Всички я наричат Гери и много хора я обичат искрено, защото има неподправен чар и харизма. Тя е от онези многостранно развити личности, които не пести себе си, за да се раздава, защото и призванието й е такова – човек, роден за сцената. Оперна певица по образование, Гергана Николаева е позната предимно от музикалната сцена с различните й проекти. Създава уникален кросоувър музикален стил, който я прави много разпознаваема. Талантът й обаче не се ограничава само между петолинието. Артист по душа и призвание, тя представи съвсем наскоро първата си книга, посветена на най-изкушаващите страсти в живота, подправени в сладко солени вкусове. 

Така и в това много откровено интервю, в което тя съблича душата си, има сладко солени усещания. И като човек, който постоянно е в движение и то на високи скорости, с много проекти, избираме голям автомобил за нея – най-технологичната създавана KIA до сега, с име, което ви кара да потеглите на мига – 4-тото поколение Sorento. Време е за пътешествие!

В главата ми е навигационна система

Както и да погледна, моята скорост винаги е най-високата – 10 по десетобалната система! Особено напоследък си мисля, че нямаме време за губене и ми се иска всичко да свърша ей сега, веднага. Действам бързо, когато вярвам в нещо. Имам много идеи, които ежедневно ми се зараждат в главата и там е като една навигационна система на автомобил, която като натисна бутончето и ми помага да стигна по-бързо до желаната дестинация. 

В моя живот навигацията винаги ме е водила към музиката. А музиката е изисквала от мен много труд, за да постигна наслада и удовлетворение. Свързвам този труд с ръчната скоростна кутия, която те държи буден, държи те активен, с ясното самосъзнание, че всичко е в ръцете ти. Забавяш, когато го поискаш. Забързваш, когато трябва.

Душата се вижда ясно в очите на всеки

Истината е, че ако човек е добър, той е красив. Често чуваме фразата - “Излъчването е важно.” А излъчването е душата. Душата, която се вижда ясно в очите на всеки един. Тя е тази красота, която придава колорит на физическите ни форми. 
Истинските жени носят най-скъпото нещо в себе си - майката. Това придава на жената онази особена красота. Давайки живот от любов, жената се превръща в още по-важна единица от човечеството. Тази нейна основна роля в живота, осмисля съществуването и. Най-ценното е да си от създателите, а не от ползвателите. Това го мисля за всеки един аспект от нашия живот. Аз не спирам да създавам. Творя във всеки миг, в който усетя вдъхновението. Старая се да давам ход на душата си и то все нагоре. Ние всички се променяме ежеминутно. Просто трябва да внимаваме, промяната да е винаги в името на доброто.
Според мен женската сила присъства само тогава, когато сърцето е изпълнено с безкористна любов и добрина. 
А когато една жена наистина срещне мъжът на живота си, както се случи при мен, тогава той се превръща в нейната половина. Толкова е хубаво, когато мъжът и жената се допълват и живеят в синхрон. 

Музиката не може да живее с ограничения

Напоследък съм много тъжна. Страдам за нормалния ни живот, който имахме. Можехме да споделяме творчеството си пред любимата публика, можехме да пътуваме, да обичаме близките си, без да се замисляме дали да ги прегърнем. След няколкото месеца затворени у дома, потърсихме в себе си причините за глобалните световни промени. Но за жалост ние сме едни от многото хора на тази земя, които не подозираме какво ни очаква. Тази студенина и отчуждението ме плашат. Границите, които са поставени на всички нива в съзнанието ни и в заобикалящия ни свят, ми носят едно чувство на безсилие. Ние, творците, живеем с изкуството, за да споделяме тази емоция. Музиката е мащабност и тя не може да живее с ограничения. Не мога да си представя как музиката ще свикне с това…

Всеки има своята роля

Българките са силни, красиви и горди жени. Не мисля, че имат ниско самочувствие. Не съм усетила и неравенство. В операта всеки има своята роля. Мъжките партии няма как да ги изпее жена и обратното. 
Около мен има много успешни, ерудирани и изключително възпитани дами, които доказват качествата и професионализма си по целия свят. Е, разбира се, че във всяко стадо има и изключения, заради които се срамуваме всички. Но мисля, че България ражда и ще ражда много качествени и талантливи хора, върху които трябва да се фокусираме, а и винаги да помагаме на младите, които наистина носят в себе си нещо ценно за обществото. 

Жената трябва да е вълшебница

Според мен една жена трябва да е вълшебница. Тя трябва да е едновременно майка, съпруга, приятелка, домакиня и освен това да изгражда своята личност на професионалното поприще. Трудно е на моменти, но успееш ли да достигнеш необходимия баланс, всичко ще се подреди. За мен всеки детайл в живота е важен. Стига да имаш желание, времето ще ти стигне за всичко. Обожавам семейството си! Почти всеки ден готвя и то с голямо желание и артистизъм. Измислям си рецепти и се старая да постигам баланс и в храненето ни. А докато готвя - пея. Така храната става още по-вкусна.

Искам да създавам още много музика

В последната година Георги Черкин, един от най-известните ни пианисти, завършил Санта Чечилия в Рим, направи за мен специални аранжименти на оперни арии и песни и по покана на Кантус Фирмус заедно с оркестъра на Класик ФМ пожънахме големи успехи на Софийски сцени. Това е проект, които доближава по един много силен начин всеки слушател до известни класически произведения с красивите оркестрации на Черкин и мисля, че трябва да се чуе на повече места в България, а и в чужбина.

Иска ми се да създам още много музика от стила, който последните години пея. Кросоувърът “Поп музиката срещна класиката” ми отвори много хоризонти и разбрах, че изкуството е океан, който няма нито начало нито край. Просто трябва да създаваш. 

След стихосбирката “Събудих се и беше утре” в помощ на деца с онкохематологични заболявания, започнах да пиша втора книга, която отново ще е пълна с любов. 

И да не забравяме - чакам да се успокои положението с Ковид и да продължа вълнуващия ми проект – „Всеки може да пее… с Гергана Николаева“. Това е голямо предизвикателство за всеки, които иска да стане звезда за една вечер и след едномесечна подготовка се качва на сцена и пее пред публика. Първата група беше много силна и направихме страхотен концерт в София Лайв клуб. Десет утвърдени в професиите си човека разчупиха всички ограничения в мисленето и поведението си и доказаха, че след правилна и интензивна подготовка, всеки може да пее.

Винаги съм себе си

Обичам да прекарвам свободното си време със семейството. Всичките ни хобита и интереси са общи и това ни прави по-сплотени. Слушаме много музика, обгрижваме красивата си градина - мъжът ми коси трева, а аз режа храсти, пътуваме, често се събираме с приятели. Вечерята е много важен момент в семейството. Събирайки се на масата, всеки споделя как е минал деня и чувството за топлота е много хубаво.

Душевно спокойствие напоследък трудно се постига. Напрегнатият живот води до много тревоги и измества фокуса от стойностните неща. Но класическата музика много помага, за изчистване на напрежението. А когато съчетая шофирането със слушане на красива музика, става голямо удоволствие.

Винаги съм себе си. Аз съм лош имитатор и от само себе си идва да изявявам своята натура. Винаги съм различна и нестандартна. Това ме прави много силно идентична. Разпознаваема съм точно с всичките си нестандартни подходи в творчеството. Много съм смела и Аз съм си винаги Аз.

Трябва да можем да подаваме ръка

Много съм емоционална. Доста плача. Много тъга събрах покрай стихосбирката ми, защото две от десетте ми малки художничета, който рисуваха за книжката, не можаха да изчакат да я видят готова. Това са едни малки големи герои, които се борят с болестта с всички сили. Животът е много тъжен и е много важно нашето общество да се учи да е по-състрадателно и да подава ръка на хората, които наистина имат нужда.

Принципно съм доста смела и гледам да премахвам всякакви страхове. Те имат много лоша енергия. Но имам един страх от студентка, че си забравям текста, докато пея. Понякога ми се е случвало наистина, но когато един певец има опит, може да сложи набързо други думи, за да не развали магията на музиката. 

Потеглям за Соренто!

Много обичам да шофирам. Карам кола от 25 години всеки ден и не мога да си представя живота ми без нея. Има едно грешно възприятие на мъжете спрямо жените обаче, че мъжете се определят като по-добри шофьори, което те самите знаят, че невинаги е така. Добрият шофьор не зависи от пола. Понякога дамите сме по-разумни, което е важно на пътя.
И понеже вече се заговорихме за път, трябва ми голям автомобил, за да кача семейството ми и двете кучета разбира се и тръгваме за Италия, за любимото ми Соренто!

текст: Ина Георгиева, фотосесия: Светослав Ханджийски, Рокля на Гергана: Lilian Edwards, Колекция 2020