Казват, че за да изглеждате като парижанка, не е нужно да сте родена в Париж. Това е състояние на духа.. 
Настоящата ни героиня не е родена в Париж, но определено носи в себе си този дух и владее до съвършенство така любимия ни лаконичен и елегантно практичен “френски шик”. Нежната, изключително харизматична и елегантна Христина Ангелова е потомствен моделиер и създател на най-френско звучащата модна къща в България – “Maison Tina”.

Всъщност не само името на марката, но и линията на облеклата, и материите, от които са изработени, носят усещане за Франция, за класа, за шик – timeless chic. Шикът може да бъде просто в небрежно набрания ръкав на палтото, едва вдигната яка, красива бродерия или асиметрия... Но палтото в “Maison Tina” е от кашмир или ангора, ризата от коприна, а бродериите – винаги ръчно направени. Именно заради своя отличителен почерк и внимание към детайла, Тина, както я наричаме ние и приятелите й, бе отличена от Академията за мода със Златна игла в категория „Най-добър млад дизайнер” през 2015г .

А заради тази нейна вродена елегантност я поканихме да тества по уютните централни улички на предколедна София красивия кросоувър DS3 Crossback, който ние определяме като автомобилният Haute couture.

текст: Пепа Попова, Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

По-малкото е повече във всеки един смисъл 

Наскоро размишлявах каква е житейската ми скорост. Как с годините и с преоткриването и опознаването на себе си, приоритетите, а може би и амбициите ни се променят. Например в професионален план: чета статии, разглеждам фотосесии от изминалите години на Maison TINA и осъзнавам, че до преди 3 години съм била на доста по-висока скорост от тази в момента. По-настоятелна да бъда и да правя нови и нови неща, съответно това да бъде отразявано, да бъда разпознаваема в професионален аспект. В момента съм много по-спокойна, в повечето случаи дори не показвам това, което правя пред широка публика, а само пред тази, към която се отнася. 

От друга страна не мога да не отдам и до голяма степен това “намаляване на скоростта” и на пандемията, която се развива от близо година насам. Настанаха трудни времена за много хора, както и за икономиката. В такъв момент трябва да сме по-смирени и да забавим темпото. 

Дори що се отнася до модния бизнес, нещата преди Ковид бяха достигнали някакъв чудовищен пик на производство и свръхпроизводство, на свръхконсуматорство. Така нареченият “фаст фешън” и принуждаването на големите дизайнерски къщи да създават годишно между 5 и 7 колекции, докараха света още по-близо до екологична катастрофа. Всеизвестен факт е, че модата е един от най-големите замърсители и вредители на околната среда. 

Новите движения като съзнателна мода, бавна мода, устойчива мода са бъдещето на този бранш за една по-чиста планета. От нас зависи да прегърнем тази идеология и да осъзнаем, че всъщност по-малкото е повече във всеки един смисъл както за нас самите, така и генерално за опазването на природата и земята ни. До голяма степен глобалното “забавяне на скоростта” ще доведе и до качествени изменения в един добър смисъл в някои отношения. За съжаление в други - ще е пагубно. 

Така че, ако трябва да отговоря за себе си, от 1 до 10, в момента съм на 5-та скорост, ръчна и се надявам все повече хора да забавят скоростта, за да можем както да съхраним себе си, така и да опазим света, в който живеем... Важно е какъв свят ще оставим на тези след нас. 

Търсач на съвършенство

Макар и понякога да не го откривам, аз винаги се стремя към съвършенство и това е водеща сила в работата ми. От тук произлиза и следващото, без което съвършенство не би могло да се постигне - педантичност. Също така съм непоправим реалист. Бохем по душа, но в един по-лек вариант от общоприетия. Обичам да ми е хубаво. Обичам да се отдавам на това, да се наслаждавам на живота. И накрая, сама мога да се определя като човек, на когото може да се разчита. Човек, който не би предал. За мен лъжата и предателството (като изключим дребни битови лъжи, както ги наричам) е непростим грях. А и хората, които го правят в повечето случаи лъжат сами себе си. 

Красотата е нещо относително - или имаш очи да я видиш, или не... 

Женската красота е необятна. Тя, също така, е субективна и в повечето случаи събирателна както на външни фактори, така и на вътрешен свят. Знам, че е клише, но харизмата е нещо велико и нямаш ли я, колкото и да си красива, това няма да свърши работа за онзи дълготраен, желан ефект. В днешни дни красотата е доста пречупвана през различни призми. Дефектите се смятат за ефект. Несъвършенствата - за дар. Това налага и модният свят през последните 5-6 години. По билбордовете, списанията и онлайн пространството трудно можете да видите онези съвършено красиви жени от ерата на Джани Версаче. По-скоро се налага нестандартното. Новото красиво. Красотата е нещо относително - или имаш очи да я видиш, или не. 

Аз съм “за” промените, стига само да не “избягаш” от себе си

Променяла съм се и не го крия. Аз съм “за” промените, стига те да са в рамките на нормалното, в рамките на естественото. Стига да не “избягаш” от себе си и стига да го направиш по собствено желание, да е осмислено действие от теб самия. Трябва истински да харесваш себе си, за да се престрашиш да промениш нещо малко. Но искаш ли да бъдеш друг човек и започнеш ли да дялкаш лицето и тялото си, крайният резултат може да е неприятен. 

Женската енергия движи света 

Жените са силни и го доказват всеки ден. Нека обаче си пожелаем да има по-силни и по-истински мъже. Тогава на жените не би им се налагало да са толкова силни и ще са повече жени. Да не губят женската си енергия. Защото тя движи света. 

А мъжът?

Мъжът за мен е моят съпруг. Силен, умен, предприемчив, любящ. Това ми позволява да съм жена. Мъжът е движеща сила за жената, както и жената за мъжа. 

В новото „нормално“ трябва да се научим на търпение

Трябва да осъзнаем, че няма как да махнем с вълшебна пръчка и всичко да си дойде постарому. Това е процес, през който едни ще минат по-лесно, други по-трудно. Общото ще е, че през този процес всеки ще трябва да извлече поука и да продължи напред. 

Различни жени, различно самочувствие

Смятам, че има различни групи жени. Едни са с прекалено високо самочувствие, изградено на нулева база. Това отдавам на сбърканата ценностна система на съвременното общество. Други са в средата, имат реална оценка за себе си на база образование, професионална реализация, семеен и социален статус и съответно е в реда на нещата да имат самочувствието на успели хора. Една определена група жени, обаче, със сходни качества на предходните, са с абсолютно ниска самооценка. Според мен те не са били поощрявани в детството, не са били оценявани. Вероятно са с по-дълбока емоционалност и някъде по пътя някой е засегнал тази им емоционалност, което е довело до липсата на самочувствието им. 

Значение има колко си квалифициран и как си вършиш работата 

Не мисля, че има професионално неравенство между жените и мъжете в България. Познавам и съм чела за доста успешни жени. Те все пак са преки началници на много мъже. Според мен значение има колко си квалифициран и как си вършиш работата. Също така колко си упорит и до къде би стигнал, за да се издигнеш. Все пак това е само мнение. Моята работа в същността си е доста самотна и нямам конкретни впечатления от йерархията в големите фирми и до каква степен мъжете се ползват с привилегия на база полова принадлежност. 

Аз съм дизайнер 24/7

Единствената жертва, ако мога да я определя като такава, която изисква работата ми е, че аз съм дизайнер 24/7. Това е призвание и дори да нямам работа, дори да не извършвам нещо в момента физически, в главата ми аз винаги съм там. Лягам и ставам с тази мисъл. Дори да не ми личи, аз съм винаги там и винаги мисля за нещо, свързано с работата ми. Дори ужасно много се тормозя и обвинявам в моменти, в които не се случва нищо или в моменти, в които мога да съм продуктивна, а не съм. Само един творец може да ме разбере. Иначе, през деня работя, вечер съм си вкъщи или навън със съпруга ми. Успявам да се виждам и с приятели. Засега не ми е толкова натоварено, за да се налага да правя компромиси с едното или с другото. До момента липсата на време дължа на неправилното му разпределение. 

Важен е пътят

Далеч съм от мисълта, че съм постигнала нещо голямо до момента. Интересен е фактът, че в началото на пандемията осъществих контакт с парижки шоурум, който следя от години. Пандемията всъщност създаде възможности за хора като мен, да бъдат забелязани от големи търговци. Уви, границите, пазарът и седмиците на модата са затворени и сме оставили нещата на stand by. Надявам се с пробуждането на света отново да ми се даде тази възможност. През това време продължавам да се уча и усъвършенствам. Знам къде искам да съм. Докато имам висока цел, тя ще ме води нататък, а до къде ще стигна - това никой не знае. Важен е пътят, нали така?

Личното ми време е докато работя, защото съм сама 

Винаги съм имала свободата да бъда “аз”. Личното ми време е докато работя, защото съм сама. Имам време да мисля за много неща, да слушам хубава музика, обожавам джаз, Боса нова... изобщо по-релаксираща музика. Обичам да сядам на обяд също сама, след което да изпия чаша кафе и да се върна обратно в ателието. 

Да ценим всеки един момент, колкото и обикновен да ни се струва 

В момента ми липсва ужасно това да мога да пътувам. Да организирам, да искам да видя това и онова. Липсва ми дори самото плануване. Разглеждам снимки от отминали пътешествия и макар, че не бяха толкова отдавна, ми се струват като от отминал живот. Самата невъзможност в момента ги прави да изглеждат абстрактни. И разглеждайки тези снимки се сещам за цитат от “Нежна е нощта” на Фитцджералд, който гласеше: “По-късно тя си спомняше за щастливите часове на този следобед - един от онези празни откъм събития промеждутъци от време, които в момента изглеждат само свръзка между минали и бъдещи радости, а се оказа, че всъщност те са самата радост.” 

Нека ценим всеки един момент, колкото и обикновен да ни се струва точно тогава, защото по-късно ще се случи така, да осъзнаем, че е бил самата радост. 

Плача

Плача на филми, когато ги гледам сама. Плача на предавания със социален елемент, за нещастни и забравени от света деца, възрастни хора. Изключително ми е болно за възрастните хора в България. Държавата, а и обществото са ги докарали до там да бъдат обречени и да нямат достойни старини. Много е жалко. 

Колкото може по-далеч, а най-добре към морето

Обичам да шофирам и се справям добре. Знам, че много мъже ще се изсмеят, но да, аз шофирам добре. Обичам да обикалям града по задачи и да слушам Джаз ФМ. 
А с DS3 бих тръгнала веднага към морето. Иска ми се да го видя и в този му сезон. Бих тръгнала със семейството си или с шумна приятелска компания.