Климентина не е от бъбривите, но отговорите й са повече от описателни и право в целта. Тя е решителна, принципна, всеотдайна, взискателна, честна. Обича предизвикателствата и ги приема с отворени обятия. Винаги е директна и казва това, което мисли. Когато те погледне с големите си очи, усещаш чар и нещо, което на пръв поглед не можеш да уловиш. Именно то те кара да разговаряш с нея и да се опитваш да я напипваш. „Ина, тези въпроси са много лични, но нека опитаме, да видим какво ще стане”, ми отговаря, когато й показвам въпросите за това скрито, разкриващо я интервю. И усмихната, събувайки обувките си, защото обича да усеща земята, тя показва част от себе си.

7 роли в живота

Моята житейска скорост е 10-а, ръчна, за да форсирам. Всичко ми се получава с много, много труд, винаги се раздавам, присъствам с по 7 роли в ежедневието си и жонглирам с всички тях. Само да избутам децата и ще се отдам на съзерцание. Обещала съм си го!

Красотата на живота

Живея, за да се променям. Задачата на всички ни е да ставаме по-добри и по-съвършени. А когато, като жена, мога да свържа тази задача и с мъжа до себе си - това ми дава сила да вдъхновявам, да водя и следвам. Тогава животът е прекрасен. Мъжът е това, без което не мога да бъда жена.

Успешните жени

Едно от важните неща, в които вярвам е, че си силен, когато покажеш, че си уязвим. Няма страшно да покажеш, че те е страх, че се съмняваш, че в този момент не ти достигат сили или увереност. Много мениджъри обаче не го могат. Ползата от това е, че даваш кураж на хората да са откровени, да споделят открито и така да намерят сила да се справят с това, което им отнема от силата. Всъщност това е път към лидерство - лидерът не е този, който е съвършен или е робот, а този, който може да даде пример. Чувствам се стъпила на пътя на успеха жена - със съпруга ми имаме бизнес с устойчив успех и освен това, дотук сме запазили семейството си. Нещото, което ми тежи е, че работата няма да избяга, но въпреки всичко съм склонна да жертвам от времето с децата си за нея. А при тях никога не се повтарят моментите. Знам, че моето семейство е всичко, наред с душата, свободата и здравето, но пак се хвърлям да върша какво ли не.

Боса по земята

Знаеш ли, че босото ходене дава най-добрия баланс и предпазва от дисфункции на тялото. Ползват се всички пръсти на краката и най-вече големият пръст, който гарантира баланса. Притиснати в обувките, ние не ползваме пълноценно стъпалата си. Как ходим, как седим, каква е стойката ни и колко сме здрави зависи страшно много от връзката на стъпалата със земята. А от това колко здрава съм, зависи колко пълноценна мога да бъда за себе си и за останалите. Затова често ходя боса навсякъде - у дома, по двора, в офиса. Ние сме фирмата на босото ходене - обичайна гледка са хора с ризи или рокли по боси крака. Грижим се за себе си, за да можем да се грижим и за клиентите си.

Искам да предам опита си на хората

За годините собствен бизнес научих много неща - еднакво ценни са експертните знания, които придобих и уменията във всяка сфера на бизнеса, които развих. Този комплекс ми помага да виждам в мащаб възможностите пред бизнеса в цялост, а не само на ниво проект. Точно тези знания и умения вече съм готова да капитализирам и искам от човек, който решава конкретни проблеми на проектна база, да решавам стратегически въпроси и показвам възможностите пред мениджмънта на компаниите. Работа, базирана на принципа на коучинга заедно с тези, които вземат решенията е посоката ми. В момента все още да ми е рано.

Климентина Рашева е съсобственик заедно със съпруга си в denkstatt – консултантска компания, която помага на компаниите да превръщат в стратегии за успешен бизнес социалните, организационни и екологични възможности и рискове. Има две прекрасни момичета, които обича с цялото си сърце.

Личното време 

Едва ли ще е изненада, че вечно имам жажда за време със себе си. Зареждам батериите си с четене, чаша вино и сама в планината. Решила съм да стана професионалист в изкуството на  Dolche far niente ;) Лично време можем да си даваме по всяко време на деня - това е повече умение, отколкото определен брой минути. Уча хората си, че културата “правя се на зает” е една от големите ни спирачки да работим пълноценно. Работата ни не може да бъде организирана на принципа на маратонското бягане. Всъщност, максимумът, в който човек може да остане фокусиран е 90 минути. После трябва да почине. Затова работа, разделена на слотове от работа- почивка, работа-дрямка, работа-спорт, всъщност води до повече резултати и по-щастливи хора. Елате в denkstatt да проверите. Ще видите хора, които работят и такива, които не изглеждат заети; после си сменят местата. Но в момента, в който някой е над проекта си - виждате качеството на резултатите.

Имам свободата да бъда “аз”

Защото мога да поемам отговорността за това. Страшно много държа на взаимоотношенията си, на клиентите си, на проектите си. Понякога обаче повече от тези неща е колко смисъл можеш наистина да добавиш с работата си към успеха на тези ,които са те поканили. И ако не можеш да дадеш смисъл, зад който да застанеш с името си, то имаш имаш възможност да поемеш отговорността за поведението си по-нататък.

Накъде?

Обичам да шофирам. Бих тръгнала с този автомобил първо по обичайния си път, за да свърша някоя от много задачи или да взема дъщеря си от училище. И докто съм зад волана не полагам усилия да анализирам дали шофьорите са мъже или жени - просто имам други, интересни мисли, докато пътувам. Все пак - обикновено мога да разбера дали зад волана има жена - качеството на маневрата е много отличителен момент. И какво от това?

текст: Ина Георгиева, снимки: Владимир Стоянов