Екатерина Стратиева е най-добрата българска състезателка по автомобилен спорт и е трикратна европейска рали шампионка. Въпреки невероятната воля, когато е зад волана на състезателния автомобил, многобройните титли, многото фенове, които има, тя е притеснителна, дори срамежлива, но много естествена и откровена. Казва точно това, което мисли. Както се определя – зодия „балък“, въпреки, че е „везни“. Признава, че гримовете и червилото не са нейното „аз“, но обожава да създава уют в дома. Кое е момичето, което държи адреналина и скоростта на макс на трасето, а после спокойно се усмихва - в следващите редове и в компанията фантастичният нов Opel Astra.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Какво се случи в последните две години в твоя живот?

Колкото и да искам и опитвам да намаля житейската скорост, толкова повече се оказва, че тя се покачва, но установих, че това ме прави жива, стегната и борбена. В края на миналата година продадохме автомобилът, с който спечелих третата си европейска титла. Беше трудна раздялата с него, защото бях изживяла много положителни и негативни моменти, но се бях привързала, колкото и странно да звучи. Всичките ми автомобили възприемам като приятел, като човек или куче, нещо, за което трябва да се грижиш, ако искаш да ти дава това, от което имаш нужда. Когато сме на състезание аз си говоря с него :)

И така след раздялата края на декември и неяснотата какво следва още в началото на януари се появи и “новата каляска” - нашата Opel Corsa. Знаеш ли, аз много обичам да си правя предизвикателство и да казвам: „Ако направя това, ще стане онова“. Заинатих, че ако преплувам един леден басейн, ще имаме нов автомобил и след два дни вече планирахме пътуване до Австрия, за да го докараме оттам. Естествено след този студ последва и настинка, превърнала се в почти 3-месечен Ковид в къщи по пижама, но чакането за колата си заслужаваше.

Твоят навигатор е и твой спътник в живота. Как възприема той ти да си пилота и лидера?

Да, моят навигатор е и мой приятел, с когото живеем 5-6 години, ако не и повече. Времето лети толкова бързо, че вече нямам спомен :) Той е човекът, който отново ме върна в състезателния автомобил и екстремната игра. Имах сериозни проблеми, които ограничаваха шофирането, но със силна опора от негова страна, вяра и търпение, успях отново да сложа каската. Той ми помогна да сбъдна една 10-годишна мечта следствие, на която ме направиха почетен гражданин на град Злин в Чехия. Може би това бе един от най-големите ми моменти в спорта. После колелото се завъртя на по-бързи обороти и той ми помогна да спечеля и третата ми европейска титла при жените. Разбира се, в началото аз бях лидерът, но с времето мъжкото в него проговори и в много моменти той иска да контролира и ръководи всичко. Не ми беше лесно, но при мъжете май е по-сложно с мъжкото им его и това да не са “под чехъл”. Понякога сме като Пиф и Еркюл и всеки иска да е отгоре, но това също е вид адреналин, който ни прави живи и истински.

Вече си шампион. Кога ще натиснеш спирачка? Кога ще дойде време за твое семейство, за дете?

Хм… Въпрос, на който не знам как да ти отговоря. Ако майка ми чуе ще й настръхне косата, но знам, че известна степен ще ме разбере и подкрепи, защото знае какво е за мен спорта. Иначе, да, навърших 40, но не искам да натискам спирачката, защото се оказва, че през всичките тези години съм станала много адреналинно зависима и имам нужда от този спорт, за да може организмът ми да функционира нормално. Щастлива съм, че човекът до мен ме подкрепя и двамата сме в спорта.

Много е трудно, когато половинката ти в началото се радва на това, което си, но след време не може да приеме да има силна жена до себе си и ти заявява, че мястото ти е в къщи и да създаваш семейство... Определено темата за семейство се коментира, но все си казвам, че когато е писано, това ще стане. Имам прекрасно куче, което вече е 13 г. с мен и той е като мое дете.

Кои са главните герои в твоя живот и какво е нужно на една жена, за да бъде уверена?

Главните герои са моето семейство, хората, които винаги са до мен и зад мен дори и когато не са много съгласни с това, което ще направя. Най-ценното нещо е семейството. С брат ми, който също е доста екстремен, докарахме толкова бели коси на родителите ни, но те винаги са били зад нас и са се гордели с това, което сме.

Разбира се, голям герой е Бигър, който вече в няколко отговора споменавам и за съжалени пропусна есенната фото сесия с тази Astra с нестандартен цвят - кола, зад която няма как да не се обърнеш.

Място и роля има и половинката ми. Толкова много моменти и трудни ръбове преодоляваме по-време на състезание. Доверието, което се изисква, всеки един от нас носи отговорност и доверява живота си в уменията и ръцете на другия и автоматично това ни сближава и прави още по-силна връзката ни.

Мисля, че трябва да си стъпила здраво на земята. Да живееш истински живот, а не да се стремиш се да бъдеш някой измислен герой. Когато си истински, земен и трезво мислещ, тогава знаеш какво правиш и може да си уверен и подобаващо оценен, защото си човек! Когато си “звезделин“ има повече атракция около теб, но това е моментно и в повечето случаи бих казала си нещо като въздух под налягане, при който може да се загуби и избяга човешкото…