Срещаме се с Ани пред едно любимо място за екипа ни. Оказва се, че и за нея – най-цветният цветарски магазин в сърцето на София – L’Amore. Денят е студен, но тя ми подава малка, елегантна кутийка с шоколадови бонбони и ми казва: „Хюгаво да ти е!“. Няма как да не се усмихна и да не усетя топлина. Тя е бизнес консултант човешко развитие и отношенията между хората, изграждането на позитивна среса са нейна страст. Преди година създава и собствен бранд - HuGaH, който да е в полза на нейните клиенти. Казано най-общо – това е идеята за живот, в който хармонията, уюта и умението да се наслаждаваш пълноценно се съчетават по най-добър начин. И въпреки привидното спокойствие, Ани е фен на високите скорости и затова страхотното ускорение още в първата секунда на тотално новия, напълно електрически Volkswagen ID.3, страхотно й подхожда. Време е да включим тока!

Обичам високите скорости

Обичам високите скорости във всеки смисъл и макар да живеем във време, в което все повече се налага да забавяме скоростта, за да живеем по-осъзнато, мисля, че съм между 8 и 9, като признавам, че целта е това да бъде и ранга за качеството на живот, т.е. скоростта да е за сметка на броя активности, но не и за сметка на тяхното качество – както и с колите. Истината е, че за автомобил предпочитам автоматик, а в живота, макар да се опитваме да управляваме контролирайки с ръчната, динамиката на ежедневието предполага да превключваме по-бързо и лесно на автоматик!

Моите 5 думи

Обичаща – живота, хората, природата

Даваща – любов, радост, отношение

Търсеща – разбиране, доверие, взаимодействие

Уважаваща – професионализма, качеството и лоялността

Мечтаеща – за повече човечност, осъзнатост и хармония

Жената може да бъде Богиня

Красотата на жените за мен се изразява в тяхната способност да бъдат многопластови - едновременно домакини и любящи майки/съпруги, вдъхновяващи и съблазняващи, силни и слаби, емоционални и решителни, искрени и потайни, разбрани и объркващи, действащи и бездействащи. Жената може да бъде Богиня и това е нейната най-голяма сила за онези, които я виждат такава!

За да промениш нещо в тялото, духа или душата е необходима постоянна грижа и в зависимост от годините и предхождащите активности се предопределя и необходимостта от продължителността на поддържащите такива, но с различни действия и фокус. Това, което аз бих променила, е онова, за което работя активно – повече дисциплина и постоянство.

Силата на една жена е в нейната мултифункционалност. А мъжът е важен партньор в живота, основата на дома и силата, която ми дава лично на мен свободата да бъда, творя и се проявявам като Жена.

Важно е да оберем егото, за да се насладим на „малкото“

Научих се да бъда интроверт от силно изявен екстроверт, станах по-спокойна и още по-осъзната за ползите от това да „живееш в настоящия момент“. Нищо не е даденост и това, с което трябва да свикнем, е липсата на планиране – на време, ресурси, пътувания, изобщо всичко, за което преди сме чертали смело планове с години напред. Днес сме стеснили хоризонта и дори това да е временно явление, силно вярвам, че умението да се научим да не планираме всъщност ще ни освободи от очакванията и ще ни направи по-реализиращи се в импулса на реално постижимото днес.

За мен това е освобождаващо и окриляващо, защото живея с наслада от малкото всеки ден. Тук е важно да спомена и необходимостта да живеем с благодарност за всичко, с което разполагаме – отново онези ресурси, за които се борим, но да си дадем реално сметка, че са налични и често напълно достатъчни. Важно е да оберем егото, за да се насладим на „малкото“. Истински оценяваме средата, хората и обстоятелствата, когато ги изгубим или се променят, както се налага в тази нова „нормалност“ и всъщност променяме смисъла и значението на това „нормално“, и отново печели най-адаптивния.

Имат ли самочувствие жените?

Не мога да отговоря еднозначно на този въпрос, защото е твърде голям риска да се вкараме в рамка през стереотипите. С това уточнение ще споделя, че за мен в България онези, които заслужават да имат самочувствието, което буди уважение не са толкова на показ, колкото онези, които изразяват такова с нескрита доза неразбиране от моя страна.

За онази категория жени, които будят моята възхита, самочувствието е базирано на дълбочината в тяхното присъствие, природния и постоянно развиващ се интелект, гъвкавостта и вътрешната сила, дори когато се показват „слаби“ и които в крайна сметка са достатъчно зрели, за да бъдат „самодостатъчни“. Това за мен означава да няма нужда да им липсва нещо, защото са наясно кои са, какво ги удовлетворява и как да си вървят по пътя със своето темпо и по своите правила. Да, те са управляващи сами живота си, но в симбиоза с всички участници в него.

Моето лично наблюдение е, че все повече жените се възприемат като „новата сила“ и макар с бавни, но решителни стъпки се забелязва смяна на тенденцията в заемане на повече ръководни или стратегически постове от дами, както в големите, така и в малките организации, особено ако са международни такива, но не само.

