Желязна ръка, но облечена с много мека ръкавица, управлява в последните 10 години компанията, която е официален вносител на автомобилите Honda. Това е ръката на Ангелина Деведжиева, изпълнителен директор на Бултрако Моторс АД. И виждаме с очите си, как с мекият й глас и усмивката с трапчинки, запазени и до днес, карат мъжете в шоурума веднага да откликнат на въпросите й. В същото време тя е равна с тях, но се усеща деликатният респект, породен от качества и умения, доказани в годините като дисциплина, дипломация, упорство и непримиримост и постоянна енергия. А докато сме там, усещаме приповдигнато настроение, защото предната вечер е пристигнал напълно новият SUV ZR-V, а това е като да дойде ново дете в семейството. Докато емоцията още държи всички, разговаряме с Ани, какво е да си шеф на автомобилна компания и каква житейска скорост вдига най-често.

Ангелина Деведжиева е част от луксозното списание Истинската скорост на жените 2024

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Ани, каква е твоята житейска скорост днес от 1 до 10? И автоматик или ръчна философски погледнато?

О, бих казала 11. Професията ми и позицията, която заемам в Бултрако Моторс, оторизиран дилър на Honda, е такава, че се налага да балансирам между многото си служебни ангажименти, да хвърча буквално между София и Пловдив и да бъда достойна майка и съпруга. А, и да не забравям да бъда жена! Обожавам усещането за контрол, което дава механичната скоростна кутия, но съвременните автоматици на Honda не те лишават от нищо, но пък създават комфорт в градския трафик. Философски погледнато обаче, обичам да държа инициативата в свои ръце.

Какво е да си жена изпълнителен директор в автомобилния бизнес? Как те възприемат мъжете в него и съответно в околния свят, когато разберат къде работиш? Как те възприемат клиентите? 

Повече от тридесет години работя в един доста мъжки бранш, така е. Бих казала, че мъжете ме възприемат като един надежден партньор и дори често се съветват с мен. Вярвам, че имам позитивна и продуктивна комуникация с колегите си, които са предимно мъже. Изградила съм приятелски взаимоотношения с много от нашите клиенти, които подхождат към мен с доверие и уважение. Ние, жените, сме доста по-непосредствени в общуването, а това много помага при създаването на партньорства и приключване на сделки. 

Откъде идва любовта ти към автомобилите? 

От баща ми. Детството ми мина с него, возейки се в семейната ни кола, ходейки да я зареждаме, мием, на покупки…. От малка обожавам миризмата на бензин, мечтаех си за момента, в който ще се науча да карам автомобил. Всъщност това се случи когато бях на 13… Пак татко ме насочи към Техникума по механотехника в Пловдив, което много ми помогна. И при първата появила се възможност да се занимавам с автомобили, не се поколебах дори за миг. Благодарна съм за късмета, който получих от съдбата. Автомобилът е нещо много повече от превозно средство. Той е настроение, преживяване, за мен лично – средство за освобождаване от стреса, дава свободата да пътуваш, да мечтаеш, какъвто е и рекламният слоган на Honda – „Силата на мечтите“.

Honda e много специална марка, казват, че е за фенове. Кое е различното в този японски бранд?

„Хондите“ се славят със здравината и технологиите си. Факт е, че с качеството, което предлагат автомобилите ни, клиентите ни буквално се абонират за нас и искат всяка тяхна следваща кола да е отново и отново от нашата марка. Тук не става въпрос за излишно парадиране със скъпа лимузина и конски сили. Става въпрос за възхищение от техническото съвършенство на продукта. Аз бих казала, че Honda e религия. Всъщност създателят на марката, Соичиро Хонда, дори е разработил собствена философия за „трите радости“, която е част от корпоративната ни култура и до днес, 75 години след основаването на Honda Motor Co. Част от неговите постулати гласят, че човек трябва да е щастлив с труда си и да изпитва радост, че чрез него доставя задоволство както на себе си, така и на клиента.

Кога натискаш спирачка?

Когато е необходимо на пътя, но често автомобилът прави доста неща вместо мен - пакетът за безопасност Honda Sensing, включен стандартно във всичките ни модели, разполага и със спирачна система за предотвратяване на ПТП в градски условия. И спира доста често, докато сутрин в задръстванията довършвам грима си в колата. Е, и аз съм като останалите жени 😊

В житейски план бих казала, че трудно се отказвам, просто спирам за малко, за да обмисля следващата стратегия.

Как балансираш между работа и семейство? 

Формулата е самодисциплина и желязна, но гъвкава организация. Така не се налага да правя компромиси в името на едното или другото. Не бих казала обаче, че двете неща се изключват взаимно. Част съм от голямо семейство и то е изключително важно за мен. Успявам да се погрижа и за родителите си и за лелите си дори. Всички се подкрепяме взаимно. 

Мъжът?

Приятел, надежден партньор, опора, доверено рамо, на което да поплачеш, когато ти се плаче, човекът, с когото да споделиш, да ти покаже посоката, когато си я загубил, но и аз за него също.

Имаш ли „твое“ време?

О, да, рано сутрин, преди всички, когато съм във фитнеса (надявам се да не звуча шаблонно). Другото време е пак сутрин рано и вечер, докато шофирам по магистралата с любима музика. Моето време е, когато си пускам отпуска, за да се видя с приятелките си.

Автономните автомобили вече съществуват. Може би е въпрос на време и регулации да ги виждаме и на пътя. Няма ли да изчезне удоволствието от шофирането? 

Понякога шофирането е състезание и тръпка, но често може да бъде и нещо като медитация, при която събираш мислите си и усещаш кой си. А друг път е досадно висене в задръстване, но според мен това е въпрос на гледна точка. Определено автономните автомобили са част от бъдещето. Както вече споменах, системите за безопасност на Honda правят доста неща вместо нас. Прекарвам много време в автомобил и смятам, че това е голямо удобство, особено в натоварения градски трафик. Но не вярвам, че производителите ще изключат напълно човешкия фактор, винаги ще има опцията "режим на ръчно управление", за да се насладиш на шофиране по красиви и лъкатушни планински пътища, например, да усещаш как автомобилът ти се подчинява, докато заедно описвате завой след завой.

Накъде би потеглила и шофирала сега?

Към морето! Дори самото му съзерцание - изгревите, залезите на морския бряг ме карат да мечтая. Има едно наистина за мен вълшебно място – Никити, Гърция, близо е до България и само при мисълта, че ми предстои пътуване до там, започвам да се наслаждавам на това, което ме очаква. А и съм от Пловдив, свикнала съм с повече слънце, нося го в душата си.