяка една от нас се нуждае от истински мъж до себе си - да се грижи за нас, да ни прави щастливи, да ни обича, да ни защитава, да сме едно цяло. Така сме създадени – двата пола да сме завидими един на друг. Затова семейството е стабилната основа. Всичко друго идва и заминава. Други дългосрочни житейски планове нямам, защото всяка година се променя мисленето ми и желанията ми.

В каратето искам да покоря световния връх и да имам всяка една титла в този спорт. В живота със сигурност тепърва ще трябва да постигам още много неща. Всъщност той е една неизвестност, изпълнена с много предизвикателства. И именно неизвестното е интересно!

Най-красивата посока

До скоро не умеех да ценя личното си време и се случваше „моторът“ да прегрее. В последствие се научих да слушам тялото и главата си от какво имат нужда и да си взимам моето време за почивка. Обичам да пътувам, да съм сред природата или с приятели. Също така понякога просто имам нужда да съм сама вкъщи и да не разговарям с никого. Да бъда просто със себе си. Но пък всеки възможен момент бих потеглила на моята посока – родното ми място - Долна Митрополия, и да отида вкъщи при семейството ми. Нищо друго не ми трябва.