Детелина Смилкова е една от успешните бизнес дами в България. Като истински скорпион, тя притежава онези качества, заради които не съществуват думите „няма“ и „не мога“. Ако трябва да я опишем с няколко думи това са: енергия, резултати, обич, споделеност, страст. Между многото й задачи, успяхме да я откраднем за малко, за да разговаряме с нея за житейската й скорост, докато шофираме из града новата BMW серия 4, пристигнала буквално дни преди този разговор. Накрая паркираме в сърцето на столицата, пред хотел Hilton, за да изпием чаша кафе и да довършим разговора (лаптопът обаче не напуска компанията ни – Детелина винаги е на stand-by).

Досега пътувах с бясна скорост през живота

По-голяма част от живота ми мина буквално на бясна скорост – благодарна съм и се наслаждавам на тръпката. Сега обаче отпивам глътка по глътка от удоволствието да карам на ръчна и дори понякога съзнателно много бавно. Така успявам да откривам нови аспекти, моменти и нива на осъзнатост. Осъзнавам, че това е лукс и го оценявам все повече.

Новата нормалност

Най-ценното, на което ни учи всяка една реалност и нормалност, е адаптивност и фокус върху съществените неща - аз това го тренирам цял живот.

Така нареченото "ново нормално" ми се струва нормално открай време по своята същност - да прекарваме повече време с близките си, да съкратим излишните контакти и да се концентрираме върху това, да ценим времето заедно и как го прекарваме. Това са все положителни неща като в онази популярна интернет шега: Ето, сега разбрахме кои срещи можеха да са просто имейли“.

Натъжава ме обаче, че дистанцията се превърна в знак за обич и грижа, и че пътуванията не са така безгрижни.

За мен като че ли най-голямата промяна бяха он-лайн събитията, на които започнаха все по-често да ме канят като говорител. Липсва ми прекият контакт с аудиторията и все още свиквам, но и това като всяко нещо има предимства.

Красота и интуиция

Kрасотата е в очите на наблюдателя. В моите очи тя е в човечността, в самата женска същност и енергия, в уязвимостта дори. Да се учиш, значи да се променяш – така, че дълбоко се надявам никога да не спирам 😊 Женската сила е в интуицията. Ние имаме онази изключителна вътрешна мъдрост и ако я развиваме и слушаме на практика сме непобедими.

Навсякъде по света има уверени и силни жени, и такива, които не вярват в себе си. Дори България често е давана за пример за професионално равенство между половете на конгреси и конференции, на които съм ходила по цял свят.

За съжаление обаче, самотата е глобален проблем и това прави много жени уязвими. Парадоксално е, че колкото повече възможности за он-лайн комуникации имаме, при някои хора толкова повече страда общуването в живия живот.

И тук отварям скоба, за да кажа, че мъжът е морална упора, вдъхновение, споделеност.

Семейството е котва

За мен, балансът между професионално и лично всъщност се крие в баланса между мъжа и жената. Ако той е подкрепящ и разбиращ – балансът се получава лесно. За дамите, които сами определят ритъма си просто е въпрос на приоритети и може би на периоди. Има периоди, в които дори няма нужда от баланс – напълно разбираемо е според мен да има дами, които са изцяло отдадени на работата си, или изцяло посветени на личния си живот. За мен семейството е котва. Накъдето и да се отправям, то ме връща към най-важните неща.

Искам да давам

На такъв етап от живота си съм, че най-важно ми е в момента да давам, да помагам, да мотивирам. В замяна на това пък получавам нова енергия и нови познанства, креативност. Това е обмен, в който вярвам. Бих искала да се потопя в далечна, екзотична култура, да се приспособя към различен начин на живот

Време за моето „аз“

Най-сетне мога да кажа, че имам време за моето „аз“. Както и по-горе споделих, дълги години изкарах на екстремно високи обороти, но вече съзнателно търся паузи. Удоволствие ми носят приятелите, спортните танци и удовлетворението да уча нови неща. На 50 години започнах да уча екзотичен чужд език и потъвам в преживяването.

Това, за което ми липсва времето засега, е да се потопя изцяло в чужда различна култура. Отговорностите ми в различните роли, които съм поела са прекалено големи и не ми позволяват да се отдам на това си желание, но вярвам, че ще му дойде и на него времето.

Сълзи от радост

Благодарна съм, че съм имала достатъчно важни поводи да плача от радост. Обикновено плача от емпатия – съпреживявам болката, но най-безутешно плача от безсилие.

Иначе изпитвам страх от самия страх. Виждам как парализира, осакатява и пречи.

Оставям се душата да ме води

Животът ми така се беше стекъл, че повече от 25 години се возя и не ми се е налагало да шофирам. Едва сега започнах да откривам очарованието на това да съм сама с автомобила и да се отпусна карайки нанякъде. Понякога просто ей така, без посока…

Като във всяко нещо има и дами и господа, които са вдъхновение и такива, които са по-скоро лош пример. Имам приятелки със завидни умения зад волана и приятели мъже, които просто… се справят.

И сега бих потеглила, оставям душата ми да ме води и всеки момент е различен, но със сигурност бих потърсила компанията на някой – споделеността ми е важна.

Гардероб: Marella, фирма MDL

Лаптоп: Yoga Slim 7

Локация: хотел Hilton София

Текст: Ина Георгиева, Снимки: Светослав Ханджийски