Ваня е пълна с енергия. Усеща от пръв поглед кога дадена идея има смисъм да се развие и без много уговорки отсича: „Правим го!”. Работи неуморно и безрезервно. В същото време успява да обича живота във всичките му цветове и нюанси, да взема най-доброто от него и да оттава себе си на другите, когато каузата си струва. Усмивката й е много силно оръжие. С удоволствие прие да седне зад волана на новия Mitsubishi ASX, за да разкрие душата и сърцето си. 

Житейската скорост

И в живота, както и в автомобила, човек има нужда от разнообразни скорости. Няма как да включиш шеста, без да си натиснал здраво. Въпросът е да имаш достатъчно добро возило, което въпреки неравния терен да успява да ускори за точното време. Имам удоволствието да съм във високия скоростен регистър, но само и единствено благодарение на завидно устойчива скоростна кутия. В живота ми автоматикът не е моят избор (макар едната ми кола да е автоматик). Вярвам в ръчните скорости, във възможността да свалиш една предавка надолу, когато знаеш, че трябва да намалиш и да качиш нагоре, когато имаш нужда от почивка – защото правите участъци дават спокойствието за висока скорост.

Разковничето е в саморефлексията

Вярвам, че умът и сърцето, в своята божествена комбинация, могат да бъдат носители на най-висшата форма на красота. Едно красиво лице и проява на нисък интелект не водят до дългосрочие – било то емоционално или физическо. Хората обичат онези, които са с голямо сърце и остър ум. Това е и моята представа за красива жена – със стойка, мнение и безрезервна обич към другите. Променям себе си постоянно. Старая се да се развивам, да ставам по-добра в областта, в която работя, да бъда по-добра майка и съпруга. Все по-често изпитвам онова усещане, че това, което съм направила е добро, и все по-често си казвам: “Браво, момиче. Направи го!”.

Силата на жената е в способността да борави с множество дейности и роли. Да си майка, съпруга, работеща жена, приятелка, дъщеря, да можеш да говориш по телефона, попълвайки важен отчет, докато ти съхне лака:). За съжаление, в България една голяма част от жените са с неприлично ниско самочувствие. Това, което им липсва, е увереност в собствените им сили и до известна степен зависимост от мъжете, които са с тях. Често ми се случва да срещам дами, които казват: „Добре, че е той. Кой ще ме вземе такава…”. Когато ти самият не можеш да се видиш през призмата на доброто и щастливото, как очакваш друг да го направи? Много ми се иска българската жена да придобие самочувствие, да инвестира в обучения, да прави неща, които я карат да се усмихва.  Разковничето е в саморефлексията.  Да имаш винаги честен отговор пред себе си, за себе си. В последно време, все по-рядко забелязвам преимуществено поведение на мъжете спрямо жените.

Все повече дами заемат управленски длъжности, все повече жени лектори по събития виждам, все по-прогресивни млади девойки изказват авторитетни мнения по наболели теми. Това ме кара да се чувствам щастлива и да мечтая за една равнопоставена бизнес среда и култура.

Винаги може и повече

Години наред, формулата беше неравенство. Времето, прекарано в работа, беше два пъти повече от онова, прекарано със семейството. Отгледах децата си в офиса, преди 15 години преподавах наравно с всички мои учители. Дъщеря ми лежеше в количка в офиса, докато аз имах часове. Дори в деня, когато я родих, имах записани часове. Звъннах на клиента да се извиня, че трябва да родя днес и си насрочих час за след една седмица... Точно толкова бях и вкъщи, преди да продължа да работя. Синът ми се роди 5 години по-късно. Тогава нямах вече интензивно часове и съумявах да стоя една идея повече време вкъщи. Големите благодарности са за съпруга ми, с когото минахме целия този път. За мен той е споделеност, любов, щастие, усмивка, взаимност, опора и смисъл. Въпреки, че от 10 години работим под една шапка, през деня не се засичаме и с удоволствие споделяме вечерите и уикендите. Пътуваме често, фенове сме на мотори и Depeche Mode. Ходим на турнета, караме мотори, а найголямото удоволствие е да отидем някъде с децата и да ги гледаме отстрани. Да ги слушаме какво говорят. Да осъзнаем, колко много са пораснали и какви добри хора са станали. Това е безценно. Но както е казал Мечо Пух, винаги може повече. „Интелект” порасна от една малка стая в апартамента на баба във верига езикови училища. Преди 11 години се роди и преводаческата агенция, преди 4 години – направихме ескейп стая, преди 3 години – уеб студио, но винаги има още и какво. Времето ще покаже.

Моята крафт стая за моето време 

О, да! Имам мое време и то обичайно е късно през нощта. Имам една стая, която направих с много любов. Наричам я моята крафт стая, или т.нар. стая за изкуство. В нея творя и рисувам. От 4 години насам, започнах да рисувам. С масло, акрил, акварел, а наскоро и пастел. Това е моят пристан, моето откраднато време за рестарт. Обичам да чета. Когато отиваме на по-дълга почивка със семейството ми, се зареждам с огромно количество книги, които с удоволствие чета. И музиката. Да, музиката! Тя е постоянно съпътстващата ме. Класическа, рок и тежък метъл… Опитайте! Музиката съживява. За съжаление времето не ми стига. Мечтая си денонощието да има поне 72 часа. Има толкова много неща, които бих искала да направя и поне три пъти повече места, на които искам да отида. Благодарна съм обаче за всеки шанс, предоставен ми от съдбата и за всяко едно предизвикателство, научило ме да ставам по-силна.

Сълзите

И силните момичета понякога плачат. Затова и аз плача. За хора. За пропуснати мечти. За изгубени каузи. Плача, когато виждам нещастни хора. И състрадание в очите на децата ми. Страх ме е от самотата. От това, че може някой ден да не бъда нужна някому. От това, че съзнанието ми може да се замъгли и умът ми да не бъде остър.

Животът е скорост и трябва да се живее на „mах“

Обожавам да шофирам. В автомобила съм вече 20 години. Ежедневно имам над 100 км градско шофиране и не мисля, че съм в категорията ‘жена шофьор’. Преди няколко години, приятели ме помолиха да возя техен познат до едно столично заведение. Лицето беше вокалът на SNAP, направо не ми се вярваше, че карам идола си от детски години. След като паркирах, Turbo B каза, че за толкова години никога не бил виждал толкова добра жена зад волана. Ето една самохвална история, която рядко разказвам ... . И ако сега ми кажете да потегля, ще тръгна сама.  Към морето. С Billy Idol и Speed. Защото животът е скорост.  И трябва да се живее на max!

текст: Ина Георгиева, снимки: Владимир Стоянов