Формулата на баланса

Няма формула, има приоритети. Семейната хармония включва активно участие и на двамата партньори, защото в днешно време ролите са много размити и ако и двамата искаме да градим кариера и се развиваме професионално, но е важно да имаме деца и семейство, това е част от взаимните отношения и личен избор, който всеки от нас прави, с ясното съзнание и разпределение тежестта и отговорността това да се случи хармонично и за двамата. Обичам да живея без компромис и съм благодарна, че имам спътник в живота, който ми позволява тази свобода с нужното разбиране, подкрепа (морална, финансова, физическа) и това е двустранен процес. Балансът може да се наруши ако си само в позиция на взимащ или си в позиция на даващ. Семейството за мен е благословия!

Следващите 20

Имайки предвид, че съм в края на първите 20+ от кариерния си път, осъзнавам, че това е едва средата, така че мога само да си пожелая, освен здраве, да не стихва творческата енергия и ентусиазъм, които са ме водили до момента и в следващите 20, защото знам, че 40 не е новото 20 и всъщност за дамите става по-предизвикателно в някакъв смисъл, но пък се освобождават определени ресурси с порастването на децата, така че отново всичко зависи от това какво избираме за себе си.

Какво е hugah.bg?

Хюга е моята мисия, която за себе си виждам в пресъздаването и живеенето в пълнота на всичко, което е хюга за мен, а именно – живот, в който хармонията, уюта и умението да се наслаждаваш пълноценно е важно, както за дома, така и най-вече в общуването с другите. Истината е, че hugah.bg беше създадена в момент на кръстопът в живота, както често се случва с тези избори и ми се иска да вярвам, че в България имаме повече основание да създаваме това усещане и да живеем в повече радост, защото вярвам в красотата на страната и хората, с които споделяме битието и житието си. Искам да бъда добрия пример, който да покаже, че това е възможно и работя за изграждане на среда, в която хората се чувстват приети, чути, разбрани и обгрижени, съобразно техните нужди, личностни характеристики и заедно да създаваме онази среда, която развива, вдъхновява и променя условията, в които живеем и работим.

„Време за мен“

Ето, това интервю в момента, което правя с истинско удоволствие е „време за мен“, тъй като отговарям на въпроси, свързани с мен самата. Удоволствие ми доставят много неща – шоколад и вино, разговор с приятелка, успешно реализиран проект, смеха на децата ми, прегръдката на съпруга ми и този списък всъщност е безкраен. Старая се съвсем съзнателно да си създавам такива удоволствия всеки ден за постигане на това душевно спокойствие и вътрешна хармония, което е възможно, когато изживяваш тези малки мигове с наслада и в пълно присъствие и отдаденост. Да имаш свободата да бъдеш себе си, за мен е най-големия дар и мисля, че от всичко споменато до сега е ясен отговора на този въпрос. Това, вярвам, е възможно и се определя не само от семейството и партньора, но и от колегите, шефа и работата, когато те са в синхрон с твоите ценности, вярвания и нужди, защото средата ни влияе и определя нашето биване.

Никога не съм скачала с парашут и много други неща, които си мисля, че бих направила, но за да не съм, явно ме е твърде страх или не ги искам достатъчно силно.

Емоционалните моменти

Най-често плача на филми, дори анимационни, които ми действат емоционално и съм припознала като истински и докосващи определена струна в мен. Това за мен е начин да се разтоваря, без да се обяснявам излишно.

Като всеки човек имам страхове и то ежедневни, но се старая да не ги показвам и това се получава през подкрепата на близките и приятелите да ги разсейвам. Фокусирам се върху хубавите страни и онези аспекти, които действително зависят от мен и мога да променя. За тези, които не мога, се старая да влагам повече смирение и най-вече безусловно приемане, което също изисква усилие и определена зрялост.

Липсват ми някои от хората, които не са част от живота ми – не непременно само тези, които не са сред живите, но и някои от онези, които са ни белязали по пътя и животът ни е разделил. Всичко материално може да бъде набавено, но взаимоотношенията са крехки и е важно да сме внимателни с онези, които сме допуснали дълбоко в себе си, защото може да се нараним излишно, а това често е неизбежно.

По малките криволичещи пътчета...

Шофирането е моя страст и обожавам да шофирам, особено сама! За дамите шофьори мога да кажа, че вече е отживелица стереотипа, че са лоши шофьори, въпреки че аз самата ако спукам гума ще се обадя на приятел.

Първото „кръгче“ с един нов автомобил бих направила сама, за да се насладя на колата, пътя и музиката, а после ще споделя радостта, с който е готов да се вози с мен😊 Дестинацията често няма значение, но предпочитам малките, криволичещи пътчета, които са живописни и без голям трафик, както в страната, така и в Европа.

текст: Ина Георгиева,

снимки: Светослав Ханджийски, Антани Донков