Деси е от онези работни момичета, които понякога с финaта си фигура могат да преместят планини. Срещаме се с нея по обяд, след като преди това е станала в 4 часа, шофира от Велико Търново до София, има кратка бизнес среща, бързо се отбива до гримьора и пристига на нашата среща с усмихнато цветно, жълто настроение. Ако трябва да бъда честна, предната вечер, докато финално се уточнявахме, някоя от гемиите й беше потънала и не знаех какъв резултат ще постигнем... Но това е Деси, тя успява бързо да изплува, да намери най-красивото си "аз" и да е готова за следващия полет. Затова и ние се качваме в красивия електрически автомобил DS 3, който пристигна само няколко дни преди това у нас, и отиваме заедно да си заредим батериите в планината, докато Деси ни разказва за себе си.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски

Десислава Авджиева е част от луксозното списание "Истинската скорост на жените" 2024, а тук публикуваме част от интервюто с нея.

От совалка до каруца и обратно

През последната година житейската ми скорост премина от скорост на совалка до скорост на каруца и обратно. Причините за това бяха промените в личен и професионален план, през които преминах и най-вече желанието ми да съхраня себе си психически и физически, като същевременно да не изпусна управлението на совалката. Признавам, не е лесно. Намирам красота и в бързите и бавните скорости и мисля, че всяка една от тях има заслужен принос за цялостното ускорение. Успявам все повече да се радвам на нещата от живота, на случващото се сега. Заедно с това обаче, мисля и действам на по-висока скорост професионално. 
Когато се обърна назад, виждам, че съм постигнала и много и малко. Научила съм нови неща и всеки ден има какво още да уча - знания, умения, уроци на живота.

Гордея се с това, което съм направила до момента и смятам, че колкото и клиширано да звучи, най-доброто предстои. Особено, когато решим да дадем на себе си и на света максимума, на който сме способни с качествата, мисълта и мисията, която сме си определили. 

Трайни следи са оставили неуспехите във всяко едно отношение. Те са били моят компас за това как да постигна успехи и да ги оценя, да им се порадвам, да се поздравя за тях, а после да ме поздравят и другите. Няма защо да крием, че признанието на околните радва всеки.

Една роля в различни спектакли

Занимавам се с маркетинг, ПР, реклама, събития и стратегии на брандове вече 21 години и управлявам агенция в това направление вече 15 години на българския пазар. Същевременно съм консултант по бизнес развитие и помагам на собственици на бизнеси относно създаването и прилагането на стратегия в областта на маркетинга, ПР, рекламата, събитията, личния и бизнес бранд и тяхната синергия. Изброявайки всичко това, направлението ми е едно, но начинът на проявление е различен. 

Основната ми роля е да творя в маркетинга, ПР-а, рекламата и събитията, като създавам с екипа си и оставям послание на потребителите чрез кампаниите. Другата част от тази роля е да предавам знанията си на собственици на бизнеси, които са добри в тяхната сфера, за да могат да използват по-умело актуалните методи за популяризиране и да достигнат техните качества и умения до повече хора. 

Често съм и професионална водеща. На пръв поглед звучи доста отдалечено от основната ми роля, но като водя едно събитие, аз използвам уменията си, за да поддържам интереса на аудиторията и да оставя следа самото събитие. В никакъв случай не се бъркам в организацията, а се синхронизирам с всяко съдържание и тема, защото знам колко е важен един водещ, за да блесне и самият организатор с всичко, което е подготвил, и поемам тази отговорност с най-малката подробност и пълна отдаденост. 

Да пиша увлекателни истории на брандове също може да изглежда отдалечено, но идва от моята страст да оставям следа в мисленето на хората, които се докосват до нашите продукти и услуги. 

Основната ми роля е да подхождам психологически към съвременните средства за комуникация - онлайн и офлайн. Спрямо мисленето на хората и поколенията, търся най-добрите начини, аз и брандовете, с които работя, да разказваме на аудиториите си истории, които да се предават от уста на уста по начина, по който иска първоизточника. Вярвам, че разказването на автентични истории, предадени по интересен начин и създаващи преживяване, оставят следа у хората, които ги чуват.

​​​​​​​Няма втори шанс за първо впечатление

Винаги съм се интересувала от стил и дори съм създавала свои модели дрехи. Била съм на български и чуждестранни обучения по темата. За мен лично това не изисква много време в наши дни, защото имам изградена концепция за съчетаване на дрехи, която ми помага да отделям малко време както за ежедневното обличане, така и по време на пътувания в различни континенти и метеорологични условия. Все пак това е част от моята лична марка, която преподавам и практикувам, и за мен е важно да ми отнема малко време, за да имам такова за други неща, които са ми приоритет.

Определено външният вид оказва влияние и не е случайно, че Коко Шанел казва, че "Никога няма втори шанс да направиш първо впечатление". Бих допълнила, че грижата за визията помага за успеха на жената, особено когато тя е подкрепена и от интелект и професионализъм. Познавам доста дами, които не обръщат особено внимание на външния си вид и са успешни, но познавам повече, които са по-малко способни, но с външен вид и интелект постигат по-големи успехи. За мен красивата визия е вътрешна необходимост, но не фанатизъм. Красотата навън идва отвътре и съм на 1000% сигурна, че всяка дама, която има тази вътрешна необходимост, е по-удовлетворена от себе си, своя живот и отношенията с хората около нея.

Емоциите

Емоциите ми помагат да измисля в работата си какви състояния въздействат на хората и ми помагат на сцената, за да влияя на публиката. Обаче, пречат ми когато в мен бушуват негативни емоции (защото и аз съм човек) и понякога влияят и на околните, както и позитивните. Тогава обаче по-добре никой да не е около мен в близък периметър. С времето се научих на повече търпение и по-голям самоконтрол, и най-вече бързо преливане от негативни към позитивни емоции. Все още не съм станала Царица на своите емоции, но предстои да се случи и това. Вярвам, че с труд, любов и постоянство всичко, което искаме, става реалност.

Какво е за теб мъжът? 

Нямам идея как да отговоря накратко, но ще се опитам. За мен истинският мъж е този, който те хваща, когато си на ръба да паднеш. Този, при който се прибираш, за да си богиня в неговите очи и който ти възприемаш като божество. Мъжът до една жена е този, който я подкрепя, грижовен е, отдаден на отношенията, същевременно отстояващ мнението си. Мъжът е този, с който винаги има какво да си кажеш и също така ви е добре, когато си мълчите един до друг, хванати за ръка. Приемам този, който иска да се развива интелектуално, емоционално, духовно и физически.