Тя е част от голямата телевизионна фамилия Халваджиян и носи името на баба си Ахавни – гълъбица от арменски. Може би точно поради тази причина умее да лети нависоко – там, където достигат само най-рейтинговите телевизионни формати като “Две капки вода”, X Factor, “Маскираният певец”, “Господари на ефира”. Всъщност, всички я познаваме като Ани – цветният и мултифункционален PR експерт на Global Group, човекът, който умело отговаря на въпроси както за известните си роднини Маги и Джуди Халваджиян, така и за всички продукции, и всички звезди в тях. С една дума комуникатор, много добър и много цветен.

Точно такава – усмихната и ярка, Ани Халваджиян се появи на уречената за снимки среща. Влезе бързо в образ и също толкова бързо след това отлетя за следващия професионален ангажимент на клана Халваджиян, като преди това отговори на въпросите ни, лично и от първо лице, този път за себе си.

 

На ръчна скорост

В живота се движа между 9 и 10, опитвайки се да контролирам всичко. Винаги се опитвам да гледам философски на живота. Но дори и от тази гледна точка осъзнавам, че прекалявам със скоростта. Движа се между 9-а и 10-а скорост, дори когато съм на почивка. И въпреки че добре осъзнавам предимствата на автоматика, постоянно съм на ръчни скорости, защото се опитвам да контролирам всичко. Няма как една свободолюбива, любопитна и леко луда изследователка и пътешественичка да живее живота си на автоматик.

 

Искам ми се да живея в хармония със себе си и света

Красотата на жената е в увереността, грацията, одухотвореността, елегантността в дрехи, поведение, всичко. В никой случай не я откривам в гротескните напомпани устни, гърди, самочувствие, което идва от притежаване на вещи и никакви лични качества, знания, мисъл. Преди си фантазирах за промени във външността (да бях взела сините очи на майка ми, например, да бях с още 5 см по-висока и 5 кг по-малко), сега се опитвам да се променям вътрешно. Търся повече баланс, спокойствие, търпение, които да доведат до крайната цел - да живея в хармония със себе си  и света.

 

Силата на жената е в способността да се грижи за някой друг

Източните философии казват, че силата на жената е в мекотата й. В търпението, в умението да се опитва да разбере другите... Най-кратко - в способността й да обича и да се грижи за някой друг...

Много стойностни жени са с ниско самочувствие, други пък страдат от синдрома на принцесата. И в двата случая е проблемът е във възпитанието ни. Вследствие и едните, и другите не могат сами да управляват живота си. Първите търпят мъже, които не са за търпене, вторите чакат принца, впоследствие те също търпят каквото там са взели за принц, просто за да не останат сами. В доста сфери все още съществува неравенство. София може да е модерна и европейска като цяло, но знаем, че София не е България. Патриархалният псевдоморал, казвам псевдо, защото тук много строго съдим, но ако чуем, че бият някого в съседния апартамент се правим, че недочуваме, ориенталското мислене и отношение към жената все още е определящо на много места, включително и в професионалните отношения.

Приятел. Партньор. Съветник

Винаги съм имала такъв късмет с мъжете - силни, интелигентни, успешни, дотолкова уверени в себе си, че да могат да признаят, ако жената до тях знае или може нещо по-добре от тях, да я подтикват да се развива, че всъщност сега осъзнавам - това не е късмет. Намирали сме се в сложната ситуация, в която живея, защото за мен и семейството, и работата са с номер 1. Което прави постигането на баланс изключително сложна, ежедневна задача. Разбира се, че се случват компромиси и в едната, и в другата посока. Истината е, че не може да съществуват дългосрочни отношения без тях, компромисите.

 

Животът е кратък, за да пропускаме нещата, които ни доставят радост

Имам толкова много идеи за бъдещето, че не знам коя от тях ще надделее. Дори не знам дали ще съм в България или в заслужена пенсия на плажа в Гоа след 20 години. А колкото до работата, единственото, което не само искам, а и вече постигам, е да си избирам с кого и за кого да работя. Успявам да имам време за себе си с добро подреждане на приоритетите. Йогата например я писах в графа “Задължителни”. И така успявам два пъти седмично да се спася в залата и да презаредя.

Другите ми любими и зареждащи занимания са пътешествията – в света на книгите, киното, природата, разходки с  кучето Пако, хапване, обожавам сладкото, виното... Нормалните удоволствия. Кредото ми е, че животът е кратък, за да се лишаваме насилствено или да пропускаме нещата, които ни доставят радост!

Нищо не ми липсва, освен собствен двор със зелена трева и дръвчета, които да цъфтят напролет. Но..., работим по въпроса. Това, за което трябва някак да намерим време е едни далечни пътешествия до Япония, Нова Зеландия и Аляска. Просто дотам няма как да идеш за седмица, безумно е.

 

Плача, но не се страхувам

За последен път плаках, когато загубих предишното си куче Джоко. Той ми беше отнет насилствено от зли същества, които само на външен вид наподобяват хора. Не мога да си представя след тази болка какво би ме разплакало. ОК, признавам, плача си на клипчета, в които кучета се събират със стопаните си след дълга раздяла. На филми, книги... Най-големият ми страх се сбъдна, загубата на любимо същество и то преди времето му... Вече не ме е страх!

 

Жените шофьори?

Ами, чудесни сме! Обичам да шофирам. Едно от любимите ми занимания е. Даже като почивка го възприемам, дори и в безумния софийски трафик. Слушам музика и релаксирам. Жените шофьори... ами, чудесни шофьори сме, само практика ни е нужна. Всички знаем статистиката, че далеч по-малко пътни инциденти са предизвикани от жени-шофьори.

Тоскана, вино и любов

Бих тръгнала веднага за Тоскана! С поне още трима души, Асен и двама приятели. Да обикаляме „Голямата красота” и всеки ден да пием вино на различно място.

 

редактор Пепа Попова, снимки Владимир Стоянов