Славена е от онези мъжки момичета, които не цепят думата на две. Казва и го прави, каквото и да струва. В себе си тя събира няколко противоположни определения и състояния - стихия, поезия, въздишка, айсберг, чупливост. На 13 години се качва на мотора и така е до днес – успява да съчетава нотите и песните с музиката на двуколесния звяр. Затова записва и заснема песента “Някой те обича”. Неговата кауза е насочена, както към мотористите, обръщайки им внимание, че трябва да са по-внимателни и отговорни към себе си, докато се радват на скоростта, защото „някой ги обича” и към шофьорите с автомобили, които често забравят, че не са сами на пътя. В клипа участват хора с важни и отговорни професии в обществото, които карат мотор. В следващите редове Славена натисна спирачки, за да разкрие душата си.

Винаги може и още малко

Определено житейската ми скорост е ръчна. Обичам да имам контрол над нещата, а скоростта е 9-а, все пак винаги може още малко. Истинската красота на жените Истинската красота не е външният вид, който разбира се, съвсем не е без значение, но според мен, на първо място са индивидуалността, креативността и издръжливостта и това, че мечтае и предава една скрита красота, която се усеща, а не се вижда. Точно тази, вътрешната красота, кара човечеството да върви напред. Може да вдъхновява и да вдъхва увереност в другите. Силата на една жена е в умението да съчетае борбеност с нежност. Когато тя си постави цели, прави всичко възможно, за да ги постигне, без това да отнема от любвеобилността - и себеотдаването към другите. Научих се да се приемам такава, каквато съм. Единствената промяна, която бих допуснала, е за неща, които ме усъвършенстват и обогатяват душевно. Бих започнала повече да угаждам на себе си, с което със сигурност ще спечелят и другите. 

Двете категории

Жените в България се делят на две категории. Такива, които имат добра самооценка и самочувствие, които знаят точно какво искат и не се притесняват да го поискат, и такива, които са с много ниско самочувствие, което според мен е провокирано от лоша социална среда. За съжаление в България има много места, където жената се възприема като същество, което трябва изцяло да е в услуга на мъжа и това се възпитава още в семейството у малкото момиченце. Това неминуемо води до ниско самочувствие. Дори и след осъзнаване и опит за промяна в мисленето, то веднага спада до критични нива, само от едно изречение. Този проблем е много голям и всичко зависи от майките на бъдещите жени.

Има и огромно професионално неравновесие между жените и мъжете в България. Аз, като жена, ръководя една не много женска материя в сферата на охранителния бизнес. Повечето кандидати за работа при нас са мъже, и аз често се срещам с тях, за да им обясня и преценя, дали са подходящи за позицията, за която кандидатстват. Забелязала съм, че много често, ако в залата съм с колега мъж, някои от кандидатите дори не се обръщат към мен, все едно не съществувам, само защото съм жена. Постоянно се сблъсквам с реплики, като “е, не искам жена да ми работи еди-какво си”. Има много мъже, които не приемат информация или предложение за решаване на даден проблем от нас, само защото сме жени. И това трябва да се промени!

Балансът между професия и семейство

За да има баланс между професионално удовлетворение и семейна отдаденост трябва да получаваш и да даваш подкрепа от и на партньора си. Семейство е, когато единият не се отказва от стремежите си в името на другия, тъй като и двамата са индивидуалности, които имат нуждата и правото да се развиват. Трябва и много внимателно да се балансират компромисите, никога да не преобладават към едната или другата посока. Ако един човек е удовлетворен професионално, той е щастлив и в семейството си, защото е спокоен и когато се отдава на близките си, го прави изцяло.

Семейството разбира се е най-важното нещо в живота на всеки един от нас, но според мен може да се постигне баланс между двете, ако и двете страни са готови да споделят тревогите на другия. За щастие, професията, която ме избра, а именно сцената, дава необятни възможности за развитие. Имам още много за постигане - нови песни, нови клипове, нови концерти, нови филми… В следващите 20, 30, 40 години искам да пея, да играя и да създавам. От известно време се замислям, как мога да помогна на децата в България за тяхното развитие. Това е едно предизвикателство, което все повече наднича зад рамото ми и ме дърпа за косата.

Моето време

Имам нужда да имам мое лично време и лека-полека се научих да си го осигурявам по различни начини. Понякога то е докато пътувам, дори и по работа, обичам да шофирам и това ми позволява да оставам сама с мислите ми. Понякога се качвам на мотора и карам безцелно - природата, миризмите, цветовете, небето са много ярки и различни, когато си на мотор. Тогава спирам и гледам, това ме зарежда много. Зимата обичам да се качвам в планината, дори и сама, със сноуборда, това е страхотно енергийно презареждане. Често просто пея в къщи, но не нещата, които ми трябват за следващия концерт, а такива, които в момента отговарят на душевното ми състояние. Мисля, че до голяма степен успявам да бъда “аз”. Извоювах го с времето. :) За съжаление не ми стига времето да се виждам с всички, с които бих искала. Имам дестинации, на които искам да отида, но за това си трябва, освен средства и време. И си мечтая да се кача на хеликоптер. Тази година за малко да ми се случи, но не успях, явно за да не ми дойде следващата щура идея. Все още в живота ми липсва едно, две малки човечета, които ако са като мен, ще си имам големи грижи ;) Но тези неща се случват тогава, когато трябва, и ако е вярно, че душите на децата избират нас за техни родители, явно моите още ме търсят.

Не е срамно да плачеш

Плача, и вече не го крия. Плача за много неща, понякога от прочетен текст или видяна картина, плача на театър, в киното, на концерт. Плача всеки път, когато се пусне химна на България на официални места и започна да го пея с тълпата… плача и от радост, от умиление… Ох, всъщност, май съм голяма ревла?:)  Като всеки човек имам и своите страхове - да не загубя любимите ми хора, приятелите, вярата в доброто и доверието в хората. А в професионален план винаги ме е било страх, че може да не съм достатъчно добра за това, което правя в момента. Това ме преследва постоянно, но пък ми помага да вървя напред.

Зад волана

Обичам да шофирам много! Качих се на мотор на 13 години. Един приятел на брат ми беше така неразумен да ми даде неговия да се пробвам, и така цяло лято, а на 16 години се записах на курсовете за Б категория. От тогава все карам. Обикновено аз съм шофьорът в нашите компании, както и по турнета. И леко се дразня, че има много несправедливи схващания за жените шофьори. Истината е, че добрите и лошите шофьори са и при двата пола. Съвсем не са изключение мъжете, които правят всички грешки, преписвани на жените. Когато една жена кара добре, тя НАИСТИНА кара добре. Дамите са по-внимателни и разсъдливи и не са толкова самонадеяни. А и способността на жената да върши няколко неща едновременно, също е плюс към техните умения. Има и страхотни мотористки, които няма да бъдат лесно настигнати от доста представители на силния пол. Готова съм винаги да потегля на някъде. И ако трябва да избирам нов автомобил, то ще е 4х4, за да мога да отпраша някъде по планините, да се заровя в снега, пред някоя малка спретната къщичка, с повечко стаи за приятелите, които ще тръгнат с мен и любимият ми човек. 

текст: Ина Георгиева, снимки: Владимир Стоянов