„Видях, че разглеждате чантите ми, и ще си позволя да Ви оставя визитка. Знаете колко е вълнуващо за един млад автор някой да прояви интерес…“. Така ми се представи Жаклин Рангелова, докато на един форум разглеждах изложените малки чанти-книги By Jackline. Отлична идея и много приятно реализирана. И някак изведнъж, с последното изречение, Жаки ме спечели, защото като музикант по образование и призвание знам какво означава дори едно малко „браво“, или дори само една усмивка и едно кимване. И така, в последната за годината фотосесия на това списание, в най-студения ден, срещнахме Жаклин с един от най-успешните модели - изцяло новия Volkswagen T-Roc, за да ни разкаже нейната история, а вие да я прочетете в следващите редове.

текст: Ина Георгиева, снимки: Светослав Ханджийски, Локация: Hyatt Regency Sofia​​​​​​​

Жаки, кога осъзна, че любовта ти към книгите може да се превърне в моден продукт?

Винаги съм си мечтала да имам свой малък бизнес, в който да вкарвам цялата си любов. Да създам не просто клиенти, а общност, която се подкрепя. Идеята за чанти, вдъхновени от книги, дойде след прочита на две книги – едната за японската концепция „Икигай“, а втората беше биографията на Коко Шанел.

Обичам книгите и знаех, че съм добра в това да вдъхновявам и че мога да създам продукт, който да ми носи доход. А светът определено има нужда от повече четящи хора. Така се зароди идеята за чантичките.
Биографията на Коко Шанел ме мотивира да изляза извън зоната си на комфорт и да покажа на света продукта си. И аз, както много други хора, се страхувах от провал, но се замислих, че ако самата Коко може да се провали, то и Жаки от Перник може да си позволи риска да се провали. И да пробва отново, разбира се.

Първата ми чанта беше вдъхновена от „Ана Каренина“. На нея беше изписан вечният цитат: „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему“. Причината това да бъде първата чанта и първият цитат е, че винаги съм искала да върна класиката обратно на мода. Но не само в смисъла на книгите, а и класиката във взаимоотношенията – ценностите, които хората някога са имали, а напоследък лека-полека изчезват.

Как изглежда процесът на работа – от идеята до готовата чанта?

Когато една чанта не е персонализирана спрямо желанията на клиента, първата ми стъпка е изборът на книга и съответно кои цитати от нея биха се харесали най-много на дамите и кои биха подхождали на чанта. След това правя дизайна. Старая се винаги да има нещо общо като усещане за самата книга, за да бъде по-достоверно. Следва печатът или, ако е от серията „Делукс“, подготовката на плата и неговата бродерия. Процесът е приятен, но когато правиш всичко сам, понякога става трудно.

Най-трудният, или по-скоро ключов момент, е изборът на книга и цитат. Често се е случвало да се влюбя в даден дизайн, да съм сигурна, че чантичката ще се изкупи веднага, а всъщност да се окаже, че това убеждение е само в моята глава. :)

Такъв пример беше чантичката, вдъхновена от Одри Хепбърн и „Закуска в Тифани“. Направих доста бройки от нея, защото бях убедена, че всички обичат филма, книгата и актрисата, но уви без успех. Дори част от средствата щяха да отидат за доброволческа инициатива (пак в духа на Одри). Така че най-трудното е да разбираш от какво имат нужда хората. Но когато видиш чанта в ръцете на клиент, това е малко щастие, че не си единственият, който вижда ценност в това, което правиш. Страхотно е!

Къде поставяш границата между мода, литература и бизнес?

Харесвам и литературата, и бизнеса, но ако трябва да поставя нещо на пиедестал, това са книгите. Модата е начинът, по който избрах да ги изразя. Бизнесът е важен, но не като самоцел, а като мисия. Вярвам, че дългосрочно оцеляват именно такива бизнеси.

Какво е темпото на едно младо момиче като теб?

Понякога и аз самата не смогвам на собственото си темпо. Колкото и да е хубаво качество, смятам, че понякога трябва и да се забавим. Всички имаме 24 часа в денонощието. Проблемът на хора като мен е, че сме безкрайно идейни, но не можем да реализираме всичко наведнъж.

Бърза съм във вземането на решения - искам ли нещо, го реализирам, но понякога трябва да се замислим на каква цена. Ако фокусът ни е работата, коя друга сфера страда? Няма как да бъдем на 100% навсякъде през цялото време.

Както се казва: „Ако искаш да стигнеш бързо върви сам. Ако искаш да стигнеш далеч вървете заедно“. Мисля, че вече искам да сменя скоростта и да стигна далеч. С подходящия партньор.

Какво би посъветвала млади жени с нестандартна идея, които се страхуват да започнат?

Всяко начало е трудно. Но няма по-хубаво чувство от това да бъдеш автентичен и хората да те оценят такъв, какъвто си, с всичките ти шантави идеи. Помнете: за едни може да е нищо, а за други - безценност.