Д-р Дени – така я наричат много хора. Отдадена на професията си, тя сваля цветната престилка и успяваме да я измъкнем от клиниката за малко, за да я снимаме. Обещаваме й, че мястото, където отиваме, ще й    напомни за езерата на любимата й Италия. Е, на езерото Панчарево сме, но пак е красиво. Деликатен и фин човек по природа, докато пътуваме (през златната есен на 2019 г.), Деница ни разказва за емоционалното лято покрай приемането на дъщеря и в гимназия, която изкарва 99 т. на матурите, дългото семейно пътешествие из страната на ботуша, болките на пациентите, които лекарите ги облекчават, цветните лекарски униформи, които поне малко дават друго настроение и уважение към пациентите. Деница не се притеснява да показва емоционалните си сълзи. Винаги обаче гледа позитивно на живота.

 

Автоматикът оставя свободен ресурс за важните неща

Oт дете родителите ми ме наричаха „фога“. Движа се между 7-а и 9-а скорост, но именно тези скорости ме научиха да улавям моментите, да забавям, когато е необходимо, и да ценя изгревите и залезите, усмивката в детския сън, шума на вълните, гледани през чаша студено вино… И определено предпочитам автоматик, защото ми дава възможност да минавам плавно между скоростите, като ми оставя свободен ресурс за важните неща.

 

Красотата на жените

Истинската красота на жените се крие за мен в погледа – този, който може да омагьосва и да те кара да се опиваш, да лекува рани, да дава кураж, да разбира без думи. С годините установявам, че все по-малко се вълнувам от физическото излъчване, а повече от това, което носим в себе си, така че се старая да се харесвам и да работя върху малките „бъгчета“, които всеки има. Силата ни е в ежедневното жонглиране между всички роли, които имаме – на професионалисти и мениджъри, майки и съпруги. В способността да превърнем къщата в дом и хората в екип. В умението да улавяме невербалното и след това да го облечем в думи. В образованието и в желанието да бъдеш всеки ден подобра от вчерашното ти „аз”. В обичта и страстта, с която правим всичко.

Зад моето „аз” стоят определения като майка, приятел, професионалист, завинаги вярваща в доброто и красивото у хората, неумееща да си събере мислите в 5 думи И тук идва мястото на мъжа, който е опора и коректив, приятел и любовник, сила и нежност в едно, баща и пример. Имам щастието да работя в прекрасен екип, където сме изградили балансирани и коректни професионални отношения, които се базират на компетенции и поети отговорности. Целият ми професионален опит е там и съм разглезена от този факт. Но няма как да отречем и факта, че на жените все още се лепят етикети и се налага едно непрекъснато доказване, една борба за разбиване на стереотипите.

 

Балансът между семейство и работа

Семейството е всичко. Опитвам се да бъда всеотдайна майка и партньор в живота, но отдадеността към професията ми и към екипа също изискват много време и внимание. Моята формула за баланс се основава на факта, че на практика имам три деца – двете ми родни и първото, най-голямото – клиниката. Обичта и вниманието са важни и за трите. И не, те не са в състезание, успявам да ги балансирам и смятам, че съм добър пример за децата си. Денталната медицина се развива с изключителни темпове и за да можем да предлагаме адекватно и съвременно лечение на пациентите си, всеки от екипа ни следва една своя линия на професионално самоусъвършенстване. Освен лекар, се опитвам да бъда и добър мениджър и HR специалист в клиниката ни. Намирането на баланса, желанието да бъдем все по-добри, стремежът да се уча от добрите български и световни практики отваря голям хоризонт за нови постижения.

В човешки аспект трябва да се опитваме никога да не изгубим чувствителността си към болката и проблемите на пациентите,  и винаги да намираме начини да се справяме с рутината.

 

Моето лично време

Имам много малко само мое лично време, но си го пазя и то се изпълва със спорт, четене и чаша кафе с приятелки и дори сама. Работата ми е изключително напрегната и отговорна, свързана е с много говорене и с менажиране на болката на хората. Именно затова, за да мога да съм полезна, търся начини да зареждам батериите – контактът с природата ми носи спокойствие и смирение.

И ако трябва да съм откровена, не ми стига време за такъв сън, че да се събудя без аларма, да започна блога, който съм планирала, да се запиша на танци, да създам цветна градина, за която да се грижа.

 

Сълзите

Това, което ми липсва, е майка ми, но това е кръговратът на живота. Не се притеснявам да плача за много неща – когато гледам филми или дори слушам песни, за приятелите си и техните житейски проблеми, за колегите си, плача за жестове, дошли от сърцето и за такива, докосващи сърцето. Плача при срещи и раздели, плача от смях понякога. Това е моето лечение и моят начин за пречистване.

Страх ме е от лошото у хората, защото за всичките тези години живот не намерих противоотрова срещу него. Страх ме е от агресията във всичките й проявления. Страх ме е, че няма да ми стигне времето да наобичам всички, които са ми скъпи.

 

текст: Ина Георгиева, снимки: Владимир Стоянов

 

 

Партньор на Деница в пътуването към самата нея е Citroën C5 Aircross, създаден за емоционални и дълги пътешествия към красиви места. И тя би потеглила към Родопите, към Тоскана, към морето… „Места, които ме карат да притихвам, да пълня очите си с красота и цветове, които обаче са нищо, ако обръщайки се, не можеш да ги видиш отразени и преживени с човека до теб. Обичам да шофирам, но го правя с наслада и балансирано с много ходене пеша. Планирам си времето и не бързам, винаги слушам хубава музика, докато шофирам”. 

Наричат C5 Aircross „летящото килимче” заради специалното окачване Progressive Hydraulic Cushions® на Citroën, което осигурява несравним комфорт и усещане за „прелитане“ над неравностите. Шикозният интериор, удобните седалки и огромният багажник, който може да побере куфарите на цялото семейство, са гаранция за незабравими преживявания